X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Света Акилина

714
Света Акилина
Снимка: Юрий Илиев

На този ден църквата почита Света Акилина. 

Тази свята девица и Христова мъченица Акилина (Ангелина) била от околностите на гр. Солун, от село, наречено Загливери, прилежащо към светата Ардамерийска епископия (дн. епархия при св. митрополия на Йерисос, Света Гора и Ардамерион, ГПЦ, б.р.), дете на православни родители. Причина за мъченичеството й било следното.

Случило се един ден бащата на светицата да се скара с някакъв турчин, негов съсед, защото в селото живеели и християни, и турци, и удряйки го (по внушение на лукавия), го убил. Когато после бил хванат от селските управници и заведен при пашата в Солун, който да го предаде на смърт, той, страхувайки се да умре, и в желанието си да се спаси, окаяният се потурчил и така не бил погубен. Тогава светицата била още младенец на гръдта на майка си.

Турците настоявали бащата да потурчи и дъщеря си, но той им отговарял да не се тревожат за това, защото това било в негова власт и можел, когато си поиска, да я потурчи. Но майката, която не оставила святата православна вяра, не преставала непрестанно да учи дъщеря си да се държи здраво във вярата и никога да не се отрича от Христа.

Когато Акилина навършила 18 години, турците отново започнали да настояват за същото. Тогава баща й я повикал и й рекъл: „И така, дъще, турците всеки ден ми казват да се потурчиш. Ето, аз първи трябваше да се потурча, а сега трябва и ти да го сториш. Дори още днес го направи, за да не ме притесняват повече". Но светата девойка, горяща цяла от неизказаната Христова любов, с велика смелост отговорила: „Да не би да съм маловерна като теб, та да се отрека от моя Създател и Творец, Господ Иисус Христос, Който понесе заради нас Кръст и смърт? Никога да не бъде! Аз съм готова да претърпя всякакви мъчения, дори и смърт заради любовта към моя Христос".

Св. преподобни Онуфрий Велики

За велики пустинни подвижници ни разказва свети Пафнутий, който сам живеел пустинен живот. Веднъж в него се явило желание да отиде във ...

О, досточудни слова, не на дъщеря на трижди окаян баща, а на истинска дъщеря на Небесния Цар Христос!

Тогава бащата, виждайки непоклатимата й воля, я предал на турците, като казал: „Аз не съм способен да принудя дъщеря си да се потурчи. Каквото вие искате, това сторете с нея". Като чули тези думи, те се смутили и веднага изпратили хора на властта да отведат девойката. А благословената й майка, като видяла пратените слуги, побързала към дъщеря си, давайки й следната заръка: „Ето, чедо мое възлюбено, сладка дъще Акилино, плод на утробата ми, настъпи онзи час, за който всеки ден те поучавах, и така, прояви послушание и послушай, чедо мое, заръките ми. Бъди мъжествена в мъченията, които трябва да претърпиш и не се отричай от Христа!"

А дъщерята, обляна в сълзи, отговорила: „Не се страхувай, майко моя, и аз това искам, и нека Бог да бъде мой помощник, а ти моли се за мен!" И така те се разцелували помежду си с плач и сълзи.

Слугите завързали светицата и я отвели в съдилището. Любящата майка следвала отдалече възлюбената си дъщеря, тъй както овцата следва агънцето си, отвеждано на заколение, защото майчината любов не й позволявала да се отдели. Но слугите нея задържали отвън, а Акилина отвели вътре пред кадията, който й рекъл: „Ще се потурчиш ли?" Светицата отговорила: „Не, няма да стане! И никога да не ми бъде това - да се отрека от вярата си и от моя Владика Христос!"

Като чул това, кадията се ядосал и заповядал да съблекат светицата по риза, да я завържат за един стълб и да я бият с тояги, което и станало. И двама слуги я биели дълго време, но тя понасяла мъжествено това мъчение. След това отново довели светата пред кадията и останалите турци, а те започнали да я ласкаят, да й предлагат различни дарове и обещания, само и само да се отрече от вярата си. Но Христовата невеста, имайки в сърцето си любовта към Небесния жених Христос, сметнала всичко това за нищо. Един богат и по-високопоставен от другите турци й казал: „Потурчи се, Акилино, и аз ще те взема за снаха. Ожени се за сина ми!" Христовата мъченица с неизказана смелост му отговорила: „Нека дявол те вземе, и теб, и сина ти!"

Възнесение Господне

Четиридесет дни след Великото си възкресение Господ Иисус се явявал многократно на учениците Си. Разяснявал им царството Божие, отварял...

Като чули това, турците се разпалили от ярост, завързали светицата както по-рано и я били още дълго време. После пак я отвързали и за трети път кадията взел да я разпитва: „Не се ли срамуваш да те бият гола пред толкова хора (защото ризата й се била разкъсала от толкова много удари и светата девойка била останала гола-голеничка). Или се потурчи, или ще начупя костите ти една по една!" А светицата отвърнала: „И от какво да се вдъхновя за вашата вяра, че да се отрека от моя Христос? И чрез какви чудеса на вярата ви да повярвам на вас, които още преди гроба сте се цели усмърдели?" [... ]

О, мъченическа смелост, о, величие на духа, достойно за небесна похвала! О, отговор не на крехка девойка, а на мъжествен гигант!

Като чули това турците, видели се с голям срам посрамени. И как другояче да се почувстват, изобличени от словата на истината? Тогава, разгорещени от ярост, те за трети път били светицата толкова немилосърдно, че я оставили полумъртва. Земята наоколо се обагрила в кръв, плътта й до кости падала на парчета. Накрая я отвързали и я предали на някакъв християнин, който бил там, за да я отведе в дома на майка й. Приближавайки дъщеря си, която едва дишала, майката запитала: „Какво направи, дъще моя? Опази ли съкровището?"

С много усилия тя успяла да накара святото момиче да дойде на себе си и то, чувайки майчините думи, отговорило: „И какво друго да направя, майко моя, освен онова, което ми заръча; и тъй, както говорихме, аз опазих скъпия завет - изповядах нашата вяра". А майката, като чула тези думи, вдигнала ръцете и очите си към небето и прославила Бога. Така Акилина предала душата си в Божиите ръце и получила мъченически венец.

А нейните свети мощи, о чудо, веднага изпълнили цялото онова място с дивно благоухание. Те благоухаели и по пътя, по който носели тялото й за погребение. През нощта небесна светлина осветявала гроба на мъченицата като ярка звезда. И които християни видели това, прославили Бога, Чиято сила и слава да бъде вовеки. Амин!

Още от ПРАЗНИЦИ:

Св. Седем отроци в Ефес

Свв. преподобни Исаакий, Далмат и неговия син Фавст

Пренасяне мощите на св. първомъченик и архидякон Стефан

Свв. мъченици Седем братя Макавеи: Авим, Антонин, Гурий, Елеазар, Евсевон, Алим и Маркел

Св. мъченица Иулита (Юлита)

Св. апостоли Сила, Силуан, Крискент - от Седемдесетте апостоли

Св. мъченик Калиник

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъдете активен участник в промяната!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com