X
 
 

Мексико е обявено за република

2289 5
photo of Мексико е обявено за република
Снимка: Getty Images/Guliver

1824 г.

Дълго време се смята, че първите хора се появяват в Централна Америка преди около 40 хиляди години, но съвременните изследвания опровергават тази хипотеза.Сред най-старите потвърдени човешки находки в региона са остатъци от лагерен огън на възраст 21 хиляди години. Предполага се, че първите заселници в Северна Америка идват от Азия, като пресичат заледения по онова време Берингов проток и се разселват на юг. Около 7 хиляди години преди новата ера в днешните земи на Мексико хората започват да отглеждат царевица, която скоро се превръща в най-важна земеделска култура.

Близо 1500 години преди новата ера в Мексико се появяват и първите общности, които се препитават предимно със земеделие, поставяйки началото на новокаменната епоха. Хората овладяват нови техники за повишаване на земеделските добиви, включително и терасиране на земята по склоновете на хълмистите райони и създаване на изкуствено напоявани зеленчукови градини, наричани чинампас. С течение на времето важно значение в обществената им структура придобива жреческото съсловие. Първата градска цивилизация в земите на Мексико е тази на олмеките, които населяват земите на днешните щати Табаско и Веракрус. Средище на олмекската цивилизация е град Ла Вента, издигнат в тресавищата на Табаско. Около средата на първото хилядолетие преди новата ера цивилизацията на олмеките изчезва, като причините за това остават неизяснени.

В началото на нашата ера в северозападната част на Централна Америка възниква културата на племената маи, като центърът ѝ се премества към 10 век на полуостров Юкатан, където са изградени градове-държави, достигнали висока степен на развитие – Бонампак, Чичен Ица, Тикал, Копан, Ушмал, Маяпан, Паленке. В южната част на днешно Мексико се развива културата на сапотеките (град Монте Албан), на миштеките (град Митла). От културата на тотонаките са запазени религиозни и културни центрове и градове в Централно Мексико – Теотихуакан, Тахин.

През втората половина на първото хилядолетие с най-висока степен на развитие се характеризира цивилизацията на толтеките (градовете Чолула и Толян), оставили много градове с геометрична планировка с монументални съоръжения, пирамидални храмове, площадки за ритуални игри и здания с лъжливи сводове и арки с плоскорелефни украси, скулптури и стели, пластика и стенописи, в които изображения от пантеона на древномексиканските религии се обединяват със символични мотиви с антропоморфни изображения и фантастични образи. Дребната пластика от теракота и изделията от полускъпоценни камъни са достигнали съвършенство. Тяхната цивилизация е унищожена от войнствените племена нахуатъл, сред които са и ацтеките, основали град Теночтитлан и подчинили на властта си Централно Мексико през 15 век.

През 1519 г. в земите на днешно Мексико навлиза малък отряд испански конкистадори, воден от Ернан Кортес. Две години по-късно, в съюз с тлакскалтеките, той превзема Теночтитлан и унищожава ацтекската империя. През 1535 г. е основано вицекралството Нова Испания, което се превръща в най-важната испанска колония в Новия свят.

Колониален период и 19 век

След завладяването на Мексико испанците се превръщат в елита на новото колониално общество. В продължение на три века страната е източник на материални ресурси за метрополията. С времето се задълбочава напрежението между местния креолски елит и испанската държава, често представлявана от родени в Испания висши чиновници. Окупирането на Испания от французите в хода на Полуостровната война и смяната на управляващата династия не е признато в много части на Латинска Америка и става повод за обявяването на независимостта на Нова Испания от свещеника Мигел Идалго и Костиля.

