България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин.
Николай Лилиев оставя едни от най-чистите и изящни стихове в нашата поезия и едновременно с това поставя ново начало в българската драматургия в предвоенните години, привличайки на работа в Народния театър най-добрите ни писатели и преводачи от онова време. Преводач, драматург, библиограф, учител, военен кореспондент, Лилиев има разностранни интереси, но на първо място името му завинаги ще бъде свързвано с най-големите постижения на българския символизъм.
Още: Родоначалникът на книгоиздаването в България работил години като кмет без заплащане
Кратки биографични данни и навлизане в поезията
Роден на 26 май 1885 г. в Стара Загора в семейството на учители и свещеници, Николай Попиванов, както е рожденото му име, е изпратен да учи в Търговската гимназия в Свищов, което според роднински съвети е трябвало да му гарантира надеждна професия и стабилни доходи. Но сред бъдещите икономисти в гимназията Лилиев се отличавал рязко със своето вече отчетливо влечение към поезията.
Още със завършване на гимназията Николай започва чиновническа работа в старозагорската земеделска банка, но в същата година решаващо за него става запознанството му с поета Димитър Подвързачов.
През 1905 – 1906 г. заминава за Лозана да следва литература като оттам изпраща стихове в списанията "Ново общество" и "Демократически преглед". Поради липса на средства е принуден да прекъсне следването си и да се върне в България - за да се препитава се връща към чиновническата работа. Но съдбата отново се намесва и го среща с Димчо Дебелянов, Боян Пенев и редица други млади литератори. Продължава да публикува свои стихове в списания, а през 1909 г. за първи път се подписва с творческия псевдоним Николай Лилиев, макар в хумористичните печатни издания все още да използва и други псевдоними като Лилипут, Одуванчик, Анонимус.
През 1909 г. спечелва конкурс и със стипендия на Министерството на търговията заминава за Париж да следва търговски науки.
Още: Незрящият класик на българската симфонична музика, ослепял на 11-годишна възраст
През Първата световна война е мобилизиран и служи като редник и военен кореспондент.
От 1921 г. до 1924 г. работи в големите библиотеки на Виена и Мюнхен, подготвяйки историческата библиография за българския стопански живот през вековете. Но не спира да изпраща дописки до български издания.
Златни години в Народния театър
Драматург е в Народния театър "Иван Вазов" - първоначално от 1924 до 1928 г., а после от 1934 г. до края на живота си. Работата му тук е свързана с разцвета на българското театрално дело през 30-те и 40-те години на миналия век.
Превежда за нуждите на репертоара огромна част от европейската класическа и съвременна драма: творби на Шекспир, Морис Метерлинк, Виктор Юго, Хенрик Ибсен, Алексей Толстой и др.
През 1945 г. става академик и участва в изданията на Института за литература при БАН.
Умира на 6 октомври 1960 г. в София.
Още: Първият български художник с академично образование, воювал заедно с Гарибалди
Някои от значимите му стихосбирки
- "Птици в нощта" (1918)
- "Лунни петна" (1922)
- "Стихотворения" (1931) — антология на неговото творчество до тогава.
Нека си припомним и едни от най-често цитираните му четиристишия:
- "Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!" (От "Тихият пролетен дъжд..." 1918 г.)
- "Не ме търси във утрото далечно —
аз ще съм там, където е мъгла.
Където сенките се скитат вечно,
където няма вече самота." (От "Песен за спомена", писано около 1928-1930 г. и включено в стихосбирката "Стихотворения" (1931))
