Мексико е обявено за република

Близо 1500 години преди новата ера в Мексико се появяват и първите общности, които се препитават предимно със земеделие, поставяйки началото на новокаменната епоха. Хората овладяват нови техники за повишаване на земеделските добиви, включително и терасиране на земята по склоновете на хълмистите райони и създаване на изкуствено напоявани зеленчукови градини, наричани чинампас. С течение на времето важно значение в обществената им структура придобива жреческото съсловие. Първата градска цивилизация в земите на Мексико е тази на олмеките, които населяват земите на днешните щати Табаско и Веракрус. Средище на олмекската цивилизация е град Ла Вента, издигнат в тресавищата на Табаско. Около средата на първото хилядолетие преди новата ера цивилизацията на олмеките изчезва, като причините за това остават неизяснени.

В началото на нашата ера в северозападната част на Централна Америка възниква културата на племената маи, като центърът ѝ се премества към 10 век на полуостров Юкатан, където са изградени градове-държави, достигнали висока степен на развитие – Бонампак, Чичен Ица, Тикал, Копан, Ушмал, Маяпан, Паленке. В южната част на днешно Мексико се развива културата на сапотеките (град Монте Албан), на миштеките (град Митла). От културата на тотонаките са запазени религиозни и културни центрове и градове в Централно Мексико – Теотихуакан, Тахин.

През втората половина на първото хилядолетие с най-висока степен на развитие се характеризира цивилизацията на толтеките (градовете Чолула и Толян), оставили много градове с геометрична планировка с монументални съоръжения, пирамидални храмове, площадки за ритуални игри и здания с лъжливи сводове и арки с плоскорелефни украси, скулптури и стели, пластика и стенописи, в които изображения от пантеона на древномексиканските религии се обединяват със символични мотиви с антропоморфни изображения и фантастични образи. Дребната пластика от теракота и изделията от полускъпоценни камъни са достигнали съвършенство. Тяхната цивилизация е унищожена от войнствените племена нахуатъл, сред които са и ацтеките, основали град Теночтитлан и подчинили на властта си Централно Мексико през 15 век.

През 1519 г. в земите на днешно Мексико навлиза малък отряд испански конкистадори, воден от Ернан Кортес. Две години по-късно, в съюз с тлакскалтеките, той превзема Теночтитлан и унищожава ацтекската империя. През 1535 г. е основано вицекралството Нова Испания, което се превръща в най-важната испанска колония в Новия свят.

Колониален период и 19 век

След завладяването на Мексико испанците се превръщат в елита на новото колониално общество. В продължение на три века страната е източник на материални ресурси за метрополията. С времето се задълбочава напрежението между местния креолски елит и испанската държава, често представлявана от родени в Испания висши чиновници. Окупирането на Испания от французите в хода на Полуостровната война и смяната на управляващата династия не е признато в много части на Латинска Америка и става повод за обявяването на независимостта на Нова Испания от свещеника Мигел Идалго и Костиля.

Мексиканската война за независимост продължава до 1821 г. и завършва със създаването на независимо Мексико, включващо освен съвременната територия на страната, и обширни области, завладени по-късно от Съединените щати. През 1823 г. Мексико става република, а през 1829 г. е премахнато робството. Следващите няколко десетилетия са свързани с ожесточени борби между либерали (федералисти) и консерватори (унитаристи), които неколкократно преминават в граждански войни. Най-влиятелната фигура през този период е консерваторът генерал Антонио Лопес де Санта Ана, който седем пъти заема поста президент. Възползвайки се от нестабилността, през 1836 г. Тексас се обявява за независима република, която през 1846 г. е анексирана от Съединените щати. В последвалата Мексиканско-американска война през 1846 – 1848 г. Мексико претърпява поражение и губи 1/3 от територията си.

Падането на генерал Санта Ана през 1855 г. поставя началото на период, известен като Ла Реформа. Той е свързан с прокарването на поредица либерални и антиклерикални закони, които предизвикват силна съпротива сред консервативните кръгове в страната. В Реформистката война от 1857 – 1861 г. либералите надделяват, като властта е поета от тяхното радикалното крило, начело с Бенито Хуарес. Фалитът на изтощеното от гражданските войни мексиканско правителство става повод за Френската интервенция в Мексико и неуспешния опит за установяване на монархия, начело с Максимилиан I Хабсбургски. Републиката е възстановена след нова гражданска война, завършила през 1867 г.

В средата на 70-те години започва период от историята на Мексико, известен като Порфириато – режим на авторитарна фасадна демокрация, начело с Порфирио Диас, републикански генерал, воювал срещу французите, който е президент от 1876 до 1911 г. (с прекъсване от един мандат през 1880 – 1884, когато президент е близък негов сътрудник). Управлението на Диас е свързано със значителен икономически и културен напредък. Страната бързо се индустриализира, изгражда се железопътна мрежа, започва разработването на петролните залежи. В същото време нарастват напреженията между различни обществени групи, а политическата опозиция е грубо потискана.

Революцията от 1910

Основна статия: Мексиканска революция

Поредните изборни измами на управляващия режим през 1910 г. предизвикват началото на Мексиканската революция. На следващата година Диас е принуден да се оттегли и да напусне страната, след което за президент е избран водачът на революцията Франсиско Мадеро. Той е свален през 1913 г. с военен преврат, подкрепен неофициално от американското правителство. През 1910 мексиканските селяни, предвождани от Емиляно Сапата на юг и Панчо Виля (Хосе Доротео Аранго Арамула) на север, се вдигат на бунт срещу обсаденото правителство на президента Порфирио Диас, който въпреки обещание от мексиканската конституция избори – отказва да освободи властта повече от две десетилетия. През 1911 г. Диас бяга от страната, която е обхваната от кръвопролития и анархия. Съпернически групировки сеят опустошения до 1917 г., когато конституцията от 1857 г. е преработена и са проведени общи избори.

Бурните 1920-те

С времето най-голямо влияние придобива конституционната армия, водена от Венустиано Каранса, привържениците на която налагат новата мексиканска конституция от 1917 г. След убийството на Каранса през 1920 г. начело на конституционалистите застава Алваро Обрегон, а след като и той е убит през 1928 г. – Плутарко Елиас Кайес. В края на 20-те години те успяват да установят контрол над цялата страна. През 1929 г. е основана Национална революционна партия, по-късно преименувана на Институционна революционна партия (ИРП), която е водещата партия в страната до края на века.

Национализации и леви уклони

Роден е Евлоги Георгиев

Евлоги Георгиев Недев е български предприемач, смятан за най-богатия български търговец и банкер от края на 19 век. Прекарва по-голяма...

Прочети повече

В края на 30-те години социалистическото правителство на Ласаро Карденас национализира железниците и нефтодобива, дотогава собственост на чужди компании, но като компенсация е принудено да поеме значителен външен дълг. Нарасналото търсене на нефт по време на Втората световна война и отказът от социалистическите експерименти стават основата на период на значителен икономически растеж, продължил до края на 70-те години и наричан от някои историци Мексиканското чудо.

Социални напрежения

В същото време нарастващото население предизвиква все по-силни социални напрежения, а управлението на ИРП става все по-авторитарно. Така например при погрома в Тлателолко през 1968 г. са разпръснати опозиционни протести, като са убити от няколко десетки до няколко стотин студенти.[10] Въпреки това едва след 1970 г. Мексико постепенно тръгва към реформи и променя вътрешната и външната си политика.

Нов ляв завой през 1970-те

Реформите на 1970-те във вътрешно политически план смесват планови и пазарни методи за управление на икономиката като по този начин новият президент Луис Ечеверия Алварес избран през 1970 г. иска да се доближи до Източна Европа и социалистическите държави. Този курс на външна политика се усилва през 1973 – 1974 г., когато Ечеверия е първият мексикански президент, посетил Съветския съюз. Там той декларира новите социалистически цели на мексиканската политика. На базата на това по време на посещението в Москва са подписани няколко външнополитически и търговски договора, с които Съветският съюз започва да внася в Мексико свои машини и оборудване за развитие на икономиките на двете държави. Кулминацията на Източния курс на Мексиканската политика е приемането на Мексико за асоцииран член на Съвета за икономическа взаимопомощ през август 1975 г.

Софийското земетресение нанася значителни щети в София

Софийското земетресение е земетресение с епицентър в околностите на град София (42.6° с. ш. 23.25° и. д.)[1], чийто основен тру...

Прочети повече

Затвърдяване на левия курс

Хосе Лопес Портийо

По-късно, през 1977 г. при президента Хосе Лопес Портийо Мексико открито се обявява и за по-голям дял на национализация на индустрията. В международен план Лопес Портийо и неговата политика подкрепят съветските инициативи, а Мексико се обявява против бойкота на олимпиадата в Москва през 1980 г., обявен от американския президент Джими Картър и против подписването на сепаративното споразумение в Кемп Дейвид от Египет и Израел през 1979 г.

През 1978 г. Хосе Лопес Портийо посещава Съветския съюз и България и е посрещнат грандиозно от Леонид Брежнев, където Портийо се изказва и на сесията на СИВ. В България подобен прием е показан и от Тодор Живков. В България малко по-късно гостува и съпругата на Лопес Портийо. След тези визити просъветската политика на Мексико се засилва и през 1979 г. Мексико официално подкрепя съветското навлизане в Афганистан. Въпреки недоволството на частния бизнес, мексиканката вътрешна политика постепенно национализира индустрията, но при напускането на поста си през 1982 г. Лопес Портийо оставя държавния бюджет в кризисно състояние. Независимо от това мексиканските граждани гласуват с пълна подкрепа в президентските избори за кандидата на ИРП Мигел де ла Мадрид.

Администрация на Мигел де ла Мадрид

Открит е нов естествен спътник на Юпитер – Ананке

Ананке е естествен спътник на Юпитер, открит през 1951 г. от Сет Барнс Никълсън в обсерваторията Маунт Уилсън, САЩ. Спътника носи името...

Прочети повече

Мигел де ла Мадрид

Де ла Мадрид е привърженик на курса на предшествениците си за национализация на индустрията и просъветска политика в международен план. През 1983 – 1984 г. са национализирани частните банки, което води до остра реакция на САЩ и Роналд Рейгън. Де ла Мадрид е принуден да предприеме външнополитически ходове за политическа и финансова подкрепа от социалистическите държави, най-вече от Съветския съюз и България. Той се обръща и към СИВ, пред която де ла Мадрид се изразява против „финансовия натиск на САЩ и големите международни банки кредиторки“. Съветският съюз и СИВ подпомагат Мексико, но и по тяхна препоръка и по съвет на Международния валутен фонд президентът де ла Мадрид налага съкращения в държавния апарат, заявявайки, че по този начин се съобразява с дадените съвети. Спадът на цените на петрола в началото на 80-те години слага край на продължителния период на стопанския растеж на Мексико. През 1982 г. държавата прекратява плащанията по външния си дълг и инфлацията бързо нараства. Притисната от ситуацията, управляващата партия е принудена да предприеме известни стъпки за либерализиране на политическия режим. При всичките тези политически проблеми и икономическа криза, на 19 септември 1985 г. Мексико претърпява катастрофално земетресение с епиценър Мексико-Сити.

1990-те и смяна на политическата партия-водач

Карлос Салинас Де Гортари

През 1988 г. Мексико вижда първите демократични избори от своето съществуване като държава. За първи път кандидатът на управляващата партия се сблъсква с активна опозиция от още две политически партии. Изборите са опозорени от две скандални изключвания на компютрите на изборната комисия [11] и гласуваното в мексиканския конгрес да се изгорят хартиените изборни бюлетини под съмнение [12]. В централномексиканския щат Мичоакан триумфира левият кандидат на Партията на демократичната революция (ПРД) и внук на бившия президент Ласаро Карденас, Куактемок Карденас. В тихоокеанския щат Синалоа и околностите кандидатът на Партидо Аксион Насионал (Партия за национално действие). Независимо от конкуренцията, Салинас, макар и със съмнения за изборна измама, печели изборите и започва политика на икономическа реформа. По време на неговия мандат се сключва търговското споразумение НАФТА и намалява броят на държавните предприятия от 600 през 1988 до 250 през 1994 г. Правителството на Салинас отменя антиклерикалните закони от Законите на Реформата. През 1994 г. опитите на правителството на Карлос Салинас да поддържа завишен валутен курс довежда до нов мораториум върху външния дълг. Кризата е преодоляна сравнително бързо с помощта на значителен държавен заем от Съединените щати, гарантиран с приходите на нефтодобива, но ИРП е принудена да се откаже от монопола си върху властта. През 2000 г. за президент е избран Висенте Фокс, първият държавен глава от друга партия от времето на гражданската война