Безкрайната криза в резултат на войната в Иран все по-остро поставя въпроса – възможно ли е дипломацията да разреши конфликта или светът ще продължи да разчита на силата и оръжията. Към момента преговори по същество няма между САЩ и Иран“, заяви дипломатът Ангел Орбецов в студиото на bTV. По думите му комуникацията между двете страни се осъществява чрез посредници, основно чрез Пакистан, където ключова роля играе фелдмаршал Асим Монир – ръководител на въоръжените сили. Още: Сухоземна операция на САЩ в Иран? Хиляди морски пехотинци пристигнаха, предупреждение резервистите да са готови за мобилизация
Размяна на планове с точки за мир
Снимка: Getty images
Още: Само за ден: Хутите на два пъти атакуваха Израел
В основата на този непряк диалог стои планът от 15 точки, предаден от президента Доналд Тръмп на Иран, както и отговор от пет точки от иранска страна, допълван впоследствие. Според Орбецов обаче разминаването между двете визии е „много сериозно“.
Паралелно с това се наблюдава и разминаване в публичните послания. От една страна американският президент твърди, че преговорите вървят добре и Иран има желание за диалог. От друга – Техеран категорично отрича да има каквито и да било преговори.
Според дипломата това показва преосмисляне на позицията на Вашингтон. Първоначалното искане към Иран е било за капитулация, за да може САЩ и Израел да обявят постигане на целите си. След като това не се случва, 15-те точки се разглеждат като евентуална основа за бъдещи разговори.
Орбецов посочва, че САЩ днес не разполагат с реална представа за вътрешните процеси в Иран – за разлика от периода преди Ислямската революция, когато страната е била ключов съюзник и американското присъствие е било значително. Вече близо 45 години Вашингтон няма пряк достъп до динамиката в иранското общество и политическа система.
Тази система, изградена след революцията от аятолах Хомейни, съчетава религиозна идеология с елементи на републиканско управление. В основата ѝ стои принципът „Велаят-е факих“ – управление от върховен религиозен лидер в отсъствието на очаквания спасител. В същото време съществуват изборни институции като президент, парламент и съвет на експертите.
Още: Иран заплаши да атакува американските университети в Близкия изток
По отношение на вътрешното напрежение в Иран Орбецов припомня, че през последните години има вълни от протести – от 2009 г. насам, включително и последни прояви на недоволство. Те обаче са характерни за определени сегменти от обществото и не водят до общонационално движение за смяна на режима.
След последните военни действия от страна на Израел и САЩ се наблюдава обратен ефект – консолидация на обществото около властта. Според дипломата така опозицията се оказва „между чука и наковалнята“ и губи потенциал да предизвика реална промяна.
В същото време вътре в самата система съществуват различия – между реформатори и консервативни среди, които водят дебати за бъдещето на страната, но без да поставят под въпрос основите на ислямската република.
Що се отнася до военната стратегия, Орбецов е категоричен, че Иран води война на изтощение – модел, който страната познава добре от конфликта с Ирак. Целта е да се оказва съпротива и да се изтощава противникът, като се настоява за признаване на агресия и изплащане на репарации.
На въпроса кой печели от конфликта, дипломатът дава ясен отговор: „Всички страни са губещи“.
