Сръбският ирационален копнеж по далечна и братска Русия - по-силен от този по ЕС?

Първата беше с регионален характер и не особено успешен опит за разрешаване на загадката относно датата на влизане на балканските държави в ЕС, докато сръбско-руската среща в Златибор за пореден път показа не само допълнителна воля за сътрудничество, но и емоционална връзка между двете страни.

В тази дипломация е възможно да се види двойствеността на сръбската външна политика. Без по-задълбочен анализ на нейната  същност, последователност и искреност, тези две блюда могат да се разглеждат като кошници от международен мащаб в сръбската дипломатическа „кухня”. От една страна, има рационално желание за близка и развита Европа, а от друга страна, със същата или може би по-силна интензивност, има ирационален копнеж по далечна и братска Русия.

Срещата на върха в Бърдо беше известна предварително, но не и дипломатическият протокол в Златибор. Журналистите разбраха за златиборското събиране в деня на провеждането му, когато Юрий Борисов, вицепремиерът на Русия, пристигна в Белград и оттам замина за Златибор. Казват, че Борисов е „много близък приятел“ на Путин и човек, към който има „голямо доверие“. Събирането не беше организирано от Чайетина, а от държавата, но въпреки това общинската служба в Чайетина информира обществеността за това събитие.

Юрий Борисов, заедно с Ненад Попович, министър на иновациите и технологичното развитие, бяха съпредседатели на заседание на Междуправителствения сръбско-руски комитет по търговия, икономическо и научно-техническо сътрудничество, което се проведе в луксозния хотел „Торник“.

Там бяха Александър Харченко, посланикът на Русия в Белград, и други гости, на които домакин беше Милан Стаматович, кмет на Чайетина и лидер на „Здрава Сърбия“, който не крие русофилството и евроскептицизма си.

Стаматович посрещна Юрий Борисов с ракия, сол и хляб и се качи с него на панорамната въжена линия, най-дългата в света.

Той му показа останалите прелести на Златибор. Двамата се помолиха заедно в православната църква там. Размениха си подаръци, мили думи и говориха за „възможностите за сътрудничество между бизнесмени от района на Ужице и руските бизнесмени и потенциалните руски инвестиции в тази част на западна Сърбия“.

Като благодари на домакините за топлия прием, Борисов оцени, че двете страни "имат не само приятелски, но и истински братски отношения". Той добави, че по време на срещата в Златибор участниците „са успели да обмислят всички важни въпроси за сътрудничеството, от енергетиката и промишлеността, до здравеопазването, трафика и използването на информационните технологии“.

"Бих искал специално да отбележа, че успяхме да подновим търговията си и да я доведем до нивото, което беше преди началото на пандемията", каза Юрий Борисов.

„Това е страхотен ден както за Сърбия, така и за община Чайетина и ние използвахме провеждането на 19-ата сесия на Междуправителствения комитет за сътрудничество между Сърбия и Русия в Златибор по правилния начин“, каза Стаматович, който беше участник в тази среща.

Министър Попович не скри задоволството си от факта, че, както той каза, „голям брой гости от Русия можаха от Златибор да опознаят красотите на Сърбия“ и предаде техния „ентусиазъм за топлия прием и красивата природа“.

За тези, които не са запознати защо Златибор, много важен сръбски туристически център, се превръща във важен инкубатор на руско-сръбски дипломатически връзки и защо е избран за това събиране, отговорът идва от тази планина. Твърди се, че министър Ненад Попович, който е и председател на Сръбската народна партия, на която Стаматович беше един от основателите и високопоставени служители, искал това да се случи в гостоприемния, представителен и русофилски Златибор.

Доклад: Демократична държава ли е Сърбия без опозиция и с еднопартиен парламент?

Центърът за съвременна политика публикува доклад „Състояние на демокрацията в Сърбия 2021 г.“. Той обхваща пет области: изб...

Прочети повече

"Дипломатическата" история на сръбската планина започва преди шест години, когато община Чайетина, в сградата на ТО Златбор, открива първата, и засега единствената в Сърбия, Служба за сътрудничество с Руската федерация.

На церемонията по откриването, заедно със Стаматович, беше тогавашният посланик на Русия в Белград Александър Чепурин, и разбира се, също русофилът Ненад Попович, тогава в ролята на президент на СНП.

„Бъдещето както за Русия, така и за Сърбия е на Изток, който се превръща в световен център за развитие“, прогнозира Чепурин през 2015 г., наричайки откриването на офиса „авангардна стъпка“ в сътрудничеството между двете страни. Офисът, както е обяснено, посредничи в контакти с руски институции и организации, насърчава инвестиционния потенциал на област Златибор с цел привличане на инвеститори от Русия, но и инвеститори от ЕС, заинтересовани от износ за Русия.

По това време, но и по-късно, Стаматович предлага такива офиси да бъдат отворени в цяла Сърбия, но засега никой не се интересува от златиборската дипломатическа и икономическа рецепта.

Не е напълно известно доколко този офис е помогнал на бизнесмени от Западна Сърбия да пробият на руския пазар и дали последната руско-сръбска сесия в Златибор ще допринесе за това, но със сигурност ще бъде от полза за русофилския маркетинг.

Премиерът на Албания: Сърбия получава дарения от ЕС, но е въоръжавана от Русия

Сърбия получава дарения от ЕС, но продължава да бъде въоръжавана от Русия и Китай. Това заяви косовският премиер Албин Курти на съвмест...

Прочети повече

От изключително посещавана и богата планина в западната част на Сърбия, Златибор се превръща във важна крепост на Изтока и руското влияние в нашия район.

И, да, Юрий Борисов наистина е кацнал в Белград със самолет, тъй като не е налице началото на функционирането на летището край Ужице, което разочарова Стаматович от години, но Златибор беше първата му дестинация в Сърбия, а чак след това при Вучич .

Само Вучич и Стаматович, бивши гневни политически опоненти и от скоро „коректни“ сътрудници, знаят защо протоколът беше с такива пълномощия.

------------------------------------------------

Анализ на сръбския журналист Ненад Ковачевич, в "Данас"