Преди почти месец и половина Съединените щати и Израел отстраниха върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей и оттогава въпросът кой ще представлява интересите на Иран неизменно възниква на всеки етап от продължаващата война в Близкия изток – особено сега, когато разговорите за мирно уреждане се насочиха към въпроса кой говори от името на САЩ.
Според съобщенията предполагаемият наследник на Иран, синът на предишния лидер Моджтаба Хаменей, се възстановява от рани, получени при въздушния удар, при който беше убит баща му, и оттогава не се е появявал публично. Спекулациите са, че Моджтаба е обезобразен, може би дори е загубил единия си крак, но е с бистър ум и непокътнато съзнание. Доналд Тръмп, от друга страна, е навсякъде едновременно, както буквално, така и преносно. В рамките на 24 часа Тръмп наскоро заплаши Иран с масово и безразборно насилие, ако не се поддаде на исканията му и обяви двуседмично прекратяване на огъня (очевидно правейки значителни отстъпки на Техеран).
Още преди Белият дом да успее да заплаши противника си с действия, които спокойно се квалифицират като военни престъпления, Тръмп внезапно сметна иранското ръководство за разумно и достойно за преговори. Толкова разумно, че още на следващата сутрин Тръмп оттегли заплахата си да унищожи иранската цивилизация и започна да говори за съвместно управление на Ормузкия проток от Вашингтон и Техеран и поделяне на печалбите.
Още: Нарисуван провал: Грешките на Тръмп срещу Иран
Многобройните несъответствия във външната политика на Тръмп не се поддават на рационално обяснение. Те не се вписват в никоя последователна теория за властта или държавното управление. Тръмп сякаш се наслаждава на вниманието, което привличат неговите необмислени и хаотични изявления. Но сред постоянните изненади, разсейване и непрестанни провокации на Тръмп, дебне нещо изключително опасно за бъдещето на САЩ, а всъщност и на света, и то рискува да остане незабелязано.
САЩ и светът - спиралата надолу
СНИМКА: Getty Images
Само преди седмица Белият дом обяви намерението си да увеличи военните разходи в бюджета за 2027 г. с 40% - общо 1,5 трилиона долара. Това би довело разходите на Пентагона до исторически нива, невиждани дори по време на световните войни. Следователно шансовете Конгресът да го одобри изглеждат малки.
Съдейки по последните коментари на Тръмп за това, че правителството не е в състояние да си позволи здравноосигурителни програми за възрастни хора, хора с увреждания или с ниски доходи "по време на война", значителното увеличение на разходите за отбрана би довело до рязък дисбаланс в отбраната и националната сигурност. А ресурсите на правителството на САЩ вече са много ограничени: то е принудено да обслужва огромен национален дълг.
Още: Иран като Виетнам: Доналд Тръмп тогава и сега
Освен опасенията за здравето и благосъстоянието на американците, има и други, доста убедителни причини да се отхвърлят подобни строги бюджетни искания. Първата е най-очевидната и неотложна. Тръмп многократно е демонстрирал своята нестабилност и безразсъдство. Ясно е, че през втория си мандат той се е опиянил от неограничената си власт на фона на слаб кабинет и инертно републиканско мнозинство в Конгреса. Тръмп храни най-лошите илюзии за безграничната мощ на САЩ, като същевременно насърчава култа към личността си, на който е податлив.
Раздутият бюджет на Пентагона само ще изостри високомерието на настоящата администрация, както и убеждението на Тръмп, че на практика няма проблеми, които не могат да бъдат решени с масираната употреба на груба сила. Това ще има тежки последици за интересите на САЩ и света, както и за по-нататъшното развитие на човечеството.
Друга причина да се противопоставим на подобен необуздан растеж на американския милитаризъм е разбирането на траекторията на страната като така наречена велика сила, съчетано с познаването на нейното минало. Превръщането на САЩ в съвременна Спарта чрез неистова милитаризация би подкопало благосъстоянието на страната, включително здравеопазването и образованието – критични компоненти на една държава, които често така или иначе биват пренебрегвани. Освен това би отслабило страната икономически, ускорявайки растежа на националния дълг.
Закупуването на оръжие, надхвърлящо необходимостта, не допринася съществено за растежа на производствените сектори на икономиката. Китай все повече изпреварва САЩ в напредналите индустрии - от електрически превозни средства до батерии и възобновяема енергия. При тези обстоятелства прахосването на ресурсите на страната за въоръжаване до зъби е неразумно. САЩ не могат да си позволят да поддържат дори ключова национална инфраструктура, включително магистрали, железопътни линии, мостове, тунели, електропреносни мрежи, вътрешен въздушен транспорт и водоснабдяване. Прекомерните военни покупки са сигурен път към бърз упадък.
В краткосрочен план Тръмп или неговият непосредствен наследник може да се изкушат от тези "бързи въглехидрати". Но предстои тежка и болезнена разплата, която ще падне върху плещите на следващото поколение - то ще трябва да се справят не само с дълга и упадъка, до които доведоха тези политики, но и с неизбежната загуба на национален авторитет.
Съветският съюз по подобен начин изпадна в необратим упадък. Експертите не са единодушни относно степента, до която прекомерните военни разходи са допринесли за този спад, но е широко разпространено мнението, че значително по-продуктивната американска икономика е позволила на Вашингтон да въвлече Съветския съюз в надпревара във въоръжаването, която се оказа смъртоносна за СССР.
Още: САЩ срещу Иран: Възможните изходи и цената за глобалния ред
Контрастът с днешния ден е поучителен и би трябвало да алармира дори най-запаления милитарист. Въпреки големите си въоръжени сили и постоянното увеличаване на разходите за отбрана през последните години, Пекин е имунизиран срещу капана, който Вашингтон някога е поставил на Съветите. Китайската икономика е далеч по-модерна и разнообразна от съветската. Китай не само е доказал способността си бързо да внедрява иновации в много области, но и се е превърнал във водеща индустриална сила в света, далеч надминавайки САЩ в определени области. Въпреки че военната му мощ непрекъснато нараства, Китай се притеснява да разработва директни аналози на всяка американска система. Дори след години на интензивно развитие Пекин се запазва предимно като регионална сила и не показва желание да издигне ядреното си възпиране до нивото на САЩ с масивния им арсенал - макар че действа за увеличение на арсенала си.
Това ни води до донякъде парадоксалното заключение, че именно САЩ, а не Китай, рискуват да игнорират уроците от близката история и колапса на една прекалено разтегната суперсила. Ако Конгресът одобри невероятно завишения бюджет на Пентагона, Вашингтон би могъл да последва СССР в упадък,но за разлика от СССР в нелепа надпревара със самия себе си.
Автор: Хауърд У. Френч, за Foreign Policy
Превод: Ганчо Каменарски
