Двуцифрено число дронове влезе във въздушното пространство на Полша в средата на тази седмица и с това беше изпълнен сценарий, за който мнозина говорят години наред - асиметрична атака срещу страна член на НАТО. От много дълго време насам в украински военни канали в Телеграм се коментира, че НАТО не прави нищо съществено що се отнася до бурното развитие и промяна на военното дело заради дроновете.
Още: При руска атака срещу Украйна: Полша използва оръжия срещу "враждебни обекти"
Безпилотните летателни апарати (а и морските дронове) се превърнаха в основно оръжие във войната в Украйна. И Украйна, и Русия непрекъснато развиват този аспект на въздушната война, с постоянни подобрения и модернизации. Вече на всеки, който се интересува поне малко от войната в Украйна, му е пределно ясно какво влияние имат дроновете. С FPV безпилотни летателни апарати Украйна успява да компенсира и в голяма степен да спира чудовищното превъзходство на Русия като брой на пехотата. Този вид дронове е изключително ефективен за удари и по военна техника, за прекъсване на логистика в диапазон от около 20-30 километра. С далекобойни дронове украинците нанасят все по-големи щети по различни обекти в Русия, а руснаците, използвайки за основа иранските дронове "Шахед", вече извършват невиждани до този момент в историята атаки по въздух - съвсем наскоро имаше атака с над 800 дрона и само 20-тина ракети, което ясно показва за пореден път как се промени войната и че с помощта на огромно количество дронове успешно се "претоварват" ПВО системи - Още: След рекордната атака: В САЩ разбраха, че Путин иска война. Тръмп със заплаха, докато Русия се готви за сблъсък с НАТО (ОБЗОР-ВИДЕО)
Предвид тези нови реалности, НАТО откровено изостава. Случилото се в Полша ясно го показа - защото дроновете са евтини оръжия, които нямат все още силата на ракети, но могат да носят достатъчно взрив, за да предизвикат сериозни щети. Освен това - производството им е далеч по-евтино, което позволява да бъдат използвани в огромно количество. Възможностите им да летят много ниско също са предизвикателство за всяка ПВО система, разработвана да противодейства на ракети. Точно затова в Украйна постоянно се говори и работи за ешелонирана защита срещу "Шахед"-ите - многопластова отбрана - от мобилни огневи групи (с картечници и включително стрелящи от селскостопански самолети), които да свалят по-бавни и нисколетящи дронове, до дронове-прехвачащи и ПВО. НАТО обаче предпочете високотехнологичните и скъпи оръжия, които всъщност са неефикасни срещу по-малки цели като дроновете - на първо място, защото е много скъпо да сваляш безпилотни летателни апарати за по няколко хиляди долара с ПВО, чиито ракети струват милиони.
Още преди 10 години йеменските хути показаха какво могат дроновете - с атаки срещу петролни полета и рафинерии в Саудитска Арабия и то в момент, в който в първия мандат на Доналд Тръмп имаше рекордни оръжейни сделки и арабската държава се сдоби с много модерни ПВО системи. Но безпилотните летателни апарати, които действат на различна височина и които с годините се усъвършенстват постоянно срещу ПВО радарите (дронове-камикадзе се правят от пяна и дърво, за да не могат да бъдат засичани), вече не могат да бъдат пренебрегвани - Още: Саудитска Арабия прати военна техника на сражаващите се срещу хутите в Йемен
Стигаме пак до онази фраза: "Ние ви казахме"
Думите са на близкоизточния анализатор Руслан Трад и се отнасят именно за дроновете. Ето какво написа той в профила си във Facebook заради случилото се в Полша:
"Атаката, която Руската федерация извърши с дронове в Полша, разкри сериозен проблем в стратегическото мислене на НАТО относно асиметричните заплахи, въпреки че през последните три години редица специализирани издания, медии и експерти предупреждаваха за възможността от изпълнението на такъв сценарий. Тъй като участвах в немалко вътрешни срещи по този въпрос, винаги когато се изнасяше пореден експертен доклад, съставен на основата на опита от Украйна, Сирия, Либия и други конфликти, реакциите на присъстващи политици и официални лица варираха от недоумение до обвинения в алармизъм и насаждане на нереалистични притеснения.
