Европейският бизнес загуби стотици милиарди заради Русия

Според данните на изданието 176 компании са регистрирали "обезценка на активи, разходи, свързани с обмяна на валута и други еднократни разходи в резултат на продажба, закриване или намаляване на руския си бизнес“.

В тези цифри не влизат поскъпването на енергоносителите и други продукти поради украинския конфликт и санкциите срещу Русия.

Още: Русия въведе задължителен "откуп" за "неприятелски" компании

Решението на Москва да установи контрол над руския бизнес на газовите доставчици Fortum и Uniper през април, последвано от експроприацията на Danone и Carlsberg миналия месец, може да има по-дългосрочни негативни последици.

Повече от 50% от 1871 европейски фирми, работещи в Русия преди войната, все още са там според данните на Киевския икономически институт. Големи компании като италианската UniCredit, австрийската Raiffeisen и швейцарската Nestlé  все още оперират на руския пазар.

"Дори компанията да загуби много пари, напускайки Русия, тези който останат, рискуват да загубят повече", казва Наби Абдулаев, управляващ партньор в консултантската компания Control Risks. "Вече стана ясно, че "късай и бягай" е била най-добрата стратегия за тези, които се чудеха какво да правят в началото на войната. Колкото по -бързо избягаш, толкова по-малко губиш", допълва той.

Загубите

Най-големите загуби са концентрирани в няколко сектора. Най-много са в петролните и газови компании, където само три фирми - BP, Shell и Total отчитат щети за 40.6 милиарда евро. Все пак, загубите им са компенсирани от приходи от високите цени на горивата, донесли на тези компании приходи от общо 95 млрд. евро през миналата година.

Още: Компаниите, които останаха в Русия - не могат или не искат да напуснат? (СНИМКИ)

При компаниите в сектора на услугите загубите са 14.7 млрд. евро, в промишлеността, включително автомобилните производители са 13.6 млрд. евро. Финансовите компании, между които банки и застрахователи са със загуби за 17.5 млрд. евро.

BP отчете 25.5 млрд. евро щети, само три дни след началото на инвазията, тъй като се наложи да продаде дял от 19.75% от държавната "Роснефт". Малко след това и Total отчете загуба от14.8 млрд. евро. Френската компания също така трябваше да зачеркне 20% дял в газопровода "Ямал". Shell загуби 4.1 млрд, а норвежката Equinor и австрийската OMV съответно 1 и 2.5 млрд. евро.

Германската Wintershall Dea обяви през януари, че е експроприацията на Кремъл и е причинила загуби за 2 милиарда, а собственикът и BASF намали участието си в нея с 6.5 млрд.

Друга германска компания Uniper загуби 5.7 милиарда, а финландската Fortum 5.3 млрд. евро.

Общо 11 автомобилни производители претърпяха загуби за 6.4 млрд. евро. Renault отписа 2.3 млрд .евро след продажбата на московския си завод и дела си в "АвтоВАЗ" през май, а Volkswagen 2 млрд., след като Кремъл продаде руския му завод.

Във финансовия сектор френската Société Général продаде активите си на близкия до Путин Владимир Потанин, губейки от сделката 3.1 млрд. евро. 

Австрийската Raiffeisen, най-голямата западна банка, която остана в Русия, загуби 1 млрд. от тегления и глоби. Банката вече обмисля да продаде руския си бизнес.

UniCredit се оглежда за купувач на местния си бизнес след загуби от 1.3 млрд., а друга италианска банка Intesa Sanpaolo е загубила 1.4 млрд. евро.

Хазартен риск

"Компаниите, които все още работят в Русия поемат огромен, хазартен риск", казва Анна Власюк, учен от Киевския икономически институт. "Затегнатите правила за напускане на страната, въведени от Русия след началото на войната направиха експроприацията много вероятна, а дивиденти от бизнеса са почти невъзможни", допълва тя.

"За компаниите все още е по-добре да зачеркнат бизнеса си в Русия. Не мисля, че нещо друго им е сигурно. Какъв бе претекстът за изземването на Carlsberg? Национална сигурност? Не мисля", допълва тя.