Митрополит Иларион Макариополски

17366
Митрополит Иларион Макариополски

Иларион Макариополски (Стоян Стоянов Михайловски) e висш български духовник, митрополит (от 1872 г.), един от водачите на църковно-националната борба. Роден е през септември 1812 г. в гр. Елена. Първоначално учи в родния си град, а след това - в гръцкото училище в с. Арбанаси. През 1831 г. отива в Хилендарския манастир на Света Гора и на следващата година приема монашество. Продължава образованието си в гръцките училища в Карея (столицата на Света Гора) и на о. Андрос, Гърция, след което завършва гръцка гимназия в Атина.

За да продължи образованието си, заминава през 1841 г. в Цариград. Там се запознава с Неофит Бозвели и става негов близък сподвижник и помощник в борбата за извоюване на църковно-национална независимост. В прошения до Високата порта излага българските искания за самостоятелна българска църква. Заради това по искане на Цариградската патриаршия е заточен (1845-1850 г.) в Света Гора. Освободен е чрез застъпничеството на руския учен Андрей Муравьов.

Св. мъченик Лукилиан

Св. мъченик Лукилиан до старост бил идолски жрец. Но Господ Бог, Който на всички предлага спасение, му дал да разбере истината. Той раз...

След завръщането си в Цариград разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение. Избран е за духовен глава на цариградските българи. За известно време предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на Търновската епархия против тамошния гръцки владика.

В началото на 1858 г. се връща в Цариград. През същата година е ръкоположен за епископ и става предстоятел на Българската църква в столицата на Османската империя. Това му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Цариградската патриаршия, така и пред Високата порта.

На тържествената великденска литургия на 3 април 1860 г. еп. Иларион не споменава цариградския патриарх и с тази си дръзка постъпка дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с гръцката църковна зависимост и върховенството на Цариград. Отново е заточен, този път в Мала Азия (1861-1864 г.). Преди заминаването си отправя (заедно с Авксентий Велешки) завет до българския народ да се бори до окончателното извоюване на църковната си независимост.

Последните години от живота му са не по-малко наситени. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е избран във Временния екзархийски съвет и е член на първия ни Св. Синод. През 1872 г. е избран за търновски митрополит. През 1874 г. полага основите и на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) в манастира "Св. Петър и Павел" край Лясковец.

Св. апостол Ерм

Св. Ерм е един от Седемдесетте апостоли на Иисуса Христа. Споменат е в Посланието на св. ап. Павел до Римляни (Рим. 16:14). Бил е еписк...

Умира 4 юни 1875 година в Цариград. Там, в двора на Желязната църква "Св. Стефан", е погребан редом с Авксентий Велешки, Паисий Пловдивски, Екзарх Йосиф и други.

Племенник на владика Иларион е философът-поет Стоян Михайловски.

Pravoslavieto.com

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от ПРАЗНИЦИ:

Св. свещеномъченик Василий Амасийски

Св. апостол и евангелист Марк

Св. свещеномъченик Сава Стратилат

Свети мъченик Лазар Български

Св. преподобни Теодор Сикеот Анастасиополски

Св. свещеномъченик Януарий

Св. Анастасий Синаит

Св. преподобни Йоан Вехтопещерник

Св. преподобни Йоан, ученик на св. Григорий Декаполит

Св. преподобни Акакий, епископ Мелитински

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

Св. свещеномъченик Василий Амасийски
Св. свещеномъченик Василий Амасийски

На 26 април 2024 г. църквата почита Св. свещеномъченик Василий Амасийски. Линикий В края на ІV век (395 г.) Римската империя била разделена...