X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

В търсене на перфектния кадър през обектива на Владислав Терзийски (ВИДЕО)

3607
Владислав Терзийски е един от най-добрите и харесвани български фотографи. Страниците му в социалните мрежи имат хиляди последователи, а кадрите му стигат дори до BBC.

Става известен както с уловените с фотоапарат моменти, така и с красивите кадри, заснети с дрон не само в България, но и извън пределите на страната.

Вижте едно откровено интервю с Влади за вдъхновението, снимането и мечтите.

Кога започна да се занимаваш с фотография? Кой те запали?

Тази история винаги я разказвам. Преди много години, сигурно над 20 сигурно, намерих един апарат в гардероба на баба ми и я питах дали ми го дава. Тя каза окей, давай - снимай. Купих лента, вуйчо ми ми обясни какво е скорост, светлочувствителност и бленда. Оттам започнах лека полека да навлизам. Много дълго време се лутах в лентовата фотография, която е доста трудна, защото ти снимаш, не виждаш какво си заснел, след това го носиш във фотото, проявяват филма и чак след това виждаш какво си направил. Ако искаш пък да обработваш дигитално, трябва да занесеш лентата, да ти я сканират, да я направят в дигитален вид, за да може вече да обработваш с програма. Така че това беше едно доста трудно начало с лентовата фотография, тези които сега започват им е много по-лесно, още с телефона могат да започнат да снимат.

С какво си се занимал преди фотографията?

Когато завърших училище, започнах да работя и да уча успоредно в университет, нищо общо с фотографията. Даже кандидатствах фотография, но не ме приеха, защото бях в много начално ниво. Беше нормално да не ме приемат. Не съжалявам, може би по-добре се получи, да се развиеш естествено, а не да получаваш помощ като идеи от преподаватели и съученици. Започнах да снимам активно и да работя. В един момент започнах да работя във фирма, която продава фотоапарати. При срещите с клиентите имаш възможност да се докоснеш до хора, с които няма как да видиш и да си поговориш, които са много по-напред във фотографията. И целият този достъп до всякакъв вид фотографска и видео техника ти помага да се развиеш, да видиш кое ти е интересно, защото имаш достъп – може да пробваш да снимаш макро, може да снимаш портрети и да видиш къде си ти. И в тези доста години прекарани там успях да си изградя навици за снимане. И в един момент реших, че вече е дошло времето да започна да работя сам, да се занимавам със заснемане на фото и видео неща. Тогава напуснах работа и започнах да снимам и този “push” дойде в момента, в който вече снимах и с дрон.

Навсякъде ли носиш дрона и апарата със себе си или умееш и да се изключваш?

Много често, когато излизам нося със себе си или някое малко фотоапаратче или дрона с 1-2 батерии, просто за всеки случай. Не се знае в кой момент ще е хубаво за снимане или ще има нещо интересно за заснемане, може да не е хубаво времето, но може да се случи примерно кон тича по Околовръстното. Може да не е красиво, но е интересно. Зависи каква е ситуацията, ако е по изгрев слънце и кон тича по Околовръстното. Така че не винаги, но много често си нося с мен техника, което е доста натоварващо, винаги като тръгвам и се чудя сега какво да си взема - за дрон ли е, за фотоапарат ли. И много често като не си сигурен взимаш и двете и се превръщаш в един хамалин, постоянно носиш някаква техника, но пък имаш шанс да хванеш неща, които други хора няма да хванат.

Кои са ти любимите места за снимане в България?

В България има много места, интересни за снимани и те са много лесно достъпни. Много хора ме кастрят напоследък, че България не е малка, да, тя не е малко, но аз имам предвид, че лесно можеш да стигнеш от единия край до другия в рамките на един ден, да си снимаш и да се прибереш. Докато има държави, които са огромни и те нямат това разнообразие, което имаме ние в България като природа – реки, езера, планини, морета, само 1 останало вече. Много обичам да снимам в планината, това ми е любимото място, обичам да съм си сам, да се кача, да си снимам и да се вглъбя в заснемането на видеа с дрона. Но също обичам интересни градове, като Велико Търново, Широка лъка, Боженци – такива малки или по-големи градове, които все едно имат душа. Пловдив също, Белоградчик дори, той самият град не е интересен за снимане, но крепостта до него и самите скали са много интересни.

