Вим Вендерс, който днес става на 80 години, е име, тясно свързано с движението "Ново немско кино". Той е известен по целия свят с шедьоврите си "Париж, щата Тексас" и "Криле на желанието" с оригинално заглавие "Небето над Берлин", отличени с главните награди на филмовите фестивали във Венеция и Кан, както и с номинираните си за "Оскар" документални филми.
Интересен факт от биографията на твореца, чието истинското име е Ернст Вилхелм Вендерс, е, че е започнал като кинокритик и дори не е мечтал да става режисьор. Визирайки легендарни кинодейци като Жан-Люк Годар, Франсоа Трюфо и Клод Шаброл, той напомня, че всички те някога са били кинокритици.
Вим Вендерс винаги е бил дискретният човек на световното кино: скромен в поведението си, дискретен в иновациите си, будещ уважение, а може би дори донякъде виждащ нещо от себе си в ангелите от "Криле на желанието", гледащи надолу към смъртните, но неспособни да общуват директно с тях, пише в. "Гардиън".
Още: Гледаме 14 филма на Вим Вендерс по повод 80-годишния му юбилей
Любовта му към фотографията
По-малко известен факт от живота му е, че макар цял живот да се е занимавал с фотография, Вендерс никога не се е смятал за фотограф. Първата си камера той получава още като дете от баща си в родния Дюселдорф.
В периода от 60-те до 80-те години на миналия век Вим Вендерс снима основно с Polariod, използвайки фотоапарата като визуален бележник, за да запечатва кадри и идеи. Колекцията на режисьора наброява хиляди уникални фотографии от снимачни площадки и пътувания из Европа и САЩ.
Снимките му са запечатали малки градчета и големи мегаполиси, пустини, магистрали и хотели, както и близкото му обкръжение - неговите известни колеги и приятели като Ани Лейбовиц, Денис Хопър и Петер Хандке.
Още: Европейската филмова академия награждава Вим Вендерс
За периода от 1973 до 1983 г. Вим Вендерс е направил над 12 000 полароидни снимки, от които са запазени 3500. "Идеята не е в самите фотографии, а в историите, които водят до тях", казва Вендерс. В този смисъл каталогът му Instant Stories е по-скоро сборник с разкази, отколкото фотоалбум.
Спомняйки си случайна среща с "високо момиче" на бара в известен нюйоркски нощен клуб, кинодеецът разказва историята за това как непознатата му е дала номера си и го е поканила в Сан Франциско, ако дойде сам. Което Вендерс и направил, но най-интересното е коя е тази личност - младата Ани Лейбовиц, бъдещата фотографка на знаменитости.
Вим Вендерс счита, че фотографията може да бъде не по-малко мощен инструмент от киното и че те могат да се допълват взаимно. По думите му във фотографията няма ограничения и тя може да се използва за разказване на всякакъв вид истории.
В своите снимки Вендерс често показва обикновени неща и места, които за други хора могат да изглеждат банални, но за самия него имат специално значение.
Още: Режисьорът Вим Вендерс получи почетната награда "Люмиер"
Ето защо Вим Вендерс посвещава толкова много време на фотографията. Той вярва, че това е начин да изрази себе си и да остане креативен. Той също така казва, че тя му помага да разбира по-добре света и хората около него.
Вендерс продължава да снима с Polaroid и днес, но използва и други формати. Направените му с цифров фотоапарат снимки демонстрират същия поглед към живота, както и всичките му творби: обикновени неща, места и хора, които за него са източник на вдъхновение и разбиране на света.
Любовта му към рокендрола
Друга любов на Вим Вендерс е рокендролът. "Ако не беше музиката, сега щях да съм адвокат", казва той. Воден от тази своя страст Вендерс си е сътрудничил с рок музиканти като U2, Ник Кейв и Лу Рийд.
Любопитен факт за известния кинодеец е, че любими книги от детството му са "Приключенията на Том Сойер" и "Приключенията на Хъкълбери Фин" от Марк Твен. Вендерс споделя, че докато е намирал Хък за плашещ, в Том винаги е виждал "нещо сродно".
