Роден е Бачо Киро

След 1852 година учителства като селски даскал в селата Коювци (дн. Коевци), Мусина, Михалци, Вишоград. През 1857 г. се завръща в с. Горни турчета, където преподава до смъртта си през 1876 година.

Бачо Киро въвежда взаимоучителната метода, таблиците за обучение и „Рибния буквар“. Работи за патриотичното възпитание на младите, въвежда честването на празника на славянските просветители. Бачо Киро пише стихове посветени на съдбата на поробена България и призовава към бунт и свобода. Уважават го както българи, така и турци.

През 1869 година учредява първото селско читалище в България - "Селска любов". През 1870 г. създава първия селски читалищен и училищен театър в България. Между 1870-1871 година е дописник на вестник "Македония". През 1864 година повежда населението и със сопи прогонва търновския гръцки владика Григорий.

В тайните на освободителното дело го посвещава отец Матей Преображенски. Чрез него се запознва с ред видни дейци на ВРО. Близйк приятел на Христо Иванов-Големия. През февруари 1872 година е основан Бялочерковския частен революционен комитет с председател Бачо Киро Петров. Сред основателите са Ангел Кънчев и отец Матей Преображенски.

Подписана е Декларацията на независимостта на САЩ

Днес, 4 юли, е най-големият официален празник на Съединените щати – Денят на независимостта. На тази дата е подписана Декларац...

Прочети повече

След решението на Гюргевския комитет за въстание в България през пролетта на 1876 година успява с помощта на свои съмишленици и съратници да организира в Бяла черква чета от повече от 100 юнаци. В сборния пункт в с. Мусина е сформирана по-голяма чета под общата команда на легендарния поп Харитон Халачев. Бачо Киро е избран за член на щаба. Взема участие в епичната и неравна битка с войската на бригадния турски генерал Фазлъ паша през 9-те майски дни на 1876 година в Дряновския манастир. След разбиването на четата и опожаряването на манастира, успява да се спаси и да стигне до Бяла Черква. Известно време се крие в колибата на лозето си, но е предаден и арестуван.

Откаран е в Търново, където е осъден на смърт чрез обесване. Изправен пред извънредния турски съд, спечелил дори враговете с достойното си държане, Бачо Киро без колебание поел отговорността за делата си. Търновският първенец Етхем бей направил опит чрез защитника Джовани Икономов да спаси Бачо Киро, представяйки го за умоповреден. Според стария турски закон лудите не трябвало да бъдат осъждани на смърт. Тогава се случило нещо изумително. На хубав и чист турски език български патриот издекламирал следните стихове:

"Аз един Бачо Киро съм, (Бен бир Бачо Киро им)

без страх от турчин комита съм. (тюркен коркмаз комита им)

Пушка на рамо турих, (шишкане умузума тактъм)

Роден е Франц Кафка

Франц Кафка е роден в Прага (Австро-Унгария) в семейството на търговец от еврейски произход. Бащата, Херман Кафка (1854–1931), е ...

Прочети повече

Дряновски манастир намерих. (Дренова монастира булдум)

Правдата си да диря излязох, (хакъм арамаа бен чиктъм)

въжето си на врата сам метнах! (ипи де бойнума тактъм)"

Бачо Киро е обесен заедно с Иван Семерджиев на 28 май 1876 година в Търново.

Източник: Уикипедия