Къде в чужбина си снимал досега и къде искаш да снимаш, но все още не си?

Извън България съм снимал основно планински места. В началото започнах да ходя в Алпите, защото са по-близо и го правех всяка година по веднъж се ходеше да се снима. После започнахме и зимно време да ходим от време на време. Ходих до Исландия със самолет, един единствен път през лятото и след това 3 пътувания с кола – още веднъж до Исландия и два пъти до Норвегия, това са доста тежки пътувания. Отиване и връщане са над 10 000 км., обаче споменът е един път. Такива неща виждаш – Северното сияние, снега – уникално.

Много ми се иска извън България да отида да снимам в Русия, в северните части на Русия, защото там е супер разнообразно, има и вулкани, има и мочурища, огромни гори, има много езера, които зимно време замръзват и стават уникални. Може да караш кънки по тях, става примерно 2 метра дебел лед и можеш да си ходиш отгоре, минават и коли. Даже баща ми ми разказа история за негов колега как ходел зимно време в северните части, където имало огромни иглолистни гори, за да секат. Те чакат да замръзнат реките, подготвят дървото, отсичат го и камионите минават по леда, това е единственият път и при температура -30 градуса няма как да потъне камион, който тежи 10-20 тона. Там ми се ходи много. В Канада ми се ходи също, Гренландия, в общи линии доста студени дестинации. Също Нова Зеландия.

Кой е любимият ти сезон за снимане?

Сега е бяло около нас и това е времето, в което се чувствам най-добре. Определено не обичам да ми топло. Не обичам и да ми е студено, но обичам зимата и снега. Предпочитам да снимам в сняг. Чувствам се добре, не се чувствам комфортно, когато температурата навън е 35 градуса.

Има ли задължителните елементи, за да се получи една качествена снимка?

Понякога просто става. Ти си караш, мъгливо е, в един момент слънцето пробива през мъглата и ти виждаш уникална гледка. Спираш, вадиш дрона или фотоапарата, снимаш и продължаваш. Прибираш се, отваряш снимките на компютъра и виждаш страшен кадър и си казваш „Ето шанс“. Друг път ходиш на едно място, планирал си, измислил си си гледната точка, ходиш даже по няколко пъти и времето все не е подходящо, но ти си упорит, продължаваш да ходиш и в един момент то става. Просто няма как да не го уцелиш, но трябва да си упорит. Упоритостта е полезно нещо. Хубаво е да си имаш набелязани неща. Трябва да ги виждаш кадрите. Има хора, които нямат талант, но са изгледали много чужди и са взели много идеи, които успяват да претворят в творчеството си. Аз може би отивам към тях, в по-малка степен е талантът. Има други хора, които нямат никаква идея как да ползват техниката, но пък толкова добре ги виждат нещата, такива гледни точки правят, че то им се получава от само себе си.

Кое е най-подходящото време за снимки и доколко важно е правилното осветление?

Когато снимаш сред природата, в над 90% от случаите ти разчиташ на естествените източници на светлина – на Слънцето или Луната, на звезди не можеш да разчиташ като осветителни тела или примерно на градчето, което долу снимаш, което свети. Когато има ниска облачност и градчето свети, облаците над него отразяват цялата светлина и всичко става много по-светло. Тогава разчиташ на изкуствените източници на светлина, макар че снимаш пейзаж. Най-хубавото време за снимане, то е правило, но може да се нарушава, е около изгрев и около залез. Тогава светлината е най-хубава, най-мека, сенките са по-приятни, слънцето е по-ниско, ако искаш да го вкараш в кадъра, лесно се получава. Когато снимаш с дрон, хубаво време е дори в средата на деня, има кадри, отгоре погледнати, които тогава се получават най-добре.

Ако се обърнеш назад кой до момента е най-големият ти успех?

