"Окачените бутонки" е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Животът понякога може да има странно чувство за хумор. Един ден си в разцвета на кариерата си, а в следващия се озоваваш без пари, кариера и покрив над главата си. Именно такава е историята на Еманюел Ебуе. Бившият защитник на Арсенал познава блясъка на големия футбол, играе във финал на Шампионска лига и печели трофеи в Турция, но когато кариерата му приключва, започва една съвсем различна битка - тази за собствения си живот.
От белгийския Беверен до звездите на Арсенал и Галатасарай
Роден на 4 юни 1983 г. в Абиджан, Ебуе започва футболната си кариера в родината си, преди да направи първите си стъпки в европейския футбол с белгийския Беверен. През 2004 г. Арсен Венгер го привлича в Арсенал и така започва най-силният период в кариерата му. Първоначално котдивоарецът не е сред основните фигури в състава, но постепенно си извоюва титулярно място в отбора. Със своята скорост, енергия и готовност да се включва в атака той се превръща във важна част от състава на "артилеристите".

Ебуе записва над 200 мача за лондонския клуб, преди да напусне Англия през 2011 г., за да премине в Галатасарай. В Турция продължава да печели отличия и става трикратен шампион на страната. За националния отбор на Кот д'Ивоар записва 79 мача и участва на две световни първенства.
Бягство от съдия изпълнители и тежка битка с депресията
През 2015 г. Ебуе напуска Галатасарай и се завръща в Англия с надеждата да продължи кариерата си. Подписва със Съндърланд, но така и не успява да изиграе официален мач за клуба, тъй като получва наказание от ФИФА. Световната футболна централа го отстранява от игра за срок от една година. Причина за това е спор с бившия му агент и неизплатени задължения. Съндърланд прекратява договора му през март 2016 г., само 22 дни след привличането му. Ебуе остава без отбор, а надеждите му за ново начало постепенно се изпаряват.
Следва период на тежки лични и финансови сътресения. Разводът със съпругата му Аурели през 2017 г. се превръща в един от най-болезнените периоди в живота му. Впоследствие Ебуе разказва, че е загубил имотите и автомобилите си във Великобритания, както и голяма част от натрупаното през годините.

През декември 2017 г. бившият футболист разкрива пред медиите колко тежко е положението му. Той разказва, че се крие от съдебни изпълнители, пере дрехите си на ръка и понякога спи на пода в дома на свои приятели. Човек, който само допреди няколко години е бил част от елита на европейския футбол, вече се опитва да намери място, където да прекара нощта. Ебуе говори открито пред френската телевизия за депресията, през която преминава, и признава, че е имал мисли за самоубийство. Разказва как понякога се затваря в стаята си за няколко дни, без да иска да вижда никого. Особено болезнено за него е, че в него период децата му не знаят какво се случва. Когато излиза от дома си, той се преструва, че отива на работа, за да не разберат, че вече няма футболна кариера и ежедневие, към което да се върне.
Възраждането на Ебуе
След период далеч от публичното пространство Ебуе намира сили и постепенно успява да си стъпи на краката. През 2025 г. получава възможност да работи с Африканската футболна конфедерация. Включва се в организацията на юношески турнири като помощник генерален координатор. В интервю за конфедерацията Ебуе признава, че работата е различна от всичко, което е познавал като състезател, но му носи удовлетворение. Той вече разбира колко много усилия стоят зад организацията на един турнир и колко е важно младите играчи да мислят за бъдещето си извън терена.

През април 2026 г. обаче става ясно, че миналото му е оставило дълбоки травми. В интервю той споделя, че от години няма контакт с трите си деца. Ебуе признава, че е загубил много, но днес се опитва да изгради живота си отново. Продължава да бъде свързан с футбола, работи с млади играчи в родината си и търси начин да предаде опита си на следващото поколение.
Автор: Жанина Колева
ОЩЕ от "Окачените бутонки": "Подавайте му или няма да играете": Нападателят, който изкова 20-ата титла на Ман Юнайтед