Пет седмици от войната с Иран минаха и почти свършва шестата. "Прецизната и зашеметяваща" военна кампания за елиминиране на "непосредствената ядрена заплаха" с призив към иранския народ да "вземе властта в свои ръце" отдавна е престанала да бъде едновременно прецизна и зашеметяваща. Това пише в свой анализ един от колумнистите на Тhe Guardian.
Държавите от Персийския залив са обхванати от войната, Ормузкият проток е затворен и няма признаци за крах на режима в Техеран, независимо дали чрез военно поражение или народен бунт. Спасяването на двамата пилоти от свален американски изтребител F-15 се представя като победа, независимо от обстоятелствата, защото няма други причини за празнуване. Тази грешка, както винаги, беше резултат от арогантност и невежество, а грешните очаквания бяха утежнени от специфичния характер на иранския режим.
В началото на всяка война настъпва един вид умствено изоставане. Умът се бори да осъзнае напълно факта, че един опасен конфликт не може да бъде бързо овладян. Това изоставане се удължава, когато САЩ се намесят. За някои беше и остава неразбираемо как една очевидно превъзхождаща военна сила не може бързо да постигне заявените си цели. Или как един по-нисш противник отказва да се предаде прибързано и безусловно. Или как съюзниците няма да се обединят зад САЩ. И накрая, допустимо е последствията от военна кампания да се разпрострат отвъд страните и народите, които тя пряко засяга.
Още: Тръмп не спечели, а просто замрази войната си
Нито един от сценариите не се осъществи. Конфликтът опустоши енергийните пазари. Прогнозите за "невиждан глобален икономически спад" в случай на продължителна война вече започнаха да валят. Доналд Тръмп не успя да ангажира европейските съюзници и държавите от Персийския залив нито във военна кампания, нито да вдигне блокадата на Ормузкия проток. Иранският режим остава непокорен, а упоритата му съпротива допълнително натрупва загуби на САЩ в оборудване и хора.
Тези погрешни очаквания са резултат от надценяването на собствената воля на Америка. Когато атаката срещу Иран започна за първи път, нейните фенове отново бяха обзети от опияняващо вълнение на очакването на свят, "създаден в САЩ". The Wall Street Journal призна, че войната "носи някои рискове, както всички войни", но добави, че "има потенциала да промени Близкия изток към по-добро и да направи света по-безопасно място". Тези, които все още се осмеляваха да се съмняват в уместността на тези уверения, бяха посъветвани да се стегнат. "Смутен съм от неприкрития песимизъм, който прониква в повечето колони", оплака се колумнистът на New York Times Брет Стивънс. "По-малко от две седмици сме във война, която почти сигурно ще приключи до края на месеца". Е, читателю, сега знаем, че това не се случи (случиха се гръмки изявления как Иран се молили да преговарят и "ние сме готови да възобновим бойните действия" на фона на затворения Ормузки поток - ОЩЕ: Тръмп с остро предупреждение към Иран за Ормузкия проток). Каква изненада!
Hegseth:
— Clash Report (@clashreport) April 8, 2026
Iran begged for this ceasefire — and we all know it. pic.twitter.com/S3XzEVHazJ
General Caine:
— Clash Report (@clashreport) April 8, 2026
Let us be clear: a ceasefire is a pause, and the Joint Force remains ready if ordered or called upon to resume combat operations...
We hope that will not be the case. pic.twitter.com/oj4p3vEsko
Когато психическата блокада най-накрая отмина и всички се осъзнахме, разговорът се насочи към безнадеждното блато, възможните пътища за бягство и мерките за спасяване, така че Тръмп да може да се измъкне с минимално смущение. Въпросът сега дори не е колко бързо ще свърши войната. Това е точно въпросът, който генерал Дейвид Петреъс зададе през 2003 г. относно войната в Ирак: "Кажете ми как ще свърши това?" Поразителното е, че Иран има обективно сложна предистория, която не може да се сведе до опростената формула, която предизвика войната: зловещият режим неизбежно ще отслабне поради системна деградация и народът ще се втурне да го свали веднага щом основите му изгният достатъчно.
Още: Стармър с остра атака: Заради Путин и Тръмп обикновените семейства плащат по-високи сметки за ток
Грешките на Тръмп т.е. на САЩ
Първата грешка беше, че САЩ подцениха готовността на Иран за асиметрична война. Техеран не се нуждае непременно от огромна военна мощ, за да парализира и дестабилизира Персийския залив. Дори без зрелищни разрушения, включващи масови жертви сред цивилното население, той все още може да наруши нормалния живот, да застраши енергийните съоръжения, да осакати икономиката и да увеличи военните разходи за съюзниците на САЩ и на световната икономика. Поток от евтини дронове и ракети, изстрелвани ежедневно и нощем в продължение на седмици, му позволи да постигне тази цел.
Втората грешка беше странното и необяснимо предположение, че Иран няма да използва най-мощното си оръжие: няма да затвори Ормузкия проток и да увеличи военните разходи на противниците си. Дори по време на Дванадесетдневната война миналата година идеята за блокиране на пролива вече се повдигаше във вътрешнополитически план и в разговорите с катарски представители. Тогава основната грижа не бяха ракетите, изстреляни от Иран по Катар, а заплахата от затваряне на пролива.
Третата грешка беше прибързано да се разчита на народно въстание в Иран. То не се осъществи поради стечение на обстоятелствата, най-очевидните от които са: първо, чиста лудост е да се излиза на улицата, докато си бомбардиран; второ, неизбежната сурова реакция от страна на правителството, което само преди няколко месеца разпръсна демонстрантите с огнестрелно оръжие; и накрая, разделението в общественото мнение, което вече е сложно и противоречиво, пред лицето на външна агресия, с гибелта на ирански цивилни и срутването на гражданската инфраструктура.
Всички тези погрешни преценки произтичат от един фундаментален пропуск: неспособност да се разбере, че иранският режим, въпреки всички обвинения, които могат да бъдат отправени към него, има огромен капацитет да причинява болка и да търпи продължителна ескалация без ясен сценарий за военна победа над свръхсила - нещо, което е напълно немислимо за американския режим.
Още: Тръмп загуби войната и показа на Иран как може да стисне света за гърлото
Голяма част от политиката в региона се определя от държави, криещи се зад американската мощ. Историята на Близкия изток и на целия арабски свят като цяло през последните четири десетилетия е история на "опитомяване", на култивиране на близост със САЩ - следователно, на разпределяне на облаги под формата на икономическа помощ, инвестиции и "чадър за сигурност".
Именно затова Иран счита съседите си от Персийския залив за легитимни цели: като домакинстват на американски бази за сигурност и установяват отношения с Израел, те са се превърнали не просто в агенти на чужда воля, но и в мълчаливи съучастници във войната, дори въздържайки се от офанзивни действия.
САЩ са били убедени, че всички пътища, по един или друг начин, водят до капитулация на врага – било то чрез изкушението от материални блага, предлагани от САЩ, или капитулация пред военното им превъзходство. Тези очаквания обаче са неприложими за страни с различна логика, която не може да се сведе до пресмятане на разходите и ползите. Или за страни, които са търпели блокади и санкции толкова дълго, че са развили уникален начин на съществуване, както икономически, така и политически, където силата не се крие в доминирането, а в това да останеш в играта възможно най-дълго.
Голямата мрежа от привърженици на Иран, от "Хизбула" до хусите, демонстрира ролята, която Техеран продължава да играе далеч отвъд границите си, като същевременно прокарва собствените си интереси и предотвратява последствия, които заплашват да го отслабят или изолират допълнително.
Тръмп е изправен пред противник, когото не разбира не само поради невежество, но и защото представлява аномалия. Този режим е прекарал десетилетия в изграждане на вътрешна и регионална структура и създаване на идеологическа и интелектуална система, чийто успех се крие в поддържането на жизнеспособност по свои собствени условия, въпреки американската хегемония. Самият факт, че войната вече се проточи със седмици по-дълго от очакваното, няма ясен край и води до нарастващи разходи за всички, се обяснява с факта, че това е борба не между САЩ, Израел и Иран, а между противници, които интерпретират победата по различен начин.
Автор: Несрин Малик
Превод: Ганчо Каменарски
