Тунелът под Ла Манш, известен още като Евротунел, е подводен железопътен тунел с дължина около 50 km, който свързва френския град Кале с британския град Фолкстоун, под протока Ла Манш. Тунелът се обслужва от френско-британския консорциум Eurotunnel.
През 1802 г. френският инженер Албер Матю дава идея и проектира първия тунел под Ла Манш;
През 1830 г., след като влизат в действие парните локомотиви, възникват идеи за железопътен тунел под Ла Манш. Пример за това е французинът Том дьо Гамон, който в продължение на 30 години разработвал различни проекти на тунела. До 1945 г., обаче проектите за построяването на такъв тунел остават само идейни.
През 1957 г. е създадена специална международна проектантска група и към 1973 г. били предложени 4 варианта на сухоземен път:
Europont – въжен мост, който като вариант бил почти веднага отхвърлен поради високата си цена (6 милиарда фунта);
Euroroute – комбинация между мост и железопътен тунел под пролива;
Channel Expressway – тунел с тръби за железопътен и шосеен транспорт;
Eurotunnel – железопътен тунел (проектът е разработен през периода 1972 – 1975 г.), който бил възприет като най-удачния вариант.
През 80-те години проектът Eurotunnel бил доразработен и на 1 декември 1987 г. са започнати строителните работи от страната на Великобритания.
На 1 декември 1990 г. строителните групи от Великобритания и Франция се срещат под пролива;
На 6 май 1994 г. британската кралица Елизабет II и френският президент Франсоа Митеран откриват официално тунела. Месец по-късно започва редовното движение на влакови композиции.
Тунелът е предназначен единствено за железопътен транспорт;
Тунелът представлява 3 отделни тръби – две активни (по една за всяка посока на движение) и една аварийна;
Всяка тунелна тръба е с ширина 7,60 m и дължина 51 km;
Тунелът преминава на дълбочина 50 m под дъното на Ла Манш.
Атлантическият съвет в България също поиска импийчмънт за се присъедини към петицията за импийчмънт на президента Румен Радев. Ето и какво е основанието...
Предишна
