Изчезващите храни. Кои са най-застрашените храни по света и защо трябва да ги спасим

1716
Изчезващите храни. Кои са най-застрашените храни по света и защо трябва да ги спасим
Снимка: Издателство Кръгозор

Концепцията за застрашените видове, като че ли е фокусирана върху животните и дивата природа. Версия на „Червената книга“, посветена на изчезващите храни, се появява за пръв път в средата на 90-те години в Бра, Италия, когато група приятели осъзнават, че много от местните породи, култури и ястия изчезват и създават каталог на застрашените видове „Arc of Taste“ – „Съкровищница на вкусовете“. Начело с журналиста Карло Петрини групата еволюира в движението „Slow Food“. То се превръща в символ на опазване на местната храна и традициите, както и на борбата с бързото хранене. Именно „Съкровищница на вкусовете“ вдъхновява Дан Саладино – авторът на „Изчезващите храни“, да тръгне по стъпките на изчезващите храни и да изследва тяхното културно и биологично значение.

Цялата история на човечеството е вплетена в историята на застрашените храни. Но тази книга е много повече от разказ за тяхното миналото. Тя е пътуване през настоящето към бъдещето на планетата, което пряко зависи от опазването на биоразнообразието. Тя е не само за необходимостта да се съхранят храните, дълбоко заложени в културата на местните общности, но и за мъдростта, предавана през поколенията. Докато Дейвид Атънбъро говори как и защо трябва да спасим изчезващите животински видове, Саладино ни убеждава в необходимостта да запазим изчезващите храни. Те са много повече от необходим калориен прием, те ни дават възможност да възстановим хармоничните взаимовръзки в природата.

Дан Саладино обикаля света, среща се с готвачи, учени и местни общности и разказва за изчезващи храни, които са имали ключова роля в развитието на човечеството. Той разкрива връзката между избора ни на продоволствие и крехкия баланс в природата. Освен генетичната загуба, той изследва как намаляването на биоразнообразието неминуемо ще доведе и до културна такава. Ще изчезнат традиционни умения, занаяти, хилядолетна мъдрост, предавана през поколенията, знанието за приготвяне на сирене, за ферментацията и т.н. Проследява влошаването на здравето, развитието на диабет и други болести на различни местни общности, които са спрели да консумират характерни за тях храни. Дава отговор на въпроса защо биоразнообразието е от ключово значение за състоянието на микробиома, за човешкото здраве, за съществуването на животинските видове, за оцеляването на планетата.

Още: Авторът на романтични бестселъри Диего Галдино на турне в България

Той описва над 30 храни, обединени в 10 групи, чиито тайни, възможности и влияние върху околната среда учените тепърва изследват. Групите са: Дивото, Житни култури, Зеленчуци, Месо, Морски, Плодове, Сирена, Алкохол, Стимулиращи напитки (кафе и чай), Сладко.

Снимка: istock

Разказва за eдин от най-старите видове пшеница, който все още се среща на някои места в Турция - кавълджа. Тази пшеница е по-висока от съвременната, а дългите ѝ стъбла осигуряват по-голямо разстояние между осилите и почвата. Така тя сама се предпазва от потенциалните заплахи в почвата като особено опасната гъба Fusarium graminearum например. Друг пример за саморегулацията в природата е сорт див портокал, чиито насаждения ограничават разпространението на пагубна за всички култури гъба. Отвежда ни в Колорадо, за да ни срещне с мечките и тяхното самолечение с меча трева след зимен сън. Авторът ни запознава с вид царевица, която може да намали нуждата от изкопаеми горива.

Още: Футурологът Ричард ван Хойдонк: Ще изчезнат 80% от професиите и вродените заболявания при децата

Дан Саладино повдига неизбежния въпрос за унификацията и всички последици от нея. Културите, които са изхранвали предците ни, са еволюирали векове наред и са се адаптирали към конкретна околна среда. Разликите в географските и климатичните условия се отразяват не само на органолептиката на тези култури. Тази естествена адаптация прави растенията по-устойчиви и води до намаляване на външната намеса като обилно напояване, пръскане, торене и т.н.

Голямото биоразнообразие води до още по-голямо биоразнообразие, защото растенията продължават да еволюират спрямо средата. Вместо това, докато някои култури и породи изчезват, други завладяват света. Въпреки че в миналото хората са използвали над 6000 вида растения, сега те се свеждат едва до 9-10 монокултури. След Втората световна война, в опит да се спасят милиони хора от глад, учените открили начин да произвеждат огромни количества пшеница и ориз. Те израствали по-бързо и имали по-висок добив, но на цената на повече химикали, обилно напояване и генно инженерство. Най-голямата загуба на видове в света се случва именно тогава. Учените жертвали разнообразието в името на по-висок добив. Колкото и научно обоснована да е била тази революция, тя прекалено много е опростила взаимовръзките в природата. И това започва да личи.

