Колкото по-дълго трае войната срещу Украйна, толкова по-зависима става Русия от Китай. Владимир Путин, който заповяда нахлуване в Украйна под лозунга за възстановяване на имперското величие на Русия, в крайна сметка се очертава да остане в историята като политикът, превърнал Русия в икономически васал на Китай. Това е заключението на Дейвид Кириченко, научен сътрудник в британския мозъчен тръст Henry Jackson Society, който публикува статия за The Hill със заглавие "Путин искаше империя - вместо това той стана васал на Китай".
Войната срещу Украйна не само изчерпва руската икономика и военния й потенциал, но и засилва влиянието на Пекин върху Москва. Кремъл се опитва да убеди света, че това е равноправен съюз между Русия и Китай, но реалността е съвсем различна, посочва Кириченко.
Колкото по-дълго трае войната, толкова по-зависима става Русия от Китай икономически, технологично и стратегически. Китай постепенно увеличава подкрепата си за руската военна машина, като по този начин получава още по-голямо влияние над Москва. Русия вече разчита на Китай за доставки на електроника, промишлено оборудване, автомобили и технологии с двойно предназначение, тъй като заради западните санкции й е трудно да си осигури всичко това по друг начин. Връзките й с много международни пазари са прекъснати, а това превърна Китай в основен икономически стълб на Москва.
Дори по отношение на изкуствения интелект, сфера, в която Путин обяви, че има големи амбиции, Русия е принудена да разчита на китайските технологии и трябва да внася китайски микрочипове, за да захранва своите системи. Китайските производители на автомобили пък имат тотален превес над руските - и това бе изтъкнато не от друг, а в публични оплаквания на висши руски служители.
Тази зависимост особено добре се вижда в енергийния сектор. Кириченко не пропуска да посочи, че Пекин така и все още не е дал съгласието си за изграждането на газопровода "Силата на Сибир 2", който е критичен за Русия, след като тя загуби значителен дял от европейския газов пазар. Припомняме, че през май Путин отиде до Пекин с надеждата след години бавене този мегапроект най-после да бъде подписан, но се върна в Москва без да е постигнал нищо. Си Дзинпин се възползва от слабата позиция на Русия и продължава да й извива ръцете - той настоява за 5-кратно намаление на цената на газа, а отгоре на всичко иска руснаците да поемат разходите за изграждането на газопровода. Още: Защо му трябваше на Путин да се хваща с Украйна: Сега Китай го притиска брутално
Кириченко освен това пише и за ситуацията в руския Далечен Изток, която е показателна. Заради демографските проблеми (районът е загубил близо 300 хиляди души от 2010 година насам) и липсата на инвестиции, регионът все повече се интегрира в икономическото пространство на Китай. Според данни на фондация "Саратога", в части от Сибир и руския Далечен изток местните жители и чиновници вече се обръщат към Пекин за разрешаването на редица проблеми, които за Москва са непосилни. В Якутия делът на Китай във външноикономическото сътрудничество се е увеличил от 27,5% през 2021 г. до над 45% през 2024 г., а в местните училища децата ударно изучават китайски език.
"Китай не е необходимо официално да анексира руска територия, за да я доминира", пише експертът. "Икономическата зависимост, финансовият ливъридж и регионалната интеграция могат да постигнат това, което някога е изисквало военно завладяване", заключава той.
Още: Провалът на Путин в Пекин: "Газпром" изгърмя със 100 милиарда рубли за ден
Дори ако Русия постигне още някакви териториални придобивки в Украйна, дългосрочните последици за нея пак се очертава да са катастрофални. Прекъсването на икономическите й връзки с Европа заради имперските амбиции на Путин вкара Москва в отношения, в които Пекин има последната дума, е оценката на експерта.
