Тежка надпревара в изборите за президент на Хърватия

Адриатическата държава трябва да бъде домакин на ротационното председателство на Съвета на ЕС през 2020 г. Тя е магнит за туристите, но не е рай за местните жители, които напускат страната, за да избягат от тромавата икономика и широко разпространена корупция.

Въпреки че президентският пост има основно протоколен характер, действащият държавен глава Колинда Грабар-Китарович е символ на статуквото.

Тя заема поста от 2015 г. с подкрепата на дясноцентристкия Хърватски демократичен съюз (ХДС), който доминира политическия живот в страната почти непрекъснато след обявяването независимостта на Хърватия през 1991 г.

Сега Китарович е изправена пред двойна атака за изборите, резултатът от които вероятно ще бъде решен на балотаж на 5 януари.

Дотогава Хърватия ще е поела ротационното председателство на Съвета на ЕС за срок от 6 месеца. Очаква се приоритетите от него да бъдат съсредоточени върху старите и новите членове на Евросъюза, напускането на Великобритания и очакващите покана за преговори държави от Западните Балкани.

„Торти в затвора“

Грабар-Китарович е първата жена-президент на Хърватия, която има сериозна изборна преднина.

Анализатори смятат, обаче, че е изгубила позиции след серия гафове.

През ноември по време на рождения ден на скандалния кмет на Загреб Милан Бандич тя заяви, че „ще (му) носи торти ... в затвора“, ако бъде осъден по обвинение в корупция.

Явните усилия за спечелване на привържениците на кмета успяха да мобилизират засегнатите от корупционните схеми гласоподаватели.

Последната анкета, направена от агенция „Промоция плюс“, ѝ отреди 28 %, а бившият премиер социалдемократ Зоран Миланович я следва по петите със само два пункта по-малко.

Прогнозите отреждат трето място с около 20 % от гласовете за десния певец и бизнесмен Мирослав Шкоро, който се явява като независим кандидат.

Анализаторите смятат, че ако Грабар-Китарович загуби, това може да създаде проблеми за умерения премиер на ХДС Андрей Пленкович в парламентарните избори следващата година.

Ухажващият националистите

Дузина кандидати за президент на Хърватия

Общо 12 потенциални кандидати за президент на Република Хърватска са подали своите кандидатури в Държавната избирателна комисия (ДИК),с...

Прочети повече

Шкоро, чиито патриотични фолклорни мелодии бяха хит през 90-те години, ухажва националистическото крило на ХДС с надеждата да спечели гласовете на онези, които смятат, че партията е станала твърде умерена.

57-годишният кандидат призова за разполагане на военни по границите, за да спрат мигрантския поток и обеща да помилва осъдени военнопрестъпници.

Шкоро настоява за увеличаване на президентските правомощия. В момента държавният глава е главнокомандващ въоръжените сили и координира външната политика с правителството.

Самата Грабар-Китарович по-рано се опитваше да предразположи националистите, но не успя категорично да осъди нарастващата носталгия към управлението на усташите на Анте Павелич по време на Втората световна война.

Тази година тя обяви кандидатурата си за преизбиране в крайно дясно списание и планира да проведе последния си митинг във Вуковар - град, който беше разрушен от сръбските сили в началото на войната за независимост и остава мощен символ на конфликта с бивша Югославия.

Президентът на Хърватия предизборно обеща увеличаване на заплатите

Хърватският президент Колинда Грабар-Китарович, която се кандидатира за още един мандат, заяви днес, че победата й се основава на нейна...

Прочети повече

„ХДС е разделен. Ясно е, че някои от неговите избиратели няма да подкрепят Грабар-Китарович”, заяви политическият анализатор Тихомир Ципек пред АФП.

Кампания „Клюки“

Левоцентристкият кандидат Зоран Миланович се надява да се възползва от разделението вдясно.

Той е позната фигура – от 2011 до 2016 г. Миланович е министър-председател на Хърватия.

Той обещава да превърне Хърватия в „нормална държава”, която уважава малцинствата и има независима съдебна система.

Президентските избори в Хърватия са на 22 декември

Хърватия ще проведе президентските си избори на 22 декември, съобщи премиерът на страната Андрей Пленкович пред Reuters, предаде БНР. П...

Прочети повече

Но ентусиазмът към него затихва, след като правителството му не успя да спре клиентелизма и да даде тласък на икономиката.

Една от най-бедните държави членки на ЕС след присъединяването си през 2013 г. Хърватия не е изправена пред тежки предизвикателства. И все пак президентската кампания е стъпка назад, тъй като съперниците се нападат взаимно с аргументи от епохата на войната.

Коментирайки дебата тази седмица, министърът на образованието Блаженка Дивяк заяви, че връщането към миналото е напомняне за „причините, поради които хората напускат”.

Част от избирателите смятат, че кандидат-президентската кампания е доминирана от „клюки“, където „всички говорят повече за останалите кандидати, отколкото за себе си”.

На президентските избори в неделя ще могат да гласуват около 3,8 млн. избиратели.