За творчеството на най-големите модернисти четем в новата част от „Западноевропейска литература” на проф. Хаджикосев

Основният въпрос, който разглежда професор Хаджикосев в настоящия том, е дефиницията за модернизма. В увода си към девета част той уточнява, че има два подхода към разглеждането му – културноисторическият поглед на западноевропейското литературознание и теологичното и агресивно партийно разглеждане на марксистите. Още повече трудности възникват, когато модернизмът в литературата се анализира в контекста на изобразителното изкуство и музиката, където той е по-ясно очертан. В девета част Симеон Хаджикосев разглежда няколко бележити личности от литературния елит от края на ХIX век – поетите символисти Верлен, Рембо, Маларме; някои представители на френски натуралисти (Зола, Матерлинк, дьо Лил-Адан), както и иконата на английския естетизъм Оскар Уайлд.

Откъс от "Ромен Гари и френската дипломатическа поща", съставител Райна Карчева

Комунистическата партия Що се отнася до реалната мощ на Комунистическата партия, триумфираща след проведените избори, трудно е да се д...

Прочети повече

В десета част литературоведът разисква значими литературни фигури от модернизма – Ницше, Д’Анунцио, Пшибишевски, Стриндберг, Ибсен и др. Авторът поставя въпроса за артдоминантата (превеса на дадено изкуство) в епохата на ранния модернизъм. Обръща се внимание на влиянието на музикалните колоси Вагнер и Верди, но и на факта, че универсалният език на музиката отстъпва пред изящните изкуства, които стават артдоминантата на ранния ХХ век. Разисква се също мястото на големите романи на модернизма – „Сага за Форсайтови”, „Одисей”, както и произведения от Вирджиния Улф, Д. Х. Лоурънс, Франц Кафка и Михаил Шолохов. Десета част завършва с любопитната личност на Алфред Жари, символистът автор на „Татко Юбю”.