Стоян Михайловски написва химна "Върви, народе възродени"

Първите български химни, прославящи науката и образованието, са написани в град Елена още в средата на 19-ти век. Първият е на просветителя и книжовника Стоян Робовски и се носи заглавието "Български звезди от Солун". Вторият е на Иван Момчилов, основател на класното училище в Елена, наречено впоследствие от един от възпитаниците си, Петко Славейков, "даскалоливница". Има още два химна: на Йордан Ненов, отново учител в това училище, и на Иван Кършовски, възпитаник на училището.

В Тетевенския Балкан при засада е убит Георги Бенковски

Георги Бенковски е роден в Копривщица на 21 септември 1843 г. Има две сестри — Куна и Василя. Има тежко детство, баща му Грую Х...

Прочети повече

Петият, най-успешният и всенародно признат химн, също принадлежи на потомствен еленчанин, възпитаник на еленското класно училище и син на един от неговите най-видни преподаватели Никола Михайловски.

На 15 май 1892 г. преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи" с първи стих "Върви, народе възродени…".

Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен,която учениците да изпеят на наближаващият църковен празник на Кирил и Методи на 11 май. Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага. Един ден забелязва, че едно от момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. Взема тебешира и започва да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На училищния празник я запява цялото училище.

На 11 май 1901 г. песента "Върви, народе възродени" е изпълнена за пръв път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методи и на българската просвета. През 1902 г. за Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.

Столицата на Римската империя се премества от Рим в Константинопол

През 3 век в Римската империя има жестока криза. Старата столица Рим не могла да изпълнява функцията си в тези условия. Император Дио...

Прочети повече

След идването на тоталитарната власт върху песента са нанесени задължителните идеологически промени. Сменени са някои редове, премахнати са куплети, в които се споменава за Бога и апостолите. Цели куплети са напълно премахнати от читанките.

Едва през 90-те години на 20-ти век, след демократичните промени в страната, е възстановен оригиналният текст. Но по традиция по ученическите празници продължават да се изпълняват първите 6 куплета от общо 14-те на стихотворението.

Източник: Уикипедия