Снимка: istock

Още: Кои професии ще изчезнат в близкото бъдеще?

В наши дни контролът върху почти всички семена в света е в ръцете на 4 корпорации, половината от сирената са заквасени с една и съща закваска, произведени с едни и същи бактерии и ензими, ¼ от бирата на пазара е произведена от една и съща компания, независимо от бранда, въпреки че има над 1500 сорта банани, само 1 генномодифициран доминира в цял свят. Това еднообразие е прецедент в човешката история. За последните 150г. начинът на хранене е претърпял повече промени, отколкото през последните 1 млн. години. Животът и диетата на съвременното общество все повече прилича на огромен експеримент. Глобалната хранителна система зависи от няколко мултинационални гиганта, което прави изхранването на човечеството много по-уязвимо в случай на непредвидени катастрофи, заболявания, вредители и климатични промени.

За 12 000г. от опитомяването на животните връзката между човек и животно не е била по-противоречива. От близо 150 потенциални източника на храна човекът е опитомил едва 14. С разпространението на агрокултурата домашните животни са се адаптирали също като растенията и в зависимост от условията еволюирали в различни породи. Това продължило до 18. век, когато един фермер започнал да екпериментира с животинските гени. Необходимостта от повече месо в Англия го подтикнала да създаде по-големи и бързоразстящи животни. Това завинаги променя пътя на месото. Дотогава животните се отглеждали за вълна, мляко, яйца, а прасетата били подвижни складове за храна във време на изобилие и били пазени за зимата, когато имало недостиг на други продукти. С новите породи и търговския нюх на фермера Робърт Бейкуел обаче месото се превърнало в основна цел в животновъдството. И така нуждата от бързорастящи големи животни се настанила на пазара.

Глобалната месна индустрия се базира на еднообразието – от еднаквите на вкус бургери във веригите за бързо хранене по цял свят до идентичните по форма и размер парчетата месо във витрините на супермаркетите. От средата на 20. век средното тегло на пилето се е увеличило 3 пъти, млекодобивът от една крава е скочил от 2000-3000 л годишно до 8000 л. Повече от 95% от млякото в САЩ е от една-единствена суперпорода „Холщайн“.

Около ¼ от документираните породи животни са на ръба на изчезването. Разнообразието, което губим, за да произвеждаме месо по калъп, е ужасяващо. Разнообразие от видове, които са се адаптирали към крайно негостоприемна среда и са били жизненоважен източник на протеин, белтъци и други хранителни вещества на местните хора. Якутските говеда, които живеят в най-северните части на Сибир и издържат на температури до -50оС, наброяват едва 1000. Или говедата „Пантанейро“, които издържат на продължителен глад, болести и силна тропическа жега.

Още: Какъв е светът, в който ще живеем утре

Човешката намеса, влиянието на монокултурите и унищожаването на горите и останалите хабитати все по-настъпателно рушат природните бариери, удържали милиони години. Взаимодействието между различните видове придобива все по-нови измерения. Колкото повече се руши тази бариера, толкова повече са потенциалните заплахи – Covid пандемията може би е една от тях. В книгата са изброени и други примери за опасностите, които крие нарушаването на екосистемното равновесие. Храните, посочени тук, може и да не дават директен отговор на гореизброените проблеми, но може би са част от решението. И по-важно в книгата е, че авторът повдига въпроси за съвременния начин на хранене и глобалните последствия от него. Провокира читателя да се замисли за местната, сезонната и чистата храна, да се обърне към природата, за да намалим заедно щетите от дълготрайната злоупотреба с нея.

Тази книга е нужда сега, за да има утре за всички. Защото „Историите, които храната разказва са най-важни от всички“.

Ан Иду-Тиве: Вдъхновението може да те връхлети във всеки момент

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от КНИГИ:

Харуки Мураками прочете пред избрани щастливци новия си разказ "Кахо"

Романът "Хагабула" на Тодор П. Тодоров е номиниран за Европейската награда за литература

Чуй отвътре как звучи "Чин Чин" в новата книга на Нуша Роянова (СНИМКИ)

"1000 мозъка: Нова теория за интелекта" - Една от любимите книги на Бил Гейтс за 2021 излиза на български

Премиерата на "Боксьорът от Нова махала" почете паметта на македонския писател Владимир Плавевски

Хитрият Лисан се завръща за нова порция детски усмивки

Дислексията има своите предимства. Какви са те?

Първият български криминален комикс "Бандит" вече е на пазара в специално издание

"Хората, които сеят в снега" – №1 книгата за 2023 г. в Швеция излиза на български език

Излезе "Дефицит" - книга на Евгений Тодоров

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com