Стилиян Петров: Г-н Михайлов, чакаме да се извините за порочното си управление!

Стенли изписа дълъг текст, в който подробно анализира настоящото положение на българския футбол. Той представи своята теза за постепенното внедряване на млади играчи в мъжкия състав на страната ни и даде пример със собствената си кариера. Петров обвини БФС за цялостната му стратегия.

ОЩЕ: Мартин Петров: Скоро ще дойдем на власт, абсурдно е да работим с Боби Михайлов

Ето какво точно написа (без редакторска намеса):

"БФС трябва да се извини публично за некомпетентното и порочно управление

Представянето на националния отбор изисква способност да се справяме с огромно напрежение и очаквания. Цялата нация гледа как се изправяме срещу противници, които са също толкова мотивирани да представят страната си по най-добрия възможен начин.

Единственият начин да придобием тази способност е чрез опит. Никой не се ражда с него и нито един млад играч не може да играе постоянно на високо ниво без него. Играчите трябва да се въвеждат постепенно, просто да се избутат леко извън зоната на комфорт, за да растат и да стават по-силни.

Но ние ги натискаме до краен предел и твърде бързо и натискът може да ги пречупи. Отрицателните резултати нанасят такива психологически щети, от които никога да не могат да се възстановят. Играта за националния отбор се превръща в нещо, което генерира страх и колебание, вместо страст,вълнение и гордост!

От моя личен опит мога да кажа, че успях да дам най-доброто от себе си и да бъда лидер на националния отбор, но това дойде с времето. Когато за първи път се присъединих към отбора бях подкрепян от легенди от предишното поколение като Христо Стоичков, Красимир Балъков, Мариян Христов, Илиян Илиев и много други. Те ме ръководеха не само на терена, но и извън него. Съветваха ме как да се справя с адреналина, напрежението, високия интензитет и очаквания, както и да поемам отговорност в големите мачове и моменти.

Бавно, аз и другите, се научихме как да им подражаваме и да се адаптираме в кризисните и тежки моменти. Продължихме да правим същото, когато пораснахме и се появиха нови таланти. Това беше наследството, което беше създадено и се предаваше, тъй като непрекъснато имахме поколения талантливи футболисти.

Въпреки това, гледайки нашите скорошни мачове, чувствам, че това наследство се разрушава и младите играчи там са хвърлени на лъвовете.

Съжалявам за днешните играчи, тъй като се питам дали щях да успея при такива обстоятелства.

Федерацията не е идентифицирала най-добрите таланти за нашите младежки отбори, не е стимулирала клубовете да произвеждат наши играчи, не е обучила треньори и не е предоставила визия или съвременно разбиране за това как да се изгради процъфтяващо и ефективно развитие на младежите в системата.

Без знанието за това федерацията възприема стратегия да се предпазва от критики като прехвърля вината върху нашите играчи и дава извинение за слабите резултати с наличието на „млад отбор“. Успешните нации не поставят млади играчи само заради себе си, а като част от преходен план. Има причина Хърватия все още да използва Лука Модрич на 37 години, тъй като той предоставя увереност и насока на хората около него.

Сегашното им управление разполагаше с близо 20 години, за да изпълни плана си за българския футбол и ние виждаме резултатите от този план (или липсата му!). Страхувам се, че ще минат 20 години, без да стигнем до големи финали. Последното ни участие бе на Евро 2004, когато аз играех. Това е цяло поколение играчи и фенове, които никога не са преживявали гордостта да гледаш България на най-голямата сцена на международния футбол.

Многократно съм приканвал българската общност да подкрепи промяната във федерацията. Сега смятам, че срамът и липсата на надежда за бъдещето на българския футбол трябва да накарат тези, които, както с позициите си, така и с действията си, носят отговорност за този последователен провал - да поемат отговорност за изгнанието в което вкараха любимата игра.Г-н Михайлов, чакаме да се извините публично на всички нас, милеещи за българския футбол, за некомпетентното и порочно управление", написа Стилян Петров.