Икономическият растеж в по-бедните държави навярно ще бъде под предепидемичните очаквания за години напред. Причини за това ще бъдат големите разлики в темпа на ваксинация, растежа на приходите и способността за поемане на нов дълг. Това посочва Международният валутен фонд в най-новото издание на доклада Fiscal Monitor, предава Reuters.
Още: САЩ са готови да финансират проекти за ядрена енергия в Турция
Още: По-ниски добиви и качество на пшеницата: Ще поскъпне ли хлябът?
Нивата на световния дълг се увеличават до рекордните 226 трилиона долара към края на 2020 година, което е скок от цели 27 трилиона долара спрямо предходната година. За сравнение, по време на световната финансова криза през 2008 и 2009 година дългът нарасна с общо 20 трилиона долара, сочи докладът.
Около 90% от това увеличение идва от развитите икономики и Китай. В същото време нововъзникващите и развиващите се икономики имат доста по-ограничен достъпн до финансовите пазари. Паралелно с това те са доста по уязвими от резки покачвания в лихвените нива по поетия дълг, посочва Витор Гаспар, ръководител фискални политики в МВФ, в интервю за Reuters.
“Голямото разделение при ваксинацията, климатичните промени и голямото финансово разделение са глобални проблеми, които изискват действия на световно ниво”, казва той, предупреждавайки, че страните с ниски доходи са изправени пред предизвикателства, които могат да забавят перспективите за растеж за години напред.
Още: Манол Генов: Продуктовите такси за техниката трябва да бъдат увеличени
Още: ЕС ще намали вноса на пшеница и захар от Украйна с до 80 на сто
Пандемията увеличи финансовите разлики между богатите и бедните страни, които така или иначе бяха на лице още преди COVID-19, става ясно от думите на Гаспар. Според него, по-бедните страни са по-уязвими от промени в лихвените нива по поетия дълг.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: АЕЦ "Козлодуй" включи 34 брегови помпи, за да работи нормално
Българинът станал двойно по-богат за десетилетие
Това означава, че цената на дълга за тях ще расте с по-бързи темпове от очакваното когато централните банки започнат да снемат монетарната подкрепа – политика, която беше приложена в резултат на пандемията, сочи докладът.
Глобалният правителствен дълг достигна рекордните 88 трилиона, което почти 100% от световния БВП.
Още: Цените на храните отново тръгнаха нагоре
Още: "Голям и грозен законопроект": България и още 13 държави скочиха на Фон дер Лайен
Според доклада, между 65 млн. и 75 млн. души повече ще изпаднат в бедност към края на 2021 година, спрямо очакванията от преди пандемията.
