Защо влажните зони са ключов инструмент за смекчаване на климатичните промени

Какво представляват влажните зони и как климатичните промени ги застрашават?

Влажните зони включват мочурища, езера, сладки и солени блата, тини, мангрови гори, коралови рифове, торфени блата и др. Такива зони улавят дъждовната и оттичащата се вода и бавно я освобождават, като по този начин предпазват прилежащите територии от екстремни суши, горещи вълни и наводнения. Така могат да осигурят влажен и хладен микроклимат, а успешните примери по света са вече многобройни.

Въпреки известната им способност да задържат в себе си големи количество въглерод и вода, от XVII век насам светът е загубил до 80% от влажните си зони. Загуба на влажна зона означава всяка намеса в нейната хидрологията, която води до промяна в естественото ѝ развитие.

Какви са основните въздействия на климатичните промени върху влажните зони?

В световен мащаб влажните зони са особено уязвими от въздействието на изменението на климата. С повишаване на температурите моделите на валежите се променят изпарението се увеличава и водните режими се променят. Много постоянни влажни зони вероятно ще станат сезонни, а сезонните влажни зони – краткотрайни (ефимерни).

Освен по-често пресушаване или наводняване на влажните зони, изменението на климата ще доведе и до голяма загуба на въглерод, съхраняван в почвите им. Човешките дейности причиняват деградация и загуба на влажни зони най-вече чрез изкуствено вмешателство в качеството, количеството и дебита на водата, увеличаване на постъпващите замърсители, увеличаване на отлаганията от органични вещества и промяна на видовия състав в резултат на въвеждане на неместни или инвазивни видове.

Загубата на вода на сушата води до нарушения в малкия кръговрат на водата

До 2/3 от валежите на сушата всъщност идват от малкия воден цикъл. Той се състои в система от циркулация на водата, при която изпаренията падат под формата на валежи над същата тази територия или в сравнителна близост. Понастоящем този цикъл търпи редица затруднения заради загубата на зелени площи на сушата, загубата на вода и засиленото антропогенно влияние върху ландшафта.

Една от причините за загуба на вода от територии са прекомерно обработваните земи и оголените почви, които могат да изпарят и съответно да загубят до 90% от водата си, за разлика от покритите почви с растителност или обработваеми земи с щадяща обработка, които могат да загубят само до 10% при изпарение. В настоящите условия на нарастваща нужда от изхранване на населението