Колко стигна външният дълг на България?

Брутният външен дълг на една държава е важен показател за задлъжнялостта на икономическите играчи в нея към външни кредитори. Той включва както задълженията на правителството (т.нар. държавен дълг), така и тези на частния сектор - банки, фондове, фирми и др. По-голямата част от брутния външен дълг на България се формира от дългосрочни задължения - в края на юли те възлизат на над 34 млрд. евро и за една година са нараснали с 2.5 млрд. евро. Карткосрочните задължения, които трябва да се погасят в следващите 12 месеца, са за 6.375 млрд. евро, което е с 408 млн. евро повече от преди година. Преобладаващо външните задължения на страната са в деноминирани в евро.

Външният дълг на правителството в края на юли е 8.354 млрд евро, което 12.7% от БВП. За една година увеличението е с 2.164 млрд. евро или 35% - най-голямото увеличение сред останалите икономически играчи. През септември м.г. правителството на Бойко Борисов емитира 2.5 млрд. евро на международните пазари - за първи път след 2016 г. Книжата бяха в две емисии - със срок на погасяване 10 и 30 години.

С 4.7% са нараснали външните задължения на банките и фондовете на паричния пазар до 4.390 млрд. евро, лек ръст има включително и на задълженията на Централната банка. Фирмите дължат заеми и дългови ценни книжа към чуждестранни финансови институции в размер на 12.769 млрд. евро към юли, което с 5.5% повече отпреди година.

В същото време вътрешнофирменото кредитиране е намаляло. Данните на БНБ показват, че то е в размер на 14.176 млрд. евро (21.6% от БВП) в края на юли, което е с 89 млн. евро по-малко в сравнение с края на юли 2020 г. Спадът основно се дължи на върнати задължения към директен инвеститор, но в същото време нарастват задълженията към свързани предприятия. Вътрешнофирменото кредитиране е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 35% към края на юли 2021 г., при 38% година по-рано.