Мексиканската война за независимост продължава до 1821 г. и завършва със създаването на независимо Мексико, включващо освен съвременната територия на страната, и обширни области, завладени по-късно от Съединените щати. През 1823 г. Мексико става република, а през 1829 г. е премахнато робството. Следващите няколко десетилетия са свързани с ожесточени борби между либерали (федералисти) и консерватори (унитаристи), които неколкократно преминават в граждански войни. Най-влиятелната фигура през този период е консерваторът генерал Антонио Лопес де Санта Ана, който седем пъти заема поста президент. Възползвайки се от нестабилността, през 1836 г. Тексас се обявява за независима република, която през 1846 г. е анексирана от Съединените щати. В последвалата Мексиканско-американска война през 1846 – 1848 г. Мексико претърпява поражение и губи 1/3 от територията си.

Падането на генерал Санта Ана през 1855 г. поставя началото на период, известен като Ла Реформа. Той е свързан с прокарването на поредица либерални и антиклерикални закони, които предизвикват силна съпротива сред консервативните кръгове в страната. В Реформистката война от 1857 – 1861 г. либералите надделяват, като властта е поета от тяхното радикалното крило, начело с Бенито Хуарес. Фалитът на изтощеното от гражданските войни мексиканско правителство става повод за Френската интервенция в Мексико и неуспешния опит за установяване на монархия, начело с Максимилиан I Хабсбургски. Републиката е възстановена след нова гражданска война, завършила през 1867 г.

В средата на 70-те години започва период от историята на Мексико, известен като Порфириато – режим на авторитарна фасадна демокрация, начело с Порфирио Диас, републикански генерал, воювал срещу французите, който е президент от 1876 до 1911 г. (с прекъсване от един мандат през 1880 – 1884, когато президент е близък негов сътрудник). Управлението на Диас е свързано със значителен икономически и културен напредък. Страната бързо се индустриализира, изгражда се железопътна мрежа, започва разработването на петролните залежи. В същото време нарастват напреженията между различни обществени групи, а политическата опозиция е грубо потискана.

Революцията от 1910

Основна статия: Мексиканска революция

Поредните изборни измами на управляващия режим през 1910 г. предизвикват началото на Мексиканската революция. На следващата година Диас е принуден да се оттегли и да напусне страната, след което за президент е избран водачът на революцията Франсиско Мадеро. Той е свален през 1913 г. с военен преврат, подкрепен неофициално от американското правителство. През 1910 мексиканските селяни, предвождани от Емиляно Сапата на юг и Панчо Виля (Хосе Доротео Аранго Арамула) на север, се вдигат на бунт срещу обсаденото правителство на президента Порфирио Диас, който въпреки обещание от мексиканската конституция избори – отказва да освободи властта повече от две десетилетия. През 1911 г. Диас бяга от страната, която е обхваната от кръвопролития и анархия. Съпернически групировки сеят опустошения до 1917 г., когато конституцията от 1857 г. е преработена и са проведени общи избори.

Бурните 1920-те

С времето най-голямо влияние придобива конституционната армия, водена от Венустиано Каранса, привържениците на която налагат новата мексиканска конституция от 1917 г. След убийството на Каранса през 1920 г. начело на конституционалистите застава Алваро Обрегон, а след като и той е убит през 1928 г. – Плутарко Елиас Кайес. В края на 20-те години те успяват да установят контрол над цялата страна. През 1929 г. е основана Национална революционна партия, по-късно преименувана на Институционна революционна партия (ИРП), която е водещата партия в страната до края на века.

Национализации и леви уклони

В края на 30-те години социалистическото правителство на Ласаро Карденас национализира железниците и нефтодобива, дотогава собственост на чужди компании, но като компенсация е принудено да поеме значителен външен дълг. Нарасналото търсене на нефт по време на Втората световна война и отказът от социалистическите експерименти стават основата на период на значителен икономически растеж, продължил до края на 70-те години и наричан от някои историци Мексиканското чудо.

Социални напрежения

В същото време нарастващото население предизвиква все по-силни социални напрежения, а управлението на ИРП става все по-авторитарно. Така например при погрома в Тлателолко през 1968 г. са разпръснати опозиционни протести, като са убити от няколко десетки до няколко стотин студенти.[10] Въпреки това едва след 1970 г. Мексико постепенно тръгва към реформи и променя вътрешната и външната си политика.