Те са няколко. Ще ги изброя. Много мразя да се хваля. Тъпо е. Друго е да кажат хората за теб, ти какво да говориш. Бяхме ходили с един приятел да тестваме една кола на Витоша, беше си взел нова кола и тогава направихме един кадър с една мълния и в общи линии, този кадър не знам какво стана, прибрах се вкъщи, обработих го, то и не съм го обработвал толкова много, защото той си беше достатъчно хубав и интересен. Пуснах го в моята страничка във Фейсбук с фотографията и стана някакъв абсолютен бум. Буквално харесванията растяха с хиляди, за 10 минути се качваха с по над 1 000 човека. Споделянията вървяха по същия начин. Даже едно момче – българин, който живее в Чехия ми писа: „Еее, човек, гледам телевизия и видях твоя кадър с мълнията, говореха за него.“ (смее се) Чак в чужбина имаше отзвук.

В началото снимането с дрон не беше толкова популярно, както в България, така и извън нея. Аз качвах снимки в сайта на основния произведел на дронове и от Китай ми се обадиха, искаха да ползват мои снимки за реклама на бранда. В някакво китайско метро имаше разпечатан голям мой кадър. Тогава си казах: „Значи все пак ми се получават нещата“.

Преди около 2 години един голям български бранд се свърза с мен и каза: „Искаме да рекламираме България извън България и искаме да използваме твоите кадри, защото те описват много добре това, което ние искаме да покажем.“ И всъщност благодарение на тях моите кадри успяха да се завъртят дори и в BBC.

Тези успехи дават ли ти смисъла в професията?

Когато направя хубав кадър и знам, че картата е пълна с кадри се прибирам с голям кеф, значи съм си свършил работата и е супер. И вече като седна на компютъра и ги прегледам и наистина има хубави кадри, защото често се случва да си мислиш, че имаш, ама нямаш, тогава вече кефът е пълен. Просто си лягаш и заспиваш доволен.

Какво още искаш да постигнеш в професионален план? За какво мечтаеш?

Не ме интересува професионалният план честно казано, по-скоро ме интересува удоволствието. По принцип на мен ми се иска да имам възможността и бюджета да не ми се налага да снимам по поръчка, т.е. някой да ми каже отиди и снимай това, а просто да мога да пътувам и да снимам нещата, които на мен ми доставят удоволствие и да намеря начина, по който това нещо може да ми носи и доход. Това ми е мечтата. Отделно много ми се иска да си купя един хубав, голям кемпер, в който да мога да си живея и да си ходя навсякъде - и в България, и извън България. Мечтата не е кой знае каква, но си е пак трудно постижима. 

Ако не се занимаваше с фотография, с какво друго би се занимавал?

Добър въпрос. Винаги съм се чудел ако не бях намерил този фотоапарат в гардероба какво щях да правя и ако аз трябва да си избирам интересно ми е земеделие, животновъдство, такива странни работи, с които повечето хора не биха се занимавали. Аз си представям колко много е трудът и каква отдаденост изискват всички тези неща и разчиташ пак изцяло на природата, както и в пейзажната фотография. Дали тази година ще е в добро настроение и ще има реколта и животните ще могат да пасат, по-скоро ще е нещо такова.

Кой е най-трудно заснетият ти кадър? Колко най-дълго си чакал подходящия момент?

Винаги съм мразел да чакам кадър, да стоя на едно място, да съм си го намислил и да седя и да чакам да се случи. В общи линии гледам просто да мина в подходящото време, когато би се получила снимката и да я направя. Така да стоя и да чакам много рядко се случва при мен. По-скоро ще използвам времето да обикалям. Имало е случаи на места, които съм посещавал десетки пъти, за да може да хвана подходящия момент.

Вярно ли е, че одухотворяваш дроновете си като им даваш имена?

Да, много е интересно. Дроновете, с които летя, от най-големия до най малкия, всеки си има име, понеже приложението позволява да бъдат кръстени. Аз ги кръщавам с имена на планини, върхове или държави, в които съм бил или искам да отида. Примерно Еверест, Норвегия, Исландия.

Случвало ли ти се е в преследване на перфектния кадър да повредиш снимачната техника?

