Родена е Снежина Гогова, български езиковед

Снежина Гогова завършва българска филология и втора специалност китайски език в Софийския университет през 1961 г. с дипломна работа на тема „Видо-временни отношения в български и китайски език“ с научен ръководител проф. Любомир Андрейчин. От ноември 1961 до февруари 1962 г. работи с китайския книжен фонд в Ориенталския отдел на Народната библиотека. От февруари до декември 1962 г. води упражнения на китайски специализанти по превод на български език от китайска преса към Катедрата по български език за чужденци на СУ. След заминаването им от януари до юли 1963 преподава български език на чуждестранни студенти в същата катедра. От септември 1963 г. е хоноруван преподавател в новосъздадения Институт за чуждестранни студенти (ИЧС) в София. През 1965 г. е изпратена за две години да преподава български език на китайски студенти във Втори пекински институт за чужди езици, но поради тъй нар. Културна революция в Китай остава само там само една година. През 1966 г. след конкурс става редовен преподавател по български език в ИЧС.

През януари 1972 г. след конкурс е изпратена на редовна аспирантура в Института за Далечния изток в Москва. През 1975 защитава в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“ дисертация на социолингвистична тема „Лингвистические проблемы культурного строительства в КНР“. След защитата от ноември 1975 до април 1977 г. е научен сътрудник II ст. в Центъра за Африка и Азия на БАН.

От май 1977 г. е главен асистент в Катедрата за източни езици във Факултет по класически и нови филологии на Софийския университет, където продължава да преподава до 2007 г.

От 1984 г. е член на Съюза на научните работници в България, секция „Филологически науки“. От септември 1984 до септември 1986 г. тя е преподавател по български език на китайски студенти българска филология в Пекинския университет по чужди езици.

През март 1989 г. е избрана за доцент по китайска диалектология и води лекторат по китайски език и китайска социолингвистика. След откриването на специалност китайска филология, сега Китаистика, от 1991 до 2007 г. преподава последователно теоретичните дисциплини Увод в китайското езикознание (I курс), Китайска фонетика и фонология (II курс), Китайска морфология, китайски синтаксис (III курс), Китайска диалектология (IV курс) и Социолингвистика на китайския език (IV курс).

В началото на 1990-те години тя провежда в Китай психолингвистичен експеримент, основан на принципа стимул – реакция (S – R), с носители на китайски език като роден.

През 1997 г. защитава докторска дисертация на тема „Свободните словни асоциации в китайския език“ и ѝ присъждат степен „доктор на филологическите науки“.

През април 2000 г. е избрана за професор по китайска фонетика и фонология. От 2007 до 2011 г. е член на Специализирания научен съвет по общо езикознание, класически и нови езици при Висшата атестационна комисия (ВАК).