Неофит Бозвели е заточен в Света гора

Неофит Бозвели е един от водачите на националното просветно и църковно движение през Възраждането.  Той е роден през 1785 г. в малкото балканско градче Котел. През 1810 г. той се подстригва за монах в Хилендарския манастир, а след това се отправя към Свищов, където се отдава на просветителска дейност. За известно време пътува, престоява за кратко в Сърбия и след това се установява в Търново. По време на престоя си там той обикаля околните селища и изнася множество проповеди, които го превръщат в един от основните радетели за самостоятелна българска църква. Постепенно Бозвели оглавява борбата на българите срещу гръцкото духовенство.

Роден е Чудомир

Димитър Христов Чорбаджийски (1890–1967) с псевдоним Чудомир е български писател-хуморист, краевед и художник. Роден е на 25 март...

Прочети повече

Първото му заточение продължава три години и през 1844 г. той е освободен.

От този момент нататък Неофит Бозвели се установява в Цариград и оттам продължава борбата срещу гръцкото духовенство. Основна точка в неговата борба е стремежът да се постигне изпълнение на обещанията, дадени от страна на Османската империя за провеждането на реформи. Активната му дейност в тази посока обаче води до второто му заточване в Света гора през 1845 г. То се оказва и фатално за него. Три години по-късно Неофит Бозвели завършва жизнения си път в Светогорския Хилендарски манастир. С това се нанася и сериозен удар на българското църковно-национално движение, тъй като то се лишава от една от най-дейните си фигури.