Три пълни седмици изминаха от началото на войната в Иран, а Тръмп все още няма ясен план за сваляне на иранския режим, към което твърди, че се стреми, пише в редакционна статия The New York Times. Дори ако целта му е далеч по-скромна – например изземване на ядрените материали на Иран – той не е предложил никакви убедителни средства за постигането ѝ. И накрая, той не успя да предвиди напълно очакваните странични ефекти от войната в Близкия изток: прекъсвания в доставките на петрол, рязко покачване на цените и колосални щети за световната икономика.
Войната се превърна в олицетворение на хаотичното и егоистично президентство на Тръмп. За разлика от своите предшественици, той се консултира с много по-малък кръг от помощници, преди да нареди военни действия, и избягва публичност на всяка цена, за да задуши дискусиите или възраженията. Той прави необичайни публични изявления, включително, че войната почти е постигнала целите си, и многократно си противоречи. Опитва се да заблуди света относно трагичната смърт на десетки ирански ученички при погрешен американски ракетен удар. Почти ежедневно той убедително демонстрира защо не може да му се поверят най-важните държавни въпроси.
Войната обаче постигна редица тактически успехи. Оценката на Тръмп за Иран се оказа правилна в няколко отношения. Правителството в Техеран със сигурност е опасно, след като десетилетия наред потискаше собствения си народ, подкрепяше тероризма, опитваше се да унищожи Израел, превърна Ливан в провалена държава, поддържаше ужасяващ режим в Сирия и изпълняваше ядрена програма. Тръмп също така правилно призна, че иранският режим е по-слаб, отколкото си даваше вид, и че истинска конфронтация би го отслабила още повече. Още: САЩ ще продължат да освобождават петрол от резервите си
През последните няколко години поради икономическите санкции от страна на САЩ и техните съюзници, както и от военните удари предимно от страна на Израел, Техеран на практика загуби способността си да навреди на съседите си. Иранската валута се обезцени рязко. Много ирански лидери и ядрени учени са мъртви. Противовъздушната отбрана на страната на практика е унищожена, а ракетните ѝ запаси са изчерпани. Двата ѝ терористични партньори, Хамас и Хизбула, са в упадък.
Със започването на тази война преди 3 седмици, Тръмп имаше по-големи цели от простото сдържане на Иран. „На великия и горд народ на Иран, казвам тази вечер, че часът на вашата свобода е близо“, обяви той помпозно малко след първите удари. Тръмп призова за безусловна капитулация на иранското правителство и заяви, че лично ще назначи следващия лидер. Той също така обеща да възстанови Иран до „предишното му величие“.
Тръмп все още не е обяснил как ще постигне някоя от заявените си цели. Неговите поддръжници твърдят, че тази удивителна сдържаност не е нищо повече от хитра тактика, която му позволява едновременно да запази свободата на избор и да държи противника си в неведение. Все по-ясно обаче става, че президентът на САЩ е започнал война без най-малката представа как да я прекрати.
От началото на войната се появиха три стратегически проблема. Още: Нови тежки удари по мразената доброволческа полиция на Иран: Топ разузнавачът е аут, 13 убити на КПП
Първо, Тръмп повтори грешката, която американските президенти са правили многократно в продължение на десетилетия – в Афганистан, Ирак, Виетнам и дори по-рано, през 50-те години на миналия век, в самия Иран – и си въобрази, че подмяната на стария режим и поддържането на нов на власт ще бъде много по-лесно. В този случай неговата арогантност и гордост са просто изумителни. Само въздушната мощ почти никога не води до сваляне на правителство. Сухопътната операция позволява само да се завземат инструментите на държавната власт и да се постави на власт нов лидер.
Противно на историята, Тръмп и израелският премиер Бенямин Нетаняху са таили мечти за смяна на режима. От време на време се говори за въоръжаване на кюрдското малцинство в Иран или за завръщането на Реза Пахлави, син на сваления шах и сега жител на богато предградие на Вашингтон.