Роден е Евлоги Георгиев

Евлоги Георгиев Недев е български предприемач, смятан за най-богатия български търговец и банкер от края на 19 век. Прекарва по-голяма...

Нов ляв завой през 1970-те

Реформите на 1970-те във вътрешно политически план смесват планови и пазарни методи за управление на икономиката като по този начин новият президент Луис Ечеверия Алварес избран през 1970 г. иска да се доближи до Източна Европа и социалистическите държави. Този курс на външна политика се усилва през 1973 – 1974 г., когато Ечеверия е първият мексикански президент, посетил Съветския съюз. Там той декларира новите социалистически цели на мексиканската политика. На базата на това по време на посещението в Москва са подписани няколко външнополитически и търговски договора, с които Съветският съюз започва да внася в Мексико свои машини и оборудване за развитие на икономиките на двете държави. Кулминацията на Източния курс на Мексиканската политика е приемането на Мексико за асоцииран член на Съвета за икономическа взаимопомощ през август 1975 г.

Затвърдяване на левия курс

Хосе Лопес Портийо

Софийското земетресение нанася значителни щети в София

Софийското земетресение е земетресение с епицентър в околностите на град София (42.6° с. ш. 23.25° и. д.)[1], чийто основен тру...

По-късно, през 1977 г. при президента Хосе Лопес Портийо Мексико открито се обявява и за по-голям дял на национализация на индустрията. В международен план Лопес Портийо и неговата политика подкрепят съветските инициативи, а Мексико се обявява против бойкота на олимпиадата в Москва през 1980 г., обявен от американския президент Джими Картър и против подписването на сепаративното споразумение в Кемп Дейвид от Египет и Израел през 1979 г.

През 1978 г. Хосе Лопес Портийо посещава Съветския съюз и България и е посрещнат грандиозно от Леонид Брежнев, където Портийо се изказва и на сесията на СИВ. В България подобен прием е показан и от Тодор Живков. В България малко по-късно гостува и съпругата на Лопес Портийо. След тези визити просъветската политика на Мексико се засилва и през 1979 г. Мексико официално подкрепя съветското навлизане в Афганистан. Въпреки недоволството на частния бизнес, мексиканката вътрешна политика постепенно национализира индустрията, но при напускането на поста си през 1982 г. Лопес Портийо оставя държавния бюджет в кризисно състояние. Независимо от това мексиканските граждани гласуват с пълна подкрепа в президентските избори за кандидата на ИРП Мигел де ла Мадрид.

Администрация на Мигел де ла Мадрид

Мигел де ла Мадрид

Открит е нов естествен спътник на Юпитер – Ананке

Ананке е естествен спътник на Юпитер, открит през 1951 г. от Сет Барнс Никълсън в обсерваторията Маунт Уилсън, САЩ. Спътника носи името...

Де ла Мадрид е привърженик на курса на предшествениците си за национализация на индустрията и просъветска политика в международен план. През 1983 – 1984 г. са национализирани частните банки, което води до остра реакция на САЩ и Роналд Рейгън. Де ла Мадрид е принуден да предприеме външнополитически ходове за политическа и финансова подкрепа от социалистическите държави, най-вече от Съветския съюз и България. Той се обръща и към СИВ, пред която де ла Мадрид се изразява против „финансовия натиск на САЩ и големите международни банки кредиторки“. Съветският съюз и СИВ подпомагат Мексико, но и по тяхна препоръка и по съвет на Международния валутен фонд президентът де ла Мадрид налага съкращения в държавния апарат, заявявайки, че по този начин се съобразява с дадените съвети. Спадът на цените на петрола в началото на 80-те години слага край на продължителния период на стопанския растеж на Мексико. През 1982 г. държавата прекратява плащанията по външния си дълг и инфлацията бързо нараства. Притисната от ситуацията, управляващата партия е принудена да предприеме известни стъпки за либерализиране на политическия режим. При всичките тези политически проблеми и икономическа криза, на 19 септември 1985 г. Мексико претърпява катастрофално земетресение с епиценър Мексико-Сити.

