"Спартаганда": Откъде тръгна влечението на американците по "Спарта"?

Поп културата представя спартанците като герои във филми и видео игри. Марката Spartan популяризира състезания с препятствия, оборудване за упражнения и огнестрелни оръжия. Освен това "Спарта" стана лозунг на политически митинги, включително сред тези крайнодесни, които щурмуваха Капитолия на САЩ на 6 януари 2021 г. Спарта вече я няма, но нейното прославяне — "Спартаганда", така да се каже — е жива и здрава. Още: Знаете ли как се нарича Народното събрание в Древна Гърция?

Още по-тревожна е привързаността на американската армия към всичко спартанско. Тя разполага със Спартанската бригада (нейното мото е "Спарта живее"), както и спартанската оперативна група и ученията SpartanWarrior, а Корпусът на морската пехота провежда ученията на Спартанския тризъбец на брега – странен избор, защото се знае, че в крайбрежните райони спартанците не изпъкват със сила. В допълнение към официалната терминология, неофициалните медии също редовно правят паралели между американския военен персонал и спартанците.

Откъде тръгва всичко?

Голяма част от тази тенденция се дължи до голяма степен на историческия фантастичен роман на Стивън Пресфийлд "Огнените порти", който все още редовно фигурира в списъците с препоръки за военна литература. В книгата спартанците са представени като отлични воини от ултравоенно общество, смело защитаващи свободата (срещу етнически чужденци, както нагледно демонстрира филмът "300"). Спарта, според визията на автора, е радикално егалитарно общество, основано на култивирането на военни добродетели, подобаващи на мъжа.

Този образ обаче е фундаментално погрешен. Спартанското общество е напълно недостойно за подражание и похвала, особено в една демократична държава.

Да започнем с това, че репутацията на спартанците като превъзходни воини изчезва като дим при по-внимателно вглеждане. Всъщност спартанските армии губят битки толкова често, колкото и печелят, особено срещу равен противник от други гръцки градове-държави, пише Foreign Policy.

Спарта побеждава Атина само в Пелопонеската война с персийски пари, отваряйки отново вратата за персийското влияние в Егейско море, която е била затворена от гръцките победи при Платея и Саламин почти век по-рано. Известните победи на спартанците в битките при Платея и Мантинея са съизмерими с пораженията при Пилос, Аргинските острови и в крайна сметка при Левктра. Последното е причинено от Тива само 33 години след победата над Атина и окончателно подкопава силата на Спарта, като я низвергва до статута на второкласна държава.

Какво сочи историята?

Въпреки че Спарта е един от най-големите гръцки градове-държави от класическия период, постигането на значителни политически цели не е лесно за нея; в чужди битки тя търпи най-вече неуспехи. Логистиката е особено лоша: Спарта едва успява да запази целостта на войските си дори в Гърция, докато Атина има армии в цялото Източно Средиземноморие.

Всъщност Спарта прекарва цялата начална фаза на Пелопонеската война, Архидамската война (431-421 г. пр. н. е.), не успявайки да реши основния логистичен проблем на дългосрочната операция в Атика, на по-малко от 100 км по суша от Спарта и само на няколко дни пеша от най-близкото приятелско голямо пристанище и пазар в Коринт.

Спартанците не се отличават с тактическа и стратегическа изобретателност. Спарта използва тактиката на фалангата - плътна формация от щитове и копия. Въпреки че елементите на хоплитската фаланга се представят в масовата култура като изключително спартански, сред гърците тя се разпространява поне от началото на пети век, ако не и по-рано. В тактическо отношение спартанците като цяло не са новатори и не бързат да експериментират с комбинирани оръжия и военноморски операции.

Техните лидери се опитват да разрешат всички военни въпроси чрез ожесточени хоплитски битки. Особено неуспешни са опитите за постигане на приятелство по този начин, както и неуспешните опити на спартанците да принудят Коринт да се присъедини към водения от тях Пелопонески съюз по време на Коринтската война.

Военната посредственост на Спарта изглежда необяснима предвид популярността и репутацията на града-държава като дълбоко милитаризирано общество, но както показват съвременните изследвания, това също е до голяма степен илюзия.

Agogue, системата за възпитание на спартанското момче, често изобразявана в популярната култура като подобна на тренировъчен лагер, всъщност не включва нито обучение с оръжия, нито военни тренировки. На първо място, тя учи да се подчинява и не дава оръжейни и тактически умения. За да възпитат послушание, по-големите момчета са подтиквани към насилие срещу по-младите, в резултат на което дори в зряла възраст спартанските граждани са били склонни да разрешават спорове с юмруци и следователно, както може да се очаква, те не са били добри дипломати. Още: Опровергаха думите на Плутарх, че в Древна Спарта болните деца са хвърляни в пропаст

Посредственост и във военно отношение

Военните успехи на Спарта са абсолютно посредствени, не по-добри и не по-лоши от тези на гръцките съседи, но политическият аспект я прави изключително лош пример за гражданите и войниците в рамките на едно модерно свободно общество. Сред учените не спират споровете за дълбочината на тиранията на древна Спарта над живота на нейните граждани.

