Специалист от БАН разкрива изгубили се в миналото традиции на Йордановден

Какво повеляват традициите на Йордановден? Какво се е правило в миналото на този ден, кои традиции са се изгубили в миналото? За тези въпроси и още репортер от Actualno.com свърза с доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българска академия на науките.  

Веселка Тончева: В християнската традиция Йордановден е свързан с кръщението на Исус Христос във водите на река Йордан. Кръщава го св. Йоан Кръстител и това е отразено и в текстовете на народни песни. Всъщност във варианти от различни краища на България се открива един и същи мотив: Божията майка тръгва да кръсти Младенеца в река Юрдан (така е наричана по фолклорному, а също и Йордан вода) и по пътя си среща различни светци – свети Георги, свети Петър, свети Васил. Тя ги моли да кръстят сина ѝ, но те ѝ отказват с думите:

„…кръстил би го, не брана се,

ал' не смея от Ивана,

от Ивана кръстителя,

що е кръстил небо, земя,

той ще кръсти Млада Бога…“

(вариант на коледарска песен от Пещерско)

Накрая среща самия Кръстител, който се радва да извърши светото кръщение на Младия Бог. Празникът се нарича още Богоявление, защото тогава Бог се явява в триединната си същност: Богът Син Христос, Светият дух като гълъб и гласът на Бог Отец, който оповестява, че Христос е негов син. И с още едно название е познат празника в някои региони на България – Водици.

Във фолклорната култура с Йордановден се слага край на т. нар. Мръсни или Погани дни, които започват от Коледа – в народните представи това е опасно време, тъй като в този период шестват отвъдни и демонични същества като караконджулите например. Вярва се, че чрез хвърлянето на кръста се „кръщава“ и водата. И тъкмо това е един от главните ритуали на празника – свещеникът хвърля кръст във вода – река, езеро и др., и който го извади, ще има много здраве и щастие през идната година. Този ритуал и днес се прави на много места в България, превърнал се е в някакъв смисъл дори в атракция. В някои краища на България предварително се избира кой да извади кръста и той става „кум“ (така го наричат) за една година, т.е. до следващия Йордановден. Негово задължение е да приготви трапеза и да покани всички на нея. В Калофер на този ден мъже играят хоро в ледените води на река Тунджа, но това е по-скоро нова, „изобретена“ традиция, тъй като няма етнографски сведения за дълбоките ѝ корени в старата българска култура. Това, разбира се, не променя нейния съвременен живот и желанието да бъде реализирана всяка година в духа на празника.

ОЩЕ: На Богоявление духът Божий слиза като гълъб

Actualno.com: Какво се е правило в миналото на този ден, кои традиции са се изгубили в миналото?

Веселка Тончева: В миналото след хвърлянето на кръста и „кръщаването“ на водата свещеникът обикновено е обикалял из цялото село, за да ръси по домовете и да дава на всички да пийнат от водата. С тези действия се е вярвало, че хората и пространството се очистват след Мръсните дни, за които стана дума. На някои места попът е бил придружен от група мъже, които са събирали даровете, давани от домакините в знак на благодарност – хлябове, боб, орехи, ябълки, вълна и др.

Сред позабравените традиции е например постенето в деня преди Йордановден – казва се, че се „говее за кръста“. Трапезата е постна и се прикадява от най-възрастния човек в семейството. Приготвят се три хляба с осветената вода от миналогодишния Йордановден – един хляб е за дома, друг е за гостите, а трети се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино – за минувачите. Бих припомнила и още едно вярване за празника: във фолклорните представи в нощта срещу Богоявление небето се отваря около полунощ, когато е „ничие време“, наричано „глуха доба“, „потайна доба“ и др. Ако човек може да го види, каквото си пожелае, ще се сбъдне. В последните години като резултат от една художествена творба в интернет-пространството се тиражира вариант на обреда с „намисляне на желание“ върху „мълчана“ вода, която се оставя на открито в тази нощ, но такава практика в нашата традиция не е документирана.

Actualno.com: Как се празнува Йордановден в различните части на България, има ли различни наименования?

Веселка Тончева: Да, съществуват варианти на празника в различните региони. Особено интересен е обредът Водици в с. Добърско, Разложко, като трябва да отбележа, че на самия Йордановден се хвърля кръста, а момите „водичарки“ (по името на празника Водици) обикалят селото на следващия ден – Ивановден. В българската традиция обикновено моминските посветителни обреди са пролетни – лазаруване на Лазаровден и кумичене на Цветница (Връбница), докато ва Водици в с. Добърско моминската обредност е зимна. Подобно на лазарките и коледарите „водичарките“ посещават домовете и пеят специални „водични“ песни за всеки член от семейството – на стопанин, стопанка, ерген, мома, невеста, дете, ученик, джелепин (търговец на добитък, най-вече на овце), дюлгерин (строител) и пр. Една от момите топи стрък босилек във менче със светена вода, взета след хвърлянето на кръста, и пръска с него хората и дома. Особено важно е да напръска малките деца, за да растат здрави и силни. Стопаните даряват „водичарките“, дават им и пари, след което те отиват в църквата, където пръскат посетителите на портата на храма и продължават да благославят.

ОЩЕ: Кой е свети Йоан Кръстител

В Смолянско и Търновско пък се прави обредът Сивойница. Две момичета се обличат като „булка“ и „момък“, като булката е покрита с червен пояс, както е в традиционната сватба в миналото. Дружина от моми и по-малки момичета съпътстват тази сватбена „двойка“, обикалят с тях по домовете и изпълняват специални обредни песни. Едновременно с това „булката“ топи китка в котле с вода, напълнена през нощта в „потайна доба“, и както „водичарките“ от Добърско ръси къщата и хората в нея за здраве и за изчистване на дома и пространството. И в този обред домакините даряват момите. 

Actualno.com: Този, който хване кръста на Йордановден ще бъде здрав цяла година, освен това той получава пари, смятате ли, че това разваля традицията, че мъжете се хвърлят не заради обичая, а заради парите?

Веселка Тончева: Трудно мога да кажа каква е индивидуалната мотивация на всеки, който днес участва в ритуала по ваденето на кръста, но със сигурност в традиционен план това действие не е имало комерсиален характер. Вярата е била водеща. Всеки е вземал от богоявленската вода и е носел в дома си, тъй като се е считало, че тя пази от болести и пречиства. Съхранявала се е през цялата година за тежки моменти в семейството, а също и за лекуване. Вярването в благословията за здраве, късмет и щастие през идната година, която носи намирането на кръста в миналото е искрено и силно. Иска ми се да вярвам, че и днес продължава да е такова.