1990-те и смяна на политическата партия-водач

Карлос Салинас Де Гортари

През 1988 г. Мексико вижда първите демократични избори от своето съществуване като държава. За първи път кандидатът на управляващата партия се сблъсква с активна опозиция от още две политически партии. Изборите са опозорени от две скандални изключвания на компютрите на изборната комисия [11] и гласуваното в мексиканския конгрес да се изгорят хартиените изборни бюлетини под съмнение [12]. В централномексиканския щат Мичоакан триумфира левият кандидат на Партията на демократичната революция (ПРД) и внук на бившия президент Ласаро Карденас, Куактемок Карденас. В тихоокеанския щат Синалоа и околностите кандидатът на Партидо Аксион Насионал (Партия за национално действие). Независимо от конкуренцията, Салинас, макар и със съмнения за изборна измама, печели изборите и започва политика на икономическа реформа. По време на неговия мандат се сключва търговското споразумение НАФТА и намалява броят на държавните предприятия от 600 през 1988 до 250 през 1994 г. Правителството на Салинас отменя антиклерикалните закони от Законите на Реформата. През 1994 г. опитите на правителството на Карлос Салинас да поддържа завишен валутен курс довежда до нов мораториум върху външния дълг. Кризата е преодоляна сравнително бързо с помощта на значителен държавен заем от Съединените щати, гарантиран с приходите на нефтодобива, но ИРП е принудена да се откаже от монопола си върху властта. През 2000 г. за президент е избран Висенте Фокс, първият държавен глава от друга партия от времето на гражданската война

Actualno.com

Етикети:

5 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • ЕРТ171 2 ЕРТ171 преди 11 часа Профил на трол?
    Скромно, но от сърце и тук са се проявили членовете на ГрупатаОсобеноТъпиТролове „Оникалните Олигофрени” (ГОТТ”ОО”)(бивша ВИГ „Актуалните”). Не могат да се откажат от COPY/PASTE творенията си доукрасени с измислици и това си е то.Четете по-долу и се наслаждавайте на простотиите им.
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • на 4окт.1853г.е роден българския Възрожденец Стефан Панаретов - учен,дипломат, общественик,публицист,дарител 1 на 4окт.1853г.е роден българския Възрожденец Стефан Панаретов - учен,дипломат, общественик,публицист,дарител преди 2 седмици Профил на трол?
    Малко българи знаят кой е Стефан Панаретов, но името му трябва да се знае и помни от нас и децата ни. Баща му е съратник на Иларион Макариополски в борбитее за българска църква. Животът на бащата е примера за обществените дела и на Стефан.Той завършва Робърт колеж в Цариград заедно с Константин Стоилов, И.П.Славейков, И.Гешов, Христо Тъпчилещов.Назначен е за главен учител в колежа и неговите виж още ›› възпитаници са от най-изтъкнатите български общестено-политически дейци. След потушаването на Априлското въстание българския екзарх го праща в Англия да запознае европейската общественост с жестокостите, извършени от османците.Неговите публикации се четат в Европа и САЩ наред с тези на Оскар Уайлд, Виктор Юго, Гладстон,Гарибалди,Макгахън. Световния отзвук, който се предизва довежда до свикването и решението на Цариградската конфереция за българска автономия в границите на Българската Екзархия, т.е. Мизия, Македония, БеломорскаТракия - земите населени с българи. Решение, което Русия саботира с тайния договор в Райхщат и обещаните Македония и Беломорска Тракия на султана. Стефан Панаретов участва активно в съпротивата срещу решенията на Берлинския договор, като изнася сказки в редица американски университети и организации за българския национален въпрос, но Русия не допуска българско участие на конгреса, защото всичко е предрешено, за да може русия да си върне загубените позиции на Балканите - с оттеглянето на султана от Цариградската конференция българския въпрос не може да се реши по дипломатичен път - Русия получава карт бланш за поредната си война(обявена като освободителна)с договореното в Райхщат дунавско княжество с руски княз и автономна Източна Румелия(за Западна Румелия, т.е. Македония и Беломорска Тракия в тайните съглашения нищо няма и Русия не влиза с войски там, въпреки че цялата османска армия е изтеглена да пази Цариград, както и в СанСтефанското примирие не се споменават думите "българи" и "България", затова и не присъства нито 1 българин - Българската Екзархия е официалния представител на българското население в османската империя по закона от 1870г.) Във своите публикации Стефан Панаретов пита:"Затова ли оставиха костите си достйни българи, за това ли се биха?". Стефан Панаретов е първият български посланик в САЩ(1914г.). През 1921 г. е български делегат в Обществото на народите. Завещава 2,5 милиона на Българската академия на науките и Американския колеж в София, завещава и много американски акции и облигации на българската държава.
  • Стефан Панаретов е в състава на българската делегация на Парижката мирна конференция(1919 г.) 1.1 Стефан Панаретов е в състава на българската делегация на Парижката мирна конференция(1919 г.) преди 2 седмици Профил на трол?
    Когато Първата световна война избухва България все още не е изживяла последиците от погрома, който русия ни спретва през 1913г. Направената в началото на войната декларация на Русия, че руската империя трябва да владее над Цариград и Дарданелите и да превърне Черно море в руско море, за всеки здравомислещ българин означава д България да е под руско васалство. Русия може да се задържи на Дарданел виж още ›› ите, само ако владее военно и политически над българите - съюзът с Русия е национално и политическо самоубийство на България.Опитът на руския посланик в София да изкупи цялата житна реколта у нас и да подкупи и политическия ни елит, за да се застави страната ни насилствено да мине на страната на Антантата завършва с пълен крах. За да оцелее пред руския натиск, съпроводен с груби диктаторски действия, България влиза в Централния съюз.Дори закоровели русофили, които са настоявали България да подкрепи Русия в световната война, осъзнават, че това е невъзможно, поради антибългарската политика на Русия. Злобата против България в Русия е огромна.Антибългарският курс на официална Русия през 1915г. се приема изцяло от по-голяма част от руската общественост. „И журналисти, и професори, и офицери, и хора без обществено положение - всички открито изказват своята ненавист.