Големият пожар в Рим

Големият пожар в Рим е най-известният пожар от историята, който опустошава 11 от 14-те района на древния Рим при управлението на император Нерон, през юли 64 година.

Още: Националната библиотека пази най-малката книга с Господнята молитва у нас (ВИДЕО)

Още: Роден е Димитър Хаджигеоргиев, български композитор

Пожарът избухва през нощта на 18 към 19 юли в магазините, разположени югоизточно от Големия цирк. До сутринта пламъците обхващат по-голямата част от града. Нерон по време на пожара не е в града, тъй като няколко дни преди избухването му напуска Рим, за да отдъхва в Анций.

Светоний твърди, че инициатор на пожара е самият император, и че са били видени подпалвачите с факли. Отсъствието на Нерон от града (на безопасно разстояние според неговите противници) по време на пожара допълнително уронва авторитета на императора и институцията, тъй като според зложелателите му по време на пожара той е облечен в театрален костюм и свири на арфа, рецитирайки поема за гибелта на Троя.

Съвременните историци са по-склонни да вярват на описанието на събитията, дадено от Тацит, очевидец на пожара, по чието време е бил дете. Той опровергава слуховете на такова поведение на Нерон. По неговите думи, Нерон незабавно се отправя към Рим и за своя сметка организира спасителни групи за спасяване на града и хората.

Още: Открит е Музей на киселото мляко в с. Студен извор

Още: Родена е Зина Юрданова, българска художничка

След пожара, а дори и по време на него, императорът разработва нов градоустройствен план за възстановяването на Рим. Планът предвижда въвеждането на задължителни минимални отстояния между сградите, които да са каменни, а не дървени постройки, както и задължителни минимални ширини на новите градски улици. Всички сгради задължително трябва да имат входове откъм улицата, а не откъм дворове и градини. Мерките по новия градоустройствен план целят да минимизират пораженията при евентуален нов пожар и по този начин да увеличат съответно възможностите за ограничаване разпространението на огнената стихия значително.

Пожарът бушува шест дни и седем нощи. След потушаването му се установява, че напълно опожарени са четири от четиринадесетте градски района, като пораженията в седем от тях са сериозни. Нерон отваря вратите на императорските дворци за бездомните хора, взимайки всички необходими мерки, за да осигури снабдяването на града с храна и вода с цел спасяване на оцелелите и предотвратяване разпространението на епидемии.

Възстановяването на града изисква имперската хазна да отдели за тази цел огромни парични средства. Заради това непредвидено разходно перо римските провинции са обложени с еднократен извънреден данък, което позволява за сравнително кратко време да се набавят необходимите средства за възстановяването на Рим. В памет на пожара Нерон построява нов дворцов комплекс — „Златния дом на Нерон“. Дворецът така и не е довършен, но дори започнатото впечатлявало: комплекс от здания, според различните данни, разположени на площ от 40 до 120 хектара. Акцентът на цялото съоръжение e 35-метрова статуя на Нерон, получила названието „Колос на Нерон“. Този дворцов комплекс би могъл да се явява най-голямата от всички царски резиденции, построени на територията на Европа, а по света отстъпва само на „Забраненият град“ — резиденцията на китайските императори

Тъй като Нерон е набеден от мълвата за подпалвач, той спешно се нуждае от виновници, които да поемат вината за бедствието. За отговорни за пожара са посочени християните. Няколко дни след пожара християните са обвинени в подпалването на града. В Рим тръгва вълна от убийства, погроми и арести. Някои биват хвърлени на диви зверове, други, намазани със смола, са запалени живи, за да служат като факли на едно празненство в Нероновите градини. Така започва първото преследване на християните (64-68). Вероятно по това време е екзекутиран апостол Павел.

Още: Роден е Иван Т. Липошлиев

Още: Роден е Иван Аговски, български публицист