„Трансформации”- експозиция от живопис и рисунки на проф. д.и.н. Спартак Паскалевски се представя от 25.09.2020 г. в Изложбените зали „Рафаел Михайлов” във Велико Търново. Интересът на художника към различните степени на преображения се отнася към багрената материя и рисунъчния процес, към взаимните им превръщания, определящи характера на колорита, както и към динамиката на формите и структурирането им в пространството. В многообразните трансформации авторът е съхранил специфичния им енергиен и изразен потенциал.
Впрочем насока за интерпретацията на експозиционната поредица Трансформации е концептуалното разбиране за изложбеното пространство като място и обект на особено художествено пространство, въплътяващо идеи в образи, символи, метафори, мотиви и конфигурации. При търсената от автора ансамбловост пластичните метаморфози засягат както строежа на конкретната картинна организация, така и структурирането на изложбеното пространство в обемни конструкции и форми на ′синкрестасис′, ′синергон′ и ′киклохромия′, които художникът интензивно и системно разработва в научните си изследвания от последните години и представя в различни вариации на свои художествени изяви в чужбина. Движейки се в изложбеното пространство, зрителят сетивно съпреживява различните пространствени координати, възприемайки ги многоаспектно и темпорално.
Концептуално изложбата се дистанцира от традиционно приетото изложение на творби. Авторът предизвиква зрителя да откликне като потенциален притежател на избрани и пожелани от него картини, представени в експозицията.
Отделни идейни превъплъщения в изложбата се предхождат от инициативата на създаденото във Велико Търново експериментално студио „Трапезия” и представената през 2017 година експозиция.
Обединението е на няколко творци с различен поглед към света – на самобитния баснописец Антон Труфев, на историка и литератора Милка Денева, на илюстраторката на множество книги Дешка Денева. Чрез творчеството си те разкриват различни аспекти на взаимоотношението реално – претворено, подсказани от непосредствения живот, от историческите асоциации на спомените като съхранени ценности на културата.
Основна концептуална идея на изложбата е „Човекът, т.е. звучащият Човек” – изконен носител на трансформирания исторически опит, устремен към собственото си пресътворяване (в непрестанен диалог с хармонията в природата).
За Спартак Паскалевски този хармонизиращ порив носи дълбинните гласове и звуци от недрата на генетичната човешка памет. Художникът се интересува от зависимостта между витално природното и преобразеното от човешката фантазия, от пораждащата множество звукове гайдата. Чрез душевните вибрации и мелоса, чрез заложените в човешката природа звукови недра се осъществява обвързващият диалог между природно спонтанния звук и професионалната музика. Така човекът се превръща в част от магично неукротимата звукова материя на света, изразяваща цял спектър от състояния на подчинение, властване, примирение и катарзис…
В този смисъл изложбата носи идеята за цвета като звук и за звука като цвят в различни асоциации и вибрации. Те представят прераждането или човекоподобното осъществяване като в разгърнатата структура на синкрестасиса Карнавални страсти.
Медитативната съзерцателност в псалмодичната структура на Ехоот Крит включва древни митологични метафори и евангелски внушения.
Пробудени разгневени звуци доминират в Ехо от Троя, а циркулиращите погледи отвътре завладяват образите в серията Метафори, последвани от други шест творби: Среща, Надежда, Кръговете на мечтата, Загубената хармония и Вечният кръговрат. Във визуално-звуковата атмосфера на експозицията, по интересен начин се реализират идеите в Евангелски мотив, напомнящ за подвизите на св. Георги в апокалиптичен кръговрат от динамика и звукове в пламтящо ядро, в пластичните трансформации на рамки в ромб.
В друга насока е развита идеята за преображенията в Археолгия, където авторът открива отломки от скритата в древни пластове мисъл, засвидетелствана в множество фрагменти, извадени от земята. Те отново заживяват в пробудената им мисъл, което е определящо за композиционната структура на творбата.
В друга поредица творби Спартак Паскалевски анализира и следва сигналите на подобни асоциации в пробудените образи на Древни звуци І и Древни звуци ІІ, във внушенията на Митологичен мотив, в Струните на мрака, Самота и Далечен гост. Но художникът търси и сблъсъка в Надиграване, Нетърпение, в символиката на алегоричното противопоставяне Между небето и земята, както и в звуковата конфликтност на Прииждане.
Същевременно той показва чувствителност както към отшумелите гласове на Празникът и Шепотът на земята, така и към съпричастието на влюбените в На брега и Спомен за Рая. Чрез образните им внушения Спартак Паскалевски разкрива дълбинно притаени трансформации, останали скрити или станали видими както в творбите, така и в реалността странна материя и форма на музикалните инструменти. Жизненият виталитет на прероденото и преобразено зооморфно съществование на инструментите поражда различни звукови светове – както струната в напрегнатата душевност на арфата и звуковата струя на древния авлос, на кавала и гайдата. Чрез душевните вибрации и мелоса, чрез заложените в човешката природа звукови недра се осъществява обвързващият диалог между природно спонтанния звук и професионалната музика. Така човекът се превръща в част от магично неукротимата звукова материя на света, изразяваща цял спектър от състояния на подчинение, властване, примирение и катарзис…
В този смисъл изложбата носи идеята за цвета като звук и за звука като цвят в различни асоциации и вибрации. Те представят прераждането или човекоподобното осъществяване като в разгърнатата структура на синкрестасиса Карнавални страсти.
Медитативната съзерцателност в псалмодичната структура на Ехоот Крит включва древни митологични метафори и евангелски внушения.
Пробудени разгневени звуци доминират в Ехо от Троя, а циркулиращите погледи отвътре завладяват образите в серията Метафори, последвани от други шест творби: Среща, Надежда, Кръговете на мечтата, Загубената хармония и Вечният кръговрат. Във визуално-звуковата атмосфера на експозицията, по интересен начин се реализират идеите в Евангелски мотив, напомнящ за подвизите на св. Георги в апокалиптичен кръговрат от динамика и звукове в пламтящо ядро, в пластичните трансформации на рамки в ромб.
В друга насока е развита идеята за преображенията в Археология, където авторът открива отломки от скритата в древни пластове мисъл, засвидетелствана в множество фрагменти, извадени от земята. Те отново заживяват в пробудената им мисъл, което е определящо за композиционната структура на творбата.
В друга поредица творби Спартак Паскалевски анализира и следва сигналите на подобни асоциации в пробудените образи на Древни звуци І и Древни звуци ІІ, във внушенията на Митологичен мотив, в Струните на мрака, Самота и Далечен гост. Но художникът търси и сблъсъка в Надиграване, Нетърпение, в символиката на алегоричното противопоставяне Между небето и земята, както и в звуковата конфликтност на Прииждане.
Същевременно той показва чувствителност както към отшумелите гласове на Празникът и Шепотът на земята, така и към съпричастието на влюбените в На брега и Спомен за Рая. Чрез образните им внушения Спартак Паскалевски разкрива дълбинно притаени трансформации, останали скрити или станали видими както в творбите, така и в реалността.
Проф. д.ф.н. Румяна Златанова
Предишна