Уви, стигаме пак до онази фраза: "Ние ви казахме". Последните два подобни момента бяха през декември 2021, когато се обсъждаше състоянието на окопите в Източна Украйна (тогава размяната на огън беше ежеседмична, въпреки че конфликтът се водеше "замразен") и през февруари 2022, непосредствено преди повторната инвазия на руската армия, превърнала интервенцията през 2014 в пълномащабна война.
Да се върнем към днешна дата. Когато пет евтини руски дрона от пенопласт, струващи около 3000 долара за бройка, пробиха въздушното пространство на най-мощния отбранителен алианс на планетата, за да атакуват база на Алианса, отговорът беше с цялата тежест на съвременния военен арсенал – нидерландски изтребители F-35, самолети-танкери и системи за наблюдение, германски системи Patriot. Всички, които стояхме до ранните часове онази нощ наблюдавахме картата, която беше изпълнена с червени точки на навлизащи в полското пространство летателни апарати. Резултатът: три свалени дрона на цената на милиарди долари разходи.
Тази диспропорция между цената на заплахата и цената на отговора изправя Алианса пред фундаментален въпрос относно устойчивостта на собствените му отбранителни стратегии. Докато НАТО се бори с ефективност от около 60% при подобни инциденти, Украйна последователно демонстрира 80%-90% успеваемост при прехващане на дронове, въпреки че се сблъсква с вълни от стотици безпилотни апарати почти всяка нощ.
"Тайната" на украинския успех се крие в многостепенния подход, който украинската армия и разузнаване споделят редовно със съюзническите държави: комбинация от кинетични контрамерки, евтини дронове собствено производство и адаптивни тактики, които не разчитат на скъпи платформи като F-35 за всеки инцидент. Нали никой не си представя, че при всеки инцидент - а такива ще има тепърва - ще се изпраща F-16 или F-35, за да прехваща дрон с базова електроника? Киев разбра отдавна, че в епохата на масовите евтини дронове традиционните противовъздушни системи трябва да бъдат преосмислени. (Сирийските бунтовници сваляха руски дронове с автомати и примамки, които струват по 580 до 700 долара.)
Добрата новина е, че европейската отбранителна индустрия реагира на това предизвикателство. Шведската Saab представи ракетата Nimbrix, специално проектирана за малки нисколетящи цели, докато Франция тества лазерни системи. Лошата новина е, че дори тези иновации са само част от по-голямата картина – необходимостта от цялостна промяна в начина, по който НАТО и политическото лидерство на страните членки възприемат и противодействат на нови форми на заплахи. Все още в Европа обикновеният гражданин живее със заблудата, че войната е далеч и никога няма да почука на вратата.
Хората мислят така, защото това е посланието, което се изпраща отгоре - да припомним, че дори сега с атаката в Полша (а същото стана и при предишни "инциденти" в Румъния, Литва, Словакия и Молдова), политици и приближени експерти си позволиха да говорят за "грешка" на руската армия и се постави въпросителен знак дали дроновете са руски. В Москва наистина се забавляват с жалкото излъчване от реакциите - можем да сме сигурни в това.
Добрата новина е, че критичният въпрос, който генералният секретар на НАТО Марк Рюте и дипломатите в Алианса вече си задават, е как да се избегне ситуацията, в която всеки евтин руски дрон изисква отговор със скъпо оръжие. Лошата е, че НАТО, бидейки отбранителен алианс, вече трябваше да има такава разработена работеща система. Краткият и най-бърз отговор е в украинския опит – гъвкавост, иновации, адаптиране и осъзнаване, че настоящите (те вече отдавна не са "бъдещи") конфликти няма да бъдат печелени само с висши и скъпи технологии, но и с адаптивни стратегии, които превръщат асиметричните заплахи в предимство".
