Пирамидите в Египет и други региони на света продължават да озадачават изследователите. Въпреки десетилетията археологически разкопки, учените все още не могат да обяснят окончателно предназначението на някои вътрешни кухини, функцията на мистериозните шахти или точните методи, използвани за преместване на най-тежките каменни блокове. Междувременно много популярни теории за извънземни и непознати технологии са неоснователни, пише Science Focus.
Египтологът Марк Ленер, директор на Ancient Egypt Research Associates, отбелязва, че пирамидите носят множество следи от човешки труд, от отпечатъци от инструменти до графити с имената на работните екипи.
Изданието съобщава за шест мистерии, върху които археолозите продължават да работят.
1. Какво крие голямата празнота във Великата пирамида на Хеопс?
През 2017 г. изследователи от проекта ScanPyramids обявиха откриването на неизвестна досега кухина във Великата пирамида в Гиза. За целта те използваха мюонна томография, метод, който им позволява да изучават вътрешната структура на каменни структури с помощта на космически лъчи.
Над Голямата галерия е открита кухина с дължина най-малко 30 метра. Откритието предизвика спекулации за евентуална скрита камера или място за съхранение на древни артефакти. Все още обаче няма доказателства, че вътре се съдържат съкровища или други предмети.
Според Марк Ленер, предназначението на кухината остава неизвестно. Една възможна теория е, че тя е спомогнала за разпределението на теглото на структурата. Друга предполага, че пространството е било свързано с процеса на изграждане на пирамидата.
„Мисля, че най-вероятното обяснение е, че това е строителна празнина, където умишлено са създали пространства над камерите и проходите“, обяснява египтологът.
Изследователите все още не могат да определят окончателно предназначението на тази голяма празнота. Една от причините е нежеланието на археолозите да пробиват дупки в един от най-важните паметници в света.
2. Останали ли са някакви неизвестни пирамиди под горите на Амазонка?
Идеята за големи древни структури, съществуващи под гъстата амазонска дъждовна гора, някога може би е изглеждала като научна фантастика. Съвременните технологии обаче помагат на археолозите да откриват следи от селища, пътища, земни укрепления и церемониални платформи, скрити от растителността.
Един такъв инструмент е лидарът, технология за лазерно сканиране, която позволява да се изследва земната повърхност.
През 2022 г. изследователи откриха скрити пирамидални структури с височина до 22 метра в гористи райони на Боливия и Еквадор. Останки от спираловиден храм бяха открити и в Перу. Археолозите предполагат, че хиляди древни структури може да останат неоткрити в Южна Америка. Едно проучване от 2023 г. оценява възможния брой на 23 000.
Същевременно археологът Такеши Иномата отбелязва, че изследователите вече познават почти всички пирамиди в регионите на маите и Мезоамериканата. Някои големи комплекси обаче са трудни за идентифициране без специализирана технология.
Например, през 2020 г. изследователи са използвали лидар, за да открият Агуада Феникс в днешно Мексико. Този комплекс се смята за най-голямото и най-древно церемониално място на маите, простиращо се на близо 1,4 километра дължина.
Прочетете също: Археолози откриха тайни структури близо до пирамидите в Египет
Големият въпрос сега е колко още древни селища може да са скрити под растителността и колко сложни и взаимосвързани са били обществата, които са ги създали.
3. Как древните египтяни са местили най-тежките каменни блокове?
Преместването на огромни каменни блокове, някои от които тежат 100 тона или повече, остава един от най-известните проблеми, свързани със строителството на пирамидите.
Въпреки многобройните спекулации за неизвестни цивилизации и извънземни технологии, археолозите са открили доказателства за древни строители, използващи методи за добив, въжета, водни пътища, рампи и организиран труд.
На мястото, което изследователите наричат „Изгубеният град“, те са открили доказателства за селище, за което се смята, че е приютило около 20 000 работници, участвали в изграждането на пирамидата.