Руското Дружество за побратимяване на славянските народи препоръчва:"Понеже българският народ показва своята неспособност сам да се управлява, управлението на страната ще бъде поверено на комисари от Антантата, освен това, границите на България ще бъдат променени в полза на Сърбия и Румъния". Московският славянски комитет:"Който и да излезе победител в тази война, българското царство няма да съществува. За Русия България вече не съществува.”Руската дипломация официално заплашва България с ,,унищожение’’ заради някаква ‘’вина’’и ‘’измяна’’ към славянството и православието - войната на Русия срещу България(1916-18г) е война за спасението на България и българския народ. Тази война е тема табу след руската окупация 1944г. и до днес липсва в учебници по история. Целта е изтриване на бълг национална памет и се насажда дълбоко русофилството с лъжи, фалшификации, манипулации, скриване или премълчаване на истината Българо-руската война от 1916-1918г. се води по суша, въздух и вода , на два фронта - Добруджа и Македония.Започва на връх Петковден - ескадра на бомбардира Варна, когато българските войски успешно настъпват срещу сръбските и освобождават изконни български земи.Затова руската бомбардировка е подъл удар в гръб над цивилно население. Но вместо унищожение на България Русия постига собствената си гибел.България си отвоюва БЪЛГАРСКИ 3 МАРТ с Брест-Литовския мир 1918г. .Натрапеното и крепено с лъжи и измама за сметка на България русофилство понася тежък удар. Силно разклатено след Съединението и през 1913г. , то окончателно банкрутира през руско-българската война 1916-18г. - България се опълчи против Русия - с кръв и жертви на бойното поле българският народ защитава свободата и националния идеал за Целокупна България от Добруджа до Македония и от Моравско до Бяло море .
    : 1 !
  • "Който и да излезе победител в тази война, българското царство няма да съществува" 1.2 "Който и да излезе победител в тази война, българското царство няма да съществува" преди 2 седмици Профил на трол?
    Плана "Венизелос" на парижката конференция след края на Първата световна война е старата кардинална идея на Русия още от екатеринината мегали идея за погърчване и изселване на българите, през антиосманския съюз създаден по указания на русия(1866г)за подялба на балканите между Сърбия, Черна гора, Гърция и Румъния и погрома на България с "гарантирания" от русия балкански съюз 191 виж още ›› 2г. - плана Вензелос е писан в Петербург:България просто да спре да съществува - да бъде поделена на три автономни области под управлението на сърби, гърците и румънците.Това е подкрепено от Англия и Франция - победителите не ги интересува какво ще стане с победените. Очаквало се този план да бъде одобрен и от САЩ.Благодарение на американския ни посланик Стефан Панаретов, американската делегация под ръководството на президента на САЩ Уидроу Уилсън единствена се опитва да защити българските национални интереси и се бори и Беломорска Тракия, и Южна Добруджа да останат в територията на България. Така Родопите остават в пределите на България, а не в Гърция, каквото е искането на гръцкия премиер Венизелос - границата да минава по р.Арда. Американците застават категорично против. Още в началото на 1918 г. в прочутите си “14 точки” Уилсън издига революционната за времето идея на българина инж.Никола Димков(вуйчо на лечителя Петър Димков - pamettanabulgarite.com/page/4155162:Page:333596), че границите след световната война трябва да спазват принципа на националното самоопределение. Удроу е доктор по история и бивш ръководител на Принстънския университет и като политик ясно съзнава, че ако Версайската система от договори е прекалено жестока към победените Германия, Австро-Унгария, Турция и България , това ще доведе до нова още по-разрушителна война - само след 20 г. има още 50 млн. загинали. След Първата световна България е в изключително абсурдната ситуация да е победена страна във войната, въпреки че е спечелила всички битки.За Уидроу и водената от него американска делегация България е единствената страна, за която войната не е завоевателна - България воюва за справедлива кауза и показва чудеса от храброст при бляскавите си военни победи по всички фронтове. За съжаление на България, обаче, победата не е за справедливата ни кауза, а при враговете.Тогава американският президент е заявил, че ако се стигне до подялбата на българския народ, който е със самостоятелна държава и историческо минало, САЩ ще напуснат конференцията. Така "Плана Венизелос" рухва. Категоричността на американската декларация е шамар в лицето на алчните ни съседи и техния съюзник френския премиер - Президентът на САЩ Уилсън спасява съществуването на България като държава на ПОЛИТИЧЕСКАТА КАРТА НА СВЕТА - БЕЗ ТАЗИ ПОМОЩ БЪЛГАРИТЕ ЩЯХА ДА СА КАТО КЮРДИТЕ. Иван Вазов е отдал чест НА ТОЗИ АМЕРИКАНСКИ ПРЕЗИДЕНТ с НЕ известната от 1944г. и до днес ода, която се казва “Уилсону” - На Уилсън.Днес за този президент информацията е оскъдна и след 9-то септ. русофилистични автори му приписват ахтинуманна, имперска философия. НО Уудроу Уилсън е пацифист и е направил страшно много за България. В българската история има много велики личности и събития, които ТРЯБВА ДА НЕ ПОЗНАВАМЕ , за да продължим да сме руски придатък и да сме благодарни за което
