Основаването на Българското книжовно дружество (БКД) става в рамките на четири дни, между 8 октомври и 12 октомври 1869 в къщата на Варвара Хадживелева, Браила, Румъния; БКД е учредено като научно и литературно дружество[6], т.е. има смисъла на просветна организация. Конкретно по стар стил датите са 26 – 30 септември и за официална дата на честване е избран 1 октомври.
Още: Националната библиотека пази най-малката книга с Господнята молитва у нас (ВИДЕО)
Още: Роден е Димитър Хаджигеоргиев, български композитор
В рамките на учредяването е приет Устав на Дружеството (на 29 септември) и е избрано негово ръководство, това са първите „членове на научна книжовна дейност“ [6] – Марин Дринов (председател) [6], Васил Стоянов и Васил Друмев. Избрано е и пет-членно Настоятелство на Дружеството, което трябва да се занимава с финансовите и „материалните“ въпроси. През този период БКД събира и ръководи дейността на българските учени, като издава и свой печатен орган – Периодическо списание на Българското книжовно дружество (1870 – 1876) в Браила.
През 1871 е избран първият почетен член на БКД, Гаврил Кръстевич. През ноември 1878 дружеството премества седалището си от Браила в София.
След Освобождението, с усилията на Министерството на народното просвещение, Българското книжовно дружество постепенно се превръща в действителна национална академия на науките, с отделянето на три различни клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, а членовете му биват почетни, редовни и дописни[6]. Изтъкнати представители на различни клонове на науката и културата стават членове.
Още: Открит е Музей на киселото мляко в с. Студен извор
Още: Родена е Зина Юрданова, българска художничка
Изглед към сградата на БАН на улица „15-ти ноември“ от площад „Александър Невски“ (около 1930 г.)
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Родена е Хелън Келер
Периодичното списание на БКД започва да се издава отново (1882 – 1910) в София.[8] Дружеството възстановява своята материална среда и активизира дейността си след 1884, когато са избрани няколко десетки нови действителни членове и Софийска община му дарява терен за строителство на собствена сграда на улица „Цариградска“.
От 1898 председател на БКД е Иван Евстратиев Гешов.
На 19 март (6 март по стар стил) 1911 Българското книжовно дружество се преименува на Българска академия на науките (това става 3 години след провъзгласяването на независимостта на Третото българско царство). Периодическо списание на Българското книжовно дружество през 1911 се преименува в Списание на БАН.[8] На следващата година, 1912, Народното събрание приема първия закон, уреждащ особения статут на организацията.
Още: Роден е Иван Т. Липошлиев
Още: Роден е Иван Аговски, български публицист
През 1925 – 1929 г. е построена сградата на БАН на улица „15-ти ноември“ №1, която макар и пострадала от бомбардировките през Втората световна война продължава да се използва и днес. През 1940 г. се създава и Литературно-художествен клон на БАН [9] и академията е преименувана на Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ), като запазва това име до 1947.
