На 6 октомври 2025 г. най-забележителната авторка на Косово Майлинда Брегаси представи творчеството си на специална среща в Софийски университет "Св. Св. Климент Охридски." Писателката разделя времето си между Италия, Албания и родината си. Спечелила е най-големите литературни награди в Косово и е номинирана за Европейската награда за литература. Авторка е на 5 романа. В България са издадени две нейни творби "Бягство" и "Отрязаната плитка" (издателство "Изида").
Втори шанс след ужаса на войната
Отрязаната плитка
"Отрязаната плитка" е силен балкански роман за успехите, които нямат значение, щом най-важните човешки връзки се разпадат, но и за провалите, които лекуват и те изпращат в тъмното мазе на съзнанието ти, за да проумееш кой си. Авторката разравя дълбоко актуалния балкански проблем за бягството от родното и скъсването с него, за да успееш на Запад. Но истинската ти идентичност е там, където са корените. Дори и ако това е свързано с много болка. Ето какво сподели Майлинда Брегаси за творческия процес и вдъхновението за Actualno.com.
Още: Никола Фантон: Никога не спирайте да вярвате в мечтите си!
Интервю
Как станахте писател? Това ли беше детската Ви мечта?
Топ 25 вечни цитати от книги, които всеки трябва да знае
Бях отгледана от баба си, защото мама и татко по това време бяха студенти по медицина. По това време в Албания нямахме много играчки, както може би знаете, и запълвах времето си, опитвайки се да чета вестници. Това беше любимата ми игра и може би от това започна всичко. Много рано в живота си започнах да пиша поезия и публикувах първата си книга на 16 години. По-късно реших да живея в Италия и когато отидох там си казах: "Ето, сега имам време и наистина искам да напиша книгата, която имам в ума си." Тази книга отлежава 10 години в главата ми преди това.
Още: Обявиха колко книги са били издадени в България през 2024
Имате ли свой собствен ритуал за писане?
Не, нямам ритуал. Мога да се вдъхновя, след като съм прочела хубава книга. Само процесът на четене, начинът, по който всеки вижда или намира своята собствена история ме вдъхновява. Аз съм изследовател, лингвист и не мога да пиша без да направя проучване. Не съм от хората, които пишат единствено въз основа на фантазията си. Особено що се отнася до историята. Не знам дали е добре или не, защото ми отнема много време написването на една книга, но бих искала чрез изкуството и литературата хората да знаят малко повече от чистото въображение и фактите да са проверени.
Книгата ви представя противоречията между успеха и провала, любовта и отчуждението, свободата и ограниченията. Кое от тях е най-разрушителното, според вас?
Още: Предстояща премиера на български автор с пробив в Турция
Ние прекарваме много време и даваме много енергия, в стремежа ни да стигнем някъде, без да знаем къде точно. И в действителност имаме по-малко време за важните неща, като това да останем с родителите си, децата си, семейството си. Например, не мисля, че познавам много добре миналото на родителите си, тъй като не говорят за него. Може би миналото им е било много тежко, толкова тежко, че не искат да говорят за него. И когато открих истината, си помислих: „О, ако знаех това преди!"
Вярвате ли, че литературата може да помогне за преодоляването на травмата на поколенията?
Мисля, че да, макар че в днешно време, за съжаление, хората не четат толкова много. А особено за младите хора е много важно да разберат гледната точка на родителите си, да усетят тази пропаст, която винаги стои между поколенията. 
Според Вас каква е връзката между личната идентичност и историческите обстоятелства?
Още: "Пяната на дните": Мотото на фестивала Синелибри 2025
Мисля, че ние сме продукт на нашето общество и сме продукт на нашето време. Ние сме всичко, не сме само един човек. Ако мислим по даден начин за една страна или за хората в нея, то това е така, защото сме свикнали да гледаме на другите през очите на своето общество и на моето време. Но в същото време можем да допринесем за развитието на нашето общество и докато е време да променим нещата, може би да накараме другите да се замислят, да се задълбочат в историята. И тук е ролята на изкуството. Не само литературата, но и изкуството като цяло е много добър инструмент за опознаване. Знам, че България и Албания имаме доста сходна история и е много по-добре да се опознаваме чрез истинските хора, а не чрез това, което политиците искат да знаем.
Разпад: В Русия унищожават книги по списък (СНИМКА)