Друг важен източник на информация е папирусът „Дневникът на Мере“, открит през 2013 г. Този 4500-годишен дневник описва работата на екип, транспортиращ варовик през каналите по времето на фараона Хеопс. Въпреки това, точният механизъм, по който са били преместени всички блокове, остава неясен. По-специално, изследователите не са постигнали окончателно съгласие относно дизайна на рампите, които може да са били използвани по време на строителството на Великата пирамида.
Марк Ленер предполага, че една от рампите може да е започвала директно в каменната кариера и да се е издигала на височина 30–40 метра над основата на пирамидата.
4. За какво са били предназначени мистериозните шахти на „Стаята на кралицата“?
Вътре във Великата пирамида има две тесни шахти, водещи от камера, известна като Камерата на царицата. Те са толкова малки, че за изследването им са използвани специализирани роботи.
През 90-те години на миналия век изследователи откриват в мините бариери, наподобяващи малки варовикови врати. Някои от тях имат елементи, наподобяващи медни дръжки. Зад една бариера те откриват друга.
Предназначението на тези канали остава неизвестно. Въпреки общоприетото наименование „въздушни шахти“, някои учени се съмняват, че са били използвани за вентилация.
Египтологът Кембъл Прайс предполага, че шахтите може да са имали символично значение и да са били свързани с древните египетски вярвания за отвъдния живот и пътуването на починалия владетел към звездите.
В древните египетски текстове починалите владетели са били свързвани с определени области на небето. Поради това някои изследователи предполагат, че шахтите може да са били подравнени с важни звезди или съзвездия. Други смятат, че са били част от религиозна система, чието точно значение е изгубено.
5. Защо в Судан има повече пирамиди, отколкото в Египет?
Египет традиционно се свързва с пирамиди, но Судан има повече от тези древни структури, отколкото северният му съсед. Повечето судански пирамиди са свързани с древното царство Куш, което е съществувало в Нубия, южно от Египет. Около 8 век пр.н.е. кушитските владетели започват да възприемат и адаптират египетските традиции, по-специално строителството на пирамиди.
През следващите векове в царските гробища, особено в Нура и Мерое, са издигнати стотици пирамиди със стръмни стени.
Според Кембъл Прайс, едно от обясненията за големия брой структури е, че кушитската традиция за изграждане на пирамиди е просъществувала по-дълго от съответната традиция в древен Египет. Освен това, суданските пирамиди като цяло са по-малки от огромните монументи в Гиза, което е улеснило изграждането на по-голям брой структури.
Прочетете също: Модерни технологии при строежа на пирамидите в Древен Египет: Какво са знаели египтяните преди 5 хиляди години
Някои египетски пирамиди може да не са оцелели поради плячкосване и опустошенията на времето. Някои структури в Судан, за разлика от тях, са оцелели частично поради по-голямата си географска изолация.
6. Как е възникнала цивилизацията, построила древния град Карал?
Древният град Карал на брега на Перу се смята за един от най-старите градски центрове в Северна и Южна Америка. Датира отпреди приблизително 5000 години. В него са запазени големи платформени могили и пирамидални структури, датиращи приблизително от същия период като някои от най-старите египетски пирамиди.
Учените знаят, че Карал е построен от представители на цивилизацията Норте Чико. Мистерията се крие в това как толкова рано се е формирало толкова сложно общество.
Археологическите находки показват, че развитието на Карал се е различавало от популярните представи за произхода на цивилизациите. Изследователите са открили малко доказателства за водене на войни, а монументални структури са се появили преди широкото използване на керамиката.
Предполага се, че икономиката на града е разчитала предимно на риболова и търговията, а не единствено на селското стопанство. Това оспорва идеята, че сложните общества непременно са възникнали чрез завоевания, военна сила или царуване. Карал може да показва значителна роля за колективното сътрудничество.
„Хората са построили тези големи структури в много ранни етапи от развитието на обществото“, отбелязва Такеши Иномата.
Според изследователя, археолозите предполагат, че тези структури не са били непременно построени под натиск от страна на владетели: хората може да са се събирали и да са си сътрудничили.