Вим Вендерс казва за себе си, че е преди всичко пътешественик. И наистина, пътуването играе важна роля във филмите му - от "Париж, щата Тексас", за който печели "Златна палма" в Кан през 1984 г., през Хавана с "Клуб Буена Виста", донесъл му Европейска филмова награда и номинация за "Оскар" до Токио с "Прекрасни дни", участвал в миналогодишната надпревара за най-добър международен филм на "Оскар"-ите като представител на Япония. Фактът, че страната представлява филм, заснет от режисьор, който не е японец, говори много за Вим Вендерс като професионалист и свидетелства за уважението, което той питае към японската култура.
Пътуванията на Вендерс неведнъж го отвеждат в България
"Прекрасни дни" миналата година спечели наградата на публиката на "София филм фест на брега". Както БТА писа, "По пътя" е темата на предстоящия 30-и "София филм фест" (СФФ), който ще продължи от 12 до 31 март 2026 г., като основен фокус ще бъде самият фестивал.
Юбилейният СФФ ще покани някои от най-емблематичните световни кинорежисьори и актьори, които са посещавали фестивала през годините. Сред тях е Вим Вендерс, чийто 80-и юбилей ще бъде отбелязан с програма от филми, съобщиха по-рано през годината организаторите му от "Арт фест". Режисьорът беше гост на СФФ през 2018 г. - десет години след първото си посещение в България. През 2023 г. български ученици се срещнаха с Вендерс в Германия.
Киното като пътуване
По повод 80-годишнината му голяма ретроспектива в Бон, свързана с вечната тема какво означава да се движиш по света, разглежда как неговите пътувания и кинематографичната му визия отчасти са формирани от красотата на загубата на ориентация. За Вим Вендерс да се изгубиш не е провал, а форма на блаженство. "Когато си изгубен, наистина се отпускаш и си там", казва той пред "Дойче веле".
В продължение на повече от пет десетилетия германският творец кани публиката да се изгуби в неговите филми, пренасяйки я сред непознати пейзажи и тихи емоционални пространства.
За Вендерс движението никога не е било само въпрос на разстояние, а на откритие. Роден в Дюселдорф на 14 август 1945 г., той е израснал в град, почти изцяло превърнат в руини.
При откриването на изложбата творецът-пътешественик си припомни сюрреалистичния контраст между следвоенна Германия и далечните места, които е откривал чрез енциклопедията на дядо си и вестниците на баща си. "Това беше огромно откритие за мен и се превърна в движеща сила в живота ми. Светът беше по-добър. Винаги съм искал да знам всичко за него. Ако бях останал у дома, нямаше да съм тук", сподели той. Именно това детско желание за изследване полага основите на кариера, обхващаща различни континенти и жанрове.
Една от основните теми в творчеството на Вим Вендерс са хората в движение - емоционално и физическо, търсещи връзка или принадлежност. Тя е застъпена и в класиката му "Париж, щата Тексас".
"Всеки филм е пътуване, не само физическо, а пътуване към разбирането на нещо", каза навремето режисьорът.
Вендерс също така си спомня почти с носталгия предцифровата ера, когато е било възможно човек да се изгуби умишлено в нови градове. "Във всички големи градове по света се опитвах да се изгубя, когато пристигах там за първи път. И когато успявах, мисля, че едва тогава наистина разбирах града", споделя той.
Въпреки че е пътувал много, Вендерс не крие, че Берлин е единственият град на планетата, който може да нарече свой, без да е наясно в какво се крие магията му.
Днес Вим Вендерс продължава да бъде една от ключовите фигури в световното кино. Неговите фотографии, както и филмите му, не спират да вдъхновяват и да привличат вниманието на хора от цял свят. Чрез тях творецът показва, че е важно не само да умеем да гледаме, но и да да виждаме, и че във всеки миг може да се намери нещо удивително.
Творбите на Вим Вендерс са насочени към всеки, който някога се е чувствал не на място или е копнеел за нещо повече. Неговите истории напомнят, че когато човек се изгуби, може да открие нови начини да види не само света, но и себе си.
