Пристли е роден на 13 март 1733 г. в енория Бърстол, на около 10 km от Лийдс. Той е най-голямото от шестте деца на текстилния работник Джонас Пристли. Заради финансови затруднения след смъртта на майка му, е даден за отглеждане леля му. Джоузеф отрано проявява научни способности, и леля му решава да му осигури добро образование, за да може да стане впоследствие пастор. Религиозните възгледи на Пристли се различават от възгледите на привържениците на англиканската църква, и той постъпва в академията в Девънтри, където получава филологическо и богословско образование. Тази академия подготвя свещеници, противници на англиканската църква. Благодарение грижите на леля му и на собственото му усърдие Пристли става добре образован человек, запознат не само с теологията, но и с трудовете на съвременни и древни философи. Той изучава девет чужди езика – френски, италиански, немски, латински, древногръцки, древноеврейски, арабски, сирийски, халдейски.
Още: Националната библиотека пази най-малката книга с Господнята молитва у нас (ВИДЕО)
Още: Роден е Димитър Хаджигеоргиев, български композитор
Получил такава определено хуманитарна подготовка, Пристли започва дейност на проповедник. През 1755 г. Пристли става помощник-свещеник в презвитерианска община в Съфолк, но след това неговите неортодоксални богословски възгледи го отвеждат от калвинизъм, в който той е възпитан чрез арианството, отричащо божествеността на Иисус Христос, към рационалистично унитарианство.
След известно време Пристли се пробва на педагогическото поприще в откритото от него частно училище. Талантът му на педагог се разкрива напълно след 1761 г., когато става преподавател в Уорингтънската академия. В този период Пристли започва да се занимава с естествени науки, успехите в които му носят впоследствие международна известност. Тогава се случва и срещата на Пристли с Бенджамин Франклин, който одобрява интереса на младия преподавател към проблемите на електричеството.
Трудове в областта на физиката на електричеството
Още: Открит е Музей на киселото мляко в с. Студен извор
Още: Родена е Зина Юрданова, българска художничка
През 1766 г. Пристли установява, че силата на електрическо взаимодействие между два заряда е обратно пропорционална на квадрата от разстоянието между тези заряда. Своите резултати Пристли излага в съчинението „История и съвременно състояние на електричеството, с оригинални опити“, издадено в два тома в Лондон през 1767 г. Този труд веднага получава признание в кръговете на английските учени, и нейният автор през същата година е избран за член на Лондонското кралско общество.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Родена е Хелън Келер
Съчинението на Пристли за електричеството може да се раздели на две неравни части. Първата, по-голямата, представлява обзор на трудовете на неговите предшественици, а втората – описание на неговите собствени опити. Сред експериментите на Пристли има и опит, който по същество повтаря наблюденията на Бенджамин Франклин, но е проведен много по-щателно. След като Пристли описва различните варианти на опита, формулира извода: „Не може да не се заключи от този експеримент, че притеглянето при електричеството се подчинява на същите закони, както и земното привличане, и затова се променя в съответствие с квадрата на разстоянията; тъй като е лесно да се покаже, че ако Земята имаше форма на обвивка, то тяло, намиращо се вътре в нея, не би се привличало по-силно към едната страна, отколкото към другата.“
През 1766 г. Пристли изказва догадката си за това, че електрическите сили се подчиняват на закона за „обратните квадрати“, по аналогия със Закона за всеобщото привличане на Исак Нютон.
Открития в областта на химията
Още: Роден е Иван Т. Липошлиев
Още: Роден е Иван Аговски, български публицист
Пристли с основание се смята за един от основоположниците на съвременната химия. Неговите основни химически изследвания са посветени на изучаването на газовете. В областта на химията на газовете (наричана по онова време „пневматична химия“) на Пристли принадлежат редица големи открития. През 1771 г. той открива фотосинтезата, установявайки, че въздухът, „развален“ от горене или дишане, става отново годен за дишане под въздействието на зелените части на растенията. През 1778 г. той доказва, че при фотосинтезата растенията поглъщат въгледвуокиса и изработват кислород.
