В моята битност на преподавател в няколко наши висши училища бях хиляди пъти оценител на знанията на студентите по време на изпитните сесии и, може би, сумарно над 200 пъти член на два научни съвета от времето на някогашната Висша атестационна комисия (ВАК) в областта на науката, а впоследствие и като член на научни журита в качеството ми на рецензент или автор на становища по съответните процедури. С други думи, имам самочувствието на човек, който може да си позволи да дава оценки за технологията при подбора и работата на самото жури.
Във времето на ВАК се гласуваше тайно. Всеки член на съвета получаваше бюлетина, в която със съответния знак отбелязваше, криейки се някъде по кьошетата, своя глас: "да" или "не", или "въздържал се". Веднъж се случи така, че след едно поредно тайно гласуване, мой колега, известен на всички ни като откровено ченге, ме попита дискретно на четири очи: "Ники, ти защо вчера гласува отрицателно за кандидата?" Аз побеснях и му отвърнах: "Иване, днес живеем в друго време, различно от някогашното! Свободни хора сме и гласуваме по съвест, а не под нечия диктовка!".
След този случай написах статия, която излезе със заглавието "Гласът на свободните хора е явен". От този момент нататък започнах да попълвам бюлетината без да се крия, поставяйки я на заседателната маса видима за останалите членове на съвета/журито, с които, освен че бяхме колеги в бранша, с някои бях и приятел. Впоследствие тайното гласуване отпадна и всеки член от журито трябваше аргументирано да заяви явно и пред публиката своя глас "за" или "против".
Повод за настоящите ми разсъждения е проведената класация-избор за изпълнител, представител на България в предстоящия музикален конкурс "Евровизия". В голяма степен имам отношение към този бранш, защото, извън моето образование, с което работих цял живот, съм и цигулар, а в студентските ми години бях и бас-китарист в поп група.
Още: С "Шиши на музиката" и свирен мач: Симулацията "Евровизия"
За конкурса "Евровизия" нямам високо мнение, но смятам, че нашето участие там се явява в известен смисъл част от някакъв наш национален престиж и възможност за изява на изпълнителите, особено след като традиционният в миналато наш конкурс "Златният орфей" вече отдавна заглъхна. И така, нека споделя моето мнение от гледна точка на технологията за гласуване.
СНИМКА: БНТ, Мона
Както в първия кръг преди седмица, така и тази събота, журито всъщност не журираше, а се занимаваше с това да се възхищава персонално на визията на изпълнителите без да оценява гласовите им възможности, което, всъщност, трябваше да прави. За зрителя пред телевизионния екран като мен остана впечатлението, че членовете и на двете журита – това от миналия кръг и снощното, се въздържат, за да не кажа плашат, да изкажат на глас някаква критика по адрес на някой от изпълнителите. По този начин на оценяване всички изпълнители получиха само отлични оценки. Подобен подход е абсолютно неприемлив и обезсмисля съществуването на самото жури, както и, за съжаление, качествата на членовете му, иначе известни и талантливи хора. И, след като все пак има налице класация, може да се допусне, че тя е постигната в резултат от някакво договаряне в рамките на заседание на журито при закрити врати, с други думи на тъмно. Освен това, за публиката не стана ясно по какви критерии работи журито, аранжирайки кандидатите, което като подход е също така недопустимо. Същевременно в социалните мрежи могат да се прочетат всякакви мнения, свързани с евентуален натиск отвън, с предварителен избор на печелившия едикой си в конкурса и т.н. От своя страна и под натиска на общественото мнение, ръководството на държавната телевизия заяви официално, че в предишни конкурси дистанционното електронно гласуване от страна на публиката е било съпроводено с използването на значителни по обем нерегламентирани гласувания с използването на чужди IP-адреси. С други думи и този подход не е надежден. Естествено и тук възниква вечният въпрос: какво да се прави?
Още: Зрителите: Ето доказателството, че вотът на "Евровизия" беше подменен (СНИМКА)
Смятам, че единственият и достатъчно точен оценъчен подход в този конкурс може и трябва да бъде постигнат с помощта на оценката на жури с по-голям от сегашния състав, включващ достатъчно качествени и правилно подбрани хора, които да гласуват явно с вдигане в ръка на лесночетими от публиката и зрителите пред екраните табелки. За мнозина това гласуване може да изглежда допотопно, но то до голяма степен ще гарантира честността на избора. Добре ще бъде да се използва 10-балова оценъчна скала (от 1 до 10), вместо ученическата (от 2 до 6), с което прецизността при оценяването ще бъде по-висока. От друга страна, публиката ще може сама да направи паралелни оценки. Спрямо такъв един подход е възможно да се приложат и стандартните статистически оценки, с което крайният резултат ще бъде достатъчно представителен.
Ако описаният по-горе подпод се приеме, възниква въпросът за състава на журито. В този смисъл, след като бъдат добре обмислени и правилно формулирани критериите за оценка, лесно може да се подберат и поканят съответните капацитети – членове на бъдещото жури. Според моето скромно мнение в състава на журито трябва непременно да участват както хора в областта на популярното музикално изкуство – изпълнители, композитори, аранжори, така и представители на театралното, балетното изкуство и дизайна.
И все пак не трябва да забравяме, че става дума за избор на певец, който да ни представлява пред Европа в пълния с кусури конкурс "Евровизия", а не за избор на президент или патриарх, където нещата са много по-сложни и отговорни.
Автор: проф. д-р инж. Николай Ангелов, д.т.н.
* Заглавието е на редакцията
