Плановете за разполагане на войски в Украйна след войната повдигат въпроса: наистина ли „коалицията на желаещите“ иска мир? – пита Responsible Statecraft. След срещата на коалицията в Париж се счита, че 26 държави са се съгласили да допринесат за разполагането на военни сили на украинска земя след края на боевете.
На пресконференция на върха на лидерите в Анкъридж, руският диктатор Владимир Путин заяви, че сигурността на Украйна трябва да бъде гарантирана като част от всяко договорено споразумение. Руските представители обаче продължават да повтарят, че подобно споразумение не може да приеме формата на разполагане на западни войски в Украйна. След срещата Путин беше още по-директен, заявявайки, че всякакви такива войски биха били легитимна цел за руските сили.
Остава въпросът: защо европейските лидери упорстват в плановете си, които, ако бъдат осъществени, биха могли да доведат до пряка война с най-голямата ядрена сила в света? Отговорът може да е доста тревожен. Още: Кремъл обяви пауза в преговорите за мир с Украйна
Една от възможностите е достоверността на руските послания. Путин е заплашвал с ядрени оръжия и преди, в началото на конфронтацията. Макар подобни сигнали да са възпирали Запада от пряка военна намеса, схващането, че западните страни могат да нарушат възприеманите от Русия „червени линии“, без да рискуват ядрен отговор, може да е намалило възпиращата сила на последващите заплахи.
Друг вариант е дългогодишният нормативен подход към сигурността в Европа, който е в сила от края на Студената война. Тази гледна точка, изразена от генералния секретар на НАТО Марк Рюте, настоява, че Москва не може да наложи вето върху суверенното право на Киев да разполага чуждестранни войски на своя територия. Често цитирано в подкрепа на този мироглед е правото на държавите свободно да избират собствените си мерки за сигурност – принцип, залегнал в Парижката харта, която на практика бележи края на Студената война.
Цитираните принципи не попречиха на Русия да вземе нещата в свои ръце през февруари 2022 г., а предишният опит за фундаментално лишаване на Русия от право на вето беше направен на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г., на която Украйна и Грузия бяха поканени да се присъединят към НАТО, което послужи като своеобразно предзнаменование за военната операция на Русия в Грузия няколко месеца по-късно.
Също така пламенните защитници на „правото на избор“ тактично премълчават принципа за неделимост на сигурността, залегнал и в Парижката харта, който постулира, че никоя държава не трябва да предприема мерки за засилване на собствената си сигурност за сметка на сигурността на друга държава. Те също така не акцентират върху факта, че решението дали да се приеме Украйна в НАТО е право преди всичко на съществуващите членове на НАТО, а не на Киев. Още: Politico: Евролидерите убедиха Тръмп за намеренията на Путин, но проблемът със санкциите е друг
Какви други стратегически съображения, освен изброените по-горе, са в основата на европейския подход?
Въпреки някои твърдения за противното, всякакви сили за сигурност ще бъдат разположени в Украйна едва след края на войната. Така че освен ако разглежданите в момента планове не са просто първи ход в преговорите с Москва, подобно упорито желание за разполагане на западни войски на украинска земя след влизането в сила на прекратяването на огъня дава на Русия силен стимул да продължи войната, за да предотврати подобен резултат. Продължаващото настояване за такива сили (въпреки че Русия многократно е възразявала срещу това) предполага, че призивите на Европа за прекратяване на огъня не са напълно искрени.
Всъщност европейските лидери не се застъпваха за прекратяване на огъня преди Доналд Тръмп да встъпи в длъжност – те започнаха да го правят едва след като Тръмп убеди Володимир Зеленски да призове за 30-дневно безусловно прекратяване на огъня предвид силната зависимост на Европа от САЩ за сигурност. (Тъй като Русия никога няма да се съгласи на безусловно прекратяване на огъня, докато политическите ѝ цели не бъдат постигнати, призивът за такова служи и на тактическата цел да представи Москва като основна пречка за мира.)
Предвид тези факти европейските призиви за прекратяване на огъня изглежда произтичат не от убеждението, че то е необходимо, а по-скоро от удобството на подобна позиция. Истинската цел на настоящите планове на коалицията за следвоенно разполагане на войски в Украйна може да е подкопаване на самата възможност за успешни преговори за прекратяване на войната. Това е в съответствие с други аспекти на настоящия европейски подход, като например заплахите за засилване на санкциите срещу Русия, без да се предлага реалистично предложение за облекчаване на санкциите като стимул. Още: Путин се подиграва на Тръмп: Какво направи диктаторът в последните "две седмици" от поредния ултиматум?
Това заключение не бива да е изненада. Докато Украйна може бавно да губи на бойното поле, днешният европейски елит като цяло счита, че „лошата мирна сделка“ е далеч по-лоша от продължаващите боеве.
Може би европейците вярват, че Украйна е в състояние да удържи позициите си достатъчно дълго, за да се увеличат загубите на Русия и руската икономика да се срине. Или може би се страхуват от предполагаемата загуба на статус, която идва с компромисен мир с Русия. Циничната идея е, че ако Русия пробие украинските фронтове, европейското единство може да се засили, което в крайна сметка ще накара европейската общественост да харчи повече за отбрана, а Москва така или иначе няма да може да управлява неспокойна Украйна.
Европейските лидери трябва да се замислят два пъти, преди да следват тази логика. Наскоро обявеният меморандум за газопровода „Силата на Сибир 2“, ако бъде осъществен, би могъл да затвърди дългосрочния завой на Русия към Китай, който му осигурява газ от Западен Сибир, вместо да достигне до европейския пазар. Освен риска от военна ескалация, продължителната конфронтация и съпътстващият я разпад на икономическите отношения между Русия и останалата част от Европа биха могли да имат несигурни стратегически последици, които е най-добре да се избегнат, пише още Responsible Statecraft.
В обозримо бъдеще Русия още ще бъде противник на колективния Запад. Но успехът в многополюсния свят зависи от създаването на стратегическо пространство, в което е възможно взаимодействие с всички полюси на силата. Би било лошо, ако идеята за свят, твърдо разделен на блокове, се превърне в самоизпълняващо се пророчество - това би причинило на „международния ред, основан на правила“, много повече вреда, отколкото от отложени разногласия относно териториалната цялост на Украйна и началото на трудната задача за възстановяване на чувството за сигурност на цяла Европа. Още: Русия на фронта: По-малко жертви - по-малко придобивки. Путин е казал на САЩ целта си за 2025, твърди Зеленски (ОБЗОР - ВИДЕО)
Автор: Закари Пайкин
Превод: Ганчо Каменарски
