Не всички зелени горива са подходящи за корабния сектор. Списъкът е отворен: амоняк, метанол, биометанол, синтетични горива, всички те са на масата. Нито пък въпросът с технологиите е решен", казва Ансис Зелтинс, председател на Европейската организация на морските пристанища (ESPO) със седалище в Брюксел. Той направи това изказване в Атина по време на 9-ата конференция на Economist за устойчивост, предаде гръцкото издание Kathimerini. Конференцията беше озаглавена „Среща на върха за устойчивост за Югоизточна Европа и Средиземноморието: Търсене на нов баланс на фона на дерайлиран преход".
Той е на мнение също, че все още няма индикации кои „зелени“ горива ще преобладават вкорабоплаването през следващите години.
„Не е необходимо всички пристанища да се превърнат в енергийни центрове, нито пък могат", смята още Зелтис.ОЩЕ: Възобновяемите горива: Има ли Европа по-лесен път към климатичната неутралност?
Какво знаем за възобновяемите горива?
За възобновяемите горива количеството въглероден диоксид (CO2), уловено от биомаса, околния въздух или рециклирани въглеродни източници по време на производството на горивото, е равно на CO2, отделен по време на изгарянето във фазата на употреба. Тези горива включват биогориво, биогаз, възобновяемо течно и газообразно транспортно гориво от небиологичен произход (RFNBO) или гориво от рециклиран въглерод (RCF).
От гледна точка на жизнения цикъл, който обхваща емисиите от производството на суровини до крайната употреба, те не отделят никакви или отделят много малко допълнителни емисии на CO2e (еквивалент на въглероден диоксид).
За да бъдат обозначени като устойчиви, горивата трябва да отговарят на критериите на Директивата за възобновяемата енергия на ЕС. ОЩЕ: Скритият потенциал на България в световната битка за климата