Дронове доста пъти ми се е случвало да блъскам. Дрон да влезе в гаранция за ремонт, това е почти невъзможно, просто шансът е много малък, почти винаги причината е в този, който го управлява. Дали няма да прецени някой клон, дали нещо друго. Много грешки съм правил, които не са ми коствали дрона, но пък други и то супер тъпи са ми коствали дрона да се закачи на някой клон и да падне и такива неприятни работи. Доста крашове е имало. Примерно правиш перфектния кадър на Белоградчишките скали и просто не преценяваш, че точно там зад гърба на дрона има скала и буф, той е на сол, изпращаш го за ремонт и те ти го връщат сглобен, с нов корпус, сменени модули и така нататък. Да, струва доста пари, но не е като да си купиш нов.

Видео с красотата на България развълнува зрителите на BBC

През последните години Владислав Терзийски създава внушителни и неповторими кадри, изобразяващи „неуловими“ моменти от план...

Разкажи ни някоя забавна случка от твой снимачен ден.

Още в зората, когато започнах да снимам, снимахме един музикален видеоклип и бяхме отишли на морето и духаше много силен вятър, и имаше една скала, която беше отвесна и това е може би единственият път, когато съм губил дрон. Всъщност и още веднъж има, но този почти със сигурност не е по моя грешка. Тогава просто дронът в един момент изчезна, както си летях, загубих картина и просто спря. Първо си мислех, че съм го ударил в скалите, но реално нямаше как, защото аз бях на височина поне 10 метра над скалите и предполагам, че от силния вятър са се получили някакви завихряния покай ръба, силната струя го е завъртяла и просто е паднал. Това ми беше най-критичното губене на дрон, защото ти е първото такова, то имаше и преди, но там имаше технически проблем на дрона. И това беше преломен момент да реша дали ще продължа да снимам с дрон или не, и тогава реших да си напусна работата и да снимам. Тогава всъщност стартира мисленето ми в тази посока, защото то не е процес хоп събуждаш се, напускаш и започваш да снимаш, ти си нареждаш нещата по стълбичката и решаваш как ще вървиш нататък.

За поредна година подготвяш годишен календар с твой снимки, разкажи ни повече.

Много хора ме питаха: „Добре де, защо не направиш календар?“ и аз бях: „Защо да го правя, кой ще го купи, кой ще се занимава?“ Но един ден се събудих и си казах: „Хайде ще го направя.“ И вече трета година го правя. Подбрах кадри и още първата година имаше неочакван интерес към него, това ме мотивира да продължа. На следващата година хората започнаха да ме питат „Ти хубаво правиш стенен календар, защо не направиш и едни мънички, за да си имаме за бюрото в работата“ и тази година направих 2 календара – един малък и един голям с различни кадри. Доста често ми се получават квадратни снимките, пък големият календар е във формат лендскейп. А малкото календарче го направих с квадратни кадри и то стана супер, защото имам страшно много такива снимки и те бяха точно за него. И според мен даже малкият стана по-сполучлив.

Снимка на два прегърнати пингвина спечели награда за океанска фотография за 2020

2020 безспорно е година, изпълнена с катаклизми и неочаквани събития, но тя ще бъде запомнена и с появата на множество емоционални и тр...

Какво за теб е България? Какво искаш да знаят чужденците за нас, виждайки твоите кадри?

Когато бях за първи път в Исландия, тогава ми беше най-дългото отсъствие от България до тогава, 18 дни не бях в България, и просто вече исках да си се прибера и да отида в Пирин и да се кача на Кончето. Просто тези моменти ти липсват, в България си си вкъщи, където и да отидеш ти липсва.

Качвайки снимките в Instagram и Facebook, особено в Instagram доста чужденци са започнали да следват профила ми и дори от време на време ми пишат разни момчета „Мисля да посетя България и понеже ти следя снимките от доста време нахвърляй ми няколко интересни локации, аз също снимам.“ Така че определено качването на снимки в социалните мрежи помага на това хората да видят интересните кътчета на България и ще продължа да го правя.

Автор: Габриела Андреева

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Actualno.com.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com