Успение на св. Кирил Славянобългарски

Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани и разни поръчения от обществен характер. Отегчен от суетата на тоя свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където именно извършил в пост и молитва приснопаметното си дело – да създаде славянска азбука и да преведе свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.

Св. преподобни Мартиниан

Преподобни Мартиниан бил родом от Кесария ПалестинскаРечник. На 18 години той се оттеглил в една планина в Кападокия и там прекарал 25 ...

Прочети повече

Папа Адриан II (в средата с ореол) посреща Св. св. Кирил и Методий в Рим през 868 г. Стенопис от църквата "Сан Клементе" (XI век)Облечен в такова всеоръжие, той с брата си бил изпратен от византийския император Михаил ІІІ в славянските страни Моравия и Панония, за да спечели за християнството тамошните славяни чрез бащиния им език. Но чувствително били засегнати интересите на местното германо–латинско духовенство. То било враждебно настроено към славянския език и започнало борба против тях.

На двамата братя – славянски просветители се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа.

В Рим Константин Философ тежко заболял; бил постриган в монашество с името Кирил и подир 50 дни починал на 14 февруари 869 година. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата "Св. Климент Римски".

Житието на св. Кирил било написано от св. Климент Охридски при непосредствено сътрудничество на св. Методий, Моравски архиепископ, брат на св. Кирил.

Св. свещеномъченик Харалампий Чудотворец, епископ в Магнезия

Свети Харалампий пострадал в началото на III век при римския император Септимий Север (196-210 г.). Той бил епископ в гр. Магнезия, в Т...

Прочети повече

Службата му е много древна. Тя се е запазила до нас в 12 ръкописа, най-старите от които са от ХІ век.

На 14 февруари 2017 г. от 11 часа в зала „Гигантски кристали“ на Националния музей „Земята и хората“ започват проявите, свързани със събитието. На този ден в НМ "Земята и хората" си дават среща творци и преподаватели, ученици, студенти и граждани, звучат музикални и вокални изпълнения, авторски рецитали, научни доклади, лекции и съобщения, които превръщат датата в празник на българската духовност. Тържествата се откриват с тематични изложби, посветени на делото на св.св. Кирил и Методий и техните ученици, предоставяни от Кирило-Методиевския научен център.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.