    : 1 !
  • "Негово Величество царят на България ме назначи за свой представител пред правителството на  САЩ“ 1.3 "Негово Величество царят на България ме назначи за свой представител пред правителството на САЩ“ преди 2 седмици Профил на трол?
    това са думите на д-р Стефан Панаретов, член на Българската академия на науките, при връчването на акредитационните си документи на американския президен Уудроу Уилсън.И той служи и на дипломатическото поприще на България , но и усилено работи за сближаване на България и САЩ. От 1925 г. Стефан Панаретов е постоянен хоноруван лектор по българска филология и литература във Вашингтонския унив виж още ›› ерситет. Автор е на множество статии и дописки във в. „Македония“, „Напредък“, „Мир“, „Deily News“ и др. както и публикации на различни негови научни изследвания. Съставя българска граматика (1881). През 1922 г. излиза от печат книгата му „Near East Affairs and Conditions“. Подготвя англо-български речник, върху който е работил повече от 40 години.Стефан Панаретов умира във Вашингтон, но оставя цялото си състояние, възлизащо на над 5 млн. за подпомагане на българското просветно и културно развитие - той дарява на БАН всичките си пари и ценни книжа, вложени в банкови институции в България. С. Панаретов предвижда средства за стипендии на студенти по българска филология в СУ; за стипендии за ученици от софийски гимназии; изпращане на бедни ученици на летни ученически специализации; за подпомагане на бедни учители; за комплектуване на книжовния фонд на Народната библиотека в София и др. От завещаните суми са формирани и два фонда: единият към БАН, а другият към Народната библиотека. През 1935 г.УС на БАН дава първата стипендия „д-р Ст. Панаретов“ на беден студент от СУ, втори курс българска филология. През ян. 1936 г. връчва стипендията на Куйо М. Куев Стипендията „д-р Ст. Панаретов“ получават: Кирил Младенов (1937); Цветана Македонска (1938–1939); Иван П. Гълъбов (1940); Иван Д. Дуриданов (1941); Радка Ст. Нягулова (1942–1943); Ефтима М. Хаджихристова (1944). През 1935 г. УС на БАН учредява ученическа стипендия на името на сина на дарителя „Кирил Панаретов“, която се дава на ученик от Втора софийска мъжка гимназия „Цар Борис III“. По предложение на учителския съвет на гимназията стипендии получават: Борис Ст. Чолпанов (1935); Емил Д. Вацов (1937–1938); Димитър П. Константинов (1939); Димитър Ст. Георгиев и Костадин К. Хаджикостов (1940); Митко К. Бозовски (1940–1944). През 1935 г. БАН отпуска стипендия на името на съпругата на дарителя „Лидия Джил Панаретова“за ученички от Трета софийска девическа гимназия. Учителският съвет на гимназията присъжда стипендията на: Константина Б. Константинова (1936); Тодорка Белчева (1937); Пенка Т. Духнева (1939); Цветанка Й. Христова (1940); Надежда Т. Вълчева (1940); София Т. Юрукова (1940); Маргита Варяш Бела (1942); Еленка Ст. Лазарова (1943); Стефанка Ив. Любенова (1944). Съгласно завещанието на Ст. Панаретов и срещу сумата от 41 долара, преведена на Царската легация във Вашингтон, БАН получава масления му портрет, рисуван от именития бълг художник Никола Михайлов и ръкописа на английско-българския речник на Ст. Панаретов (1934). Личната му библиотека е изпратена на Американския колеж в София. Д-р Ст. Панаретов прави завещание и в полза на д-во „Майчина длъжност“ и ч-ще „Зора“ в Сливен. Последното дарение е предназначено за годишна стипендия на ученик от Сливенската мъжка гимназия. Скоро след като съветската армия нахлува в България на 8 септември 1944 г. започва чудовищното ограбване несравнимо дори с най-тежките контрибуции по силата на жестокия Ньойски договор. Това е тотален и безмилостен грабеж в такива невъобразими мащаби, че когато се прочетат документите от бълг архиви, единственото, което нахлува в главата на човек е омерзение - най страшното е че ограбват историята ни, националната ни памет за достойни българи и родолюбивите им дела, за насаждане на национален нихилизъм и безропотност
    : 1 !
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Brexit не върви напред, с едно изключени...

Нищо ново по темата Brexit - това е резултатът от вечерята на европейските лидери в Брюксел, с която беше сложено начало на тридневния ...