"Окачените бутонки" е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Във футбола много рядко успяват така наречените „добри момчета“. Всички ценят определени добродетели и трябва да ги притежаваш в арсенала си, тъй като в крайна сметка великата игра е за джентълмени. Но трябва да имаш онази искра в себе си. Нещо, което да свети в тъмното, да те бута напред и когато никой друг не вярва в успеха, ти да ги поведеш именно с тази искра.
Да, тя понякога може да ти създава главоболия, тъй като ще се проявява и по друг начин, но овладееш ли я, ще покажеш мъжество. Ивелин Попов притежаваше тази искра. Неслучайно дори и в края на кариерата му не един клуб го искаше в редиците си.
Ивелин Попов е чепат характер още от юношеските си години
Още в юношеските си години Ивелин Попов се проявява с чепатия си характер. Първо в школата на Септември, а после и в тази на Левски, той е пословичен с номерата, които погажда на съотборниците и съучениците си. На „Герена“ Попето изкарва 4 години и половина. Но „сините“ така и не му предлагат договор и той се пробва в Западна Европа. Изкарва един сезон във Фейенорд, но след като не е картотекиран за първия отбор, се завръща в България. През 2005 г. той прави дебюта си в мъжкия футбол с екипа на Литекс.
Попето печели с Литекс
Ивелин Попов започва силно, но отново онази чепатост в характера му си казва думата. Попада в топ 3 за най-добър млад футболист в анкетата „Футболист на футболистите“ през 2006 г., но с буйния си нрав си навлича различни наказания заради провинения извън терена или провокации към публиката. След известно време си навлича и гнева на треньора Люпко Петрович. Попето заявява в интервю, че има „треньорска контузия“ и обвинява директно сръбския специалист, че не играе като титуляр. Това го изважда от първия отбор. И въпреки всичко Попето остава в Литекс до 2010 г., като печели обратно мястото си. Става шампион на България 2 пъти и веднъж печели Купата на страната с отбора от Ловеч.
Пътят на Попов е във възходяща посока
Добрите изяви на Попов бързо му печелят трансфер в чужбина. Първият му професионален клуб извън родните терени е турският Газиантепспор. Там играе 2 години. И след това открива неговата територия – Русия. С трансфера си в Кубан Краснодар през 2012 г. Ивелин Попов си отваря най-голямата футболна врата. За първия си отбор в Русия играе три години. Със силните си изяви си печели трансфер в столичния гигант Спартак Москва.
Попето е Футболист №1 на България за 3 поредни години
През трите години, в които играе с екипа на „червено-белите“, Попето печели два трофея на клубно ниво – Суперкупата на Русия и местното първенство. Но в личен план, той има 100-процентова успеваемост. Попето става футболист №1 на България за 2015, 2016 и 2017 г. Следва един сезон под наем в Рубин Казан, след което преминава през Ростов и Сочи, преди да е завърне в България през 2022 г.
Ивелин Попов се завърна в България
Ивелин Попов се завръща към корените си. След успешния период в Русия, той е обратно на „Герена“. До 2023 г. той играе за Левски, като води отбора с капитанската лента. След това преминава в Ботев Пловдив, където също беше капитан. Дори надхвърлил 30-те години, Попето беше титуляр за „канарчетата“ и им носеше успехи. С тях спечели и последния си трофей – Купата на България през 2024 г. Но когато загуби титулярното си място, дори на 38 години, той показа глад.
Попов се отказа от футбола
Ивелин Попов напусна стадион „Христо Ботев“, за да не показва лошата си страна. Лошата страна, която се дължи именно на онази искра. И тя го доведе до последния му професионален отбор. Той започна сезон 2025/26 като футболист на Арда Кърджали. Но през март 2026 г., той обяви отказването си от футбола. Без големи скандали. Без излишни драми. Вече овладял бурния си нрав, но все още с характер, все още с искрата, бушуваща в него.
Попето овладя искрата си
Попето има впечатляваща кариера и с националния отбор. За България той игра от 2007 г. до 2019 г. Влезе в историята, като през 2010 г. стана най-младият капитан на „лъвовете“ – само на 22 години. И отново сам се оттегли. Все още като капитан. Все още получаваше повиквателни. Но сам не искаше да пречи на „подмладяването“ на националния отбор. И за това ти трябва искра. Искра, която да се превърне в огън, за да ти се случи всичко точно когато трябва. Да покажеш характер и мъжество на правилното място. Да знаеш кога си звездата и кога да се оттеглиш. И може би последният футболист, който може да събере всичко това в себе си, беше Ивелин Попов. Последният от породата с характер.
Автор: Николай Илиев
ОЩЕ от „Окачените бутонки“: Синът на бояджията, който отказа милиони, за да брани честта на любимия си клуб