Тръмп също така призова иранските сили за сигурност да дезертират, а иранският народ да „завземе властта“. Няма индикации, че нещо от това ще проработи. След като Тръмп одобри уличните протести през януари, иранският режим потуши демонстрациите и запази властта. Оттогава протестите до голяма степен затихнаха.
Второ, остава неясно как Съединените щати ще постигнат най-важната си цел: да предотвратят превръщането на кървавия режим на Иран в ядрена сила. Счита се, че запасите на Иран от високообогатен уран са в безопасност в комплекс от тунели, заровени дълбоко в планина близо до Исфахан. Ако войната приключи и Иран ги запази, той ще има способността да създаде бомба. Военните унижения, които режимът е претърпял през последните няколко години, му дават тласък да предприеме оставащите стъпки към създаването на ядрена бомба, които досега е избягвал, пише The New York Times. Още: Ердоган: Тероризмът на Нетаняху продължава да заплашва мира
В началото на тази война държавният секретар Марко Рубио призна, че сухопътните войски са единственият начин да се изземе желания уран. „Военните ще трябва да нахлуят и да го вземат“, съгласи се той. Миналата седмица обаче, когато водещ на Fox News го попита за урана, Тръмп отговори: „Не сме фиксирани върху това.“ Няма лесни отговори, но такъв хаотичен подход към военното планиране не вдъхва доверие.
Третият проблем е световната икономика. Войните в Близкия изток са известни с това, че причиняват икономически сътресения, всеки път покачвайки цените на петрола. Иран имаше очевиден начин да повтори това, като ограничи корабоплаването през Ормузкия проток. Тръмп обаче просто го отхвърли, глупаво надявайки се да се случи най-доброто.
Още преди войната неговият военен съветник генерал Дан Кейн предупреди, че Иран вероятно ще отвърне на удара, като атакува кораби в пролива, и по този начин ефективно ще го затвори. Тръмп възрази, че иранското правителство ще капитулира първо и че американските военни ще държат пролива отворен. Излишно е да се казва, че е сгрешил. Оттогава цените на петрола скочиха с повече от 40%.
Неговият отговор очевидно беше акт на отчаяние. Той временно отмени петролните санкции срещу Русия, очевиден подарък за неговия враг. Миналия уикенд той се обърна към Великобритания, Франция, Япония, Южна Корея – съюзници, които беше унижавал години наред – и дори към враждебен Китай да изпратят военноморски сили за защита на пролива. Още: Иран заплаши да атакува световни туристически центрове. Задържаха ирански шпиони в база с ядрена подводница
Войната е непредсказуема и е възможно някой от тези проблеми да приеме много по-малко сериозен обрат през следващите седмици. Например може би иранската опозиция ще заяви присъствието си и настоящият режим ще се срине толкова бързо, колкото правителството на Асад в Сирия в края на 2024 г. Може би специалните сили ще успеят да извадят обогатения уран без жертви. Възможно е американските военни, чиито постижения остават впечатляващи, да работят със съюзниците си, за да деблокират Ормузкия проток. Разбира се, ние бихме аплодирали всеки от тези резултати.
Първите седмици от тази война обаче не вдъхват доверие. Напротив, човек би могъл да подозира, че задкулисното планиране в Белия дом е било също толкова безразсъдно, колкото и публичното поведение на Тръмп. Белият дом не е потърсил одобрението на Конгреса, както се изисква от Конституцията. Той не се е консултирал със съюзници в Европа и Източна Азия. И е предложил на американския народ само шаблонни обяснения.
През цялата си кариера като предприемач и политик Тръмп старателно е изграждал собствената си реалност. Когато от истината боли, той я игнорира и охотно лъже за лична изгода. Нещо повече, той беше доста добър в това. Но войните не могат да бъдат спечелени само с манипулация – това не е политика или маркетинг. А суровата военна реалност в Иран противоречи на самохвалството на Тръмп. Още: Гърция се готви за миграционна вълна от Близкия изток
Превод: Ганчо Каменарски