Местните спартанци представляват само малка част от хората, които живеят в града-държава и никога не надвишават 15%, включително жени с гражданско състояние (които не могат да гласуват и да заемат публични длъжности). По-голямата част (65-85%) са били илоти (кръстоска между крепостни и роби). (Останалото население принадлежи към не цивилните по-ниски класи.)

Древните източници са почти единодушни, че в цяла Гърция най-зле са се отнасяли към илотите. Един атинянин на име Критий, който сътрудничи на Спарта, саркастично отбеляза, че именно в Спарта има „най-много свобода за свободните и най-безнадеждните роби“. Плутарх пише за разнообразието от начини, по които илотите са били унижавани, а атинският оратор Исократ твърди, че убийството на роби се смята за престъпление в цяла Гърция, с изключение на Спарта. С най-много роби на глава от населението и най-лошото отношение към робите, Спарта вероятно е най-малко свободното общество в целия древен свят.

Спартанците не са били добри защитници на гръцката свобода. Благодарение на киното популярната култура ги поставя в челните редици на усилията за защита на свободата на Гърция от разширяващата се Персийска империя, но Спарта не винаги е изпитвала такова отвращение към последната.

Тя не успя да се справи сама с атинската флота по време на Пелопонеската война и прие персийски пари, за да създаде своя собствена, продавайки йонийските гърци обратно на персийското управление в замяна на умиротворяването на Атина. Тази война донася на спартанците краткотрайна хегемония в Гърция, която те бързо пропиляват, започвайки война с бившия си съюзник Коринт.

Неспособна да спечели тази война, Спарта отново се обръща към Персия с молба за мир, наречен „Кралски/Анталкийски мир“, според който още повече гръцки градове-държави са продадени на персийския цар в замяна на превръщането на Спарта в персийски служител на закона за територията на Гърция с инструкции да предотврати появата на големи съюзи, които биха могли да предизвикат Персия.

Далеч от борбата за независимост на Гърция, спартанците, когато имат възможност, отварят не само всички прозорци, но и вратите към персийското владичество. И поради отказа да се присъедини към експедицията на Александър Велики срещу Персия, той ги осмива, посвещавайки трофеите от първите победи "на всички гърци, с изключение на спартанците". Още: Как са изглеждали в действителност едни от най-известните древни гърци (ВИДЕО)

Спарта не трябва да се разбира като общество на супер-воини, защитаващи свободата, а като място, където най-богатата класа земевладелци поробва огромното мнозинство от своите бедни сънародници, а останалите - периеките – са изключени от участие в политическия живот и са лишени от гражданство. Определено малцинство от спартанските граждани получавали доходи само от роби, тъй като на самите тях било законово забранено да се занимават с продуктивен труд и търговия.

И вместо да прекарват времето си във военно обучение, те го посвещават на скъпи аристократични забавления: лов (в древния свят това е забавление за богатите, а не средство за препитание), пиршества, натрупване на пари, финансиране на олимпийски отбори, развъждане на коне и така нататък.

Гръцки писатели като Ксенофонт и Плутарх настояват, че в далечното минало е имало някакъв златен век на спартански аскетизъм и егалитаризъм, но всеки автор го изтласква все по-назад, а археолозите ни казват, че историята никога не е познавала нещо подобно.

Лукс

Луксозният начин на живот очевидно е бил много важен за спартанците, защото те са били готови да пожертват всички други амбиции за него. От началото на 400-те години броят на гражданите, достатъчно богати на земя, за да плащат данъци в хазната, започва да намалява (8 хиляди през 480 г. пр. н. е., 3,5 хиляди през 418 г., 2,5 хиляди през 394 г. и само 1,5 хиляди през 371 г.), тъй като спартанските семейства използвали наследството и браковете, за да консолидират притежанията и да увеличат богатството.

Намаляването на броя на спартанците с право на гражданство има катастрофален ефект върху армията и стратегическите амбиции на Спарта се сриват една по една. Опитите на Агис IV (245-241 пр.н.е.) и Клеомен III (235-222 пр.н.е.) да спрат упадъка са неуспешни именно защото спартанската политическа система отрича правата на всички, освен на богатите хедонисти.

Спарта не трябва да служи като вдъхновение за лидерите на една свободна държава. Това е затвор под прикритието на държава и не носи нищо в общия опит на човечеството, освен страдание. Никой американски гражданин не трябва да се стреми да имитира спартанците, още по-малко войниците им.

Превод: Ганчо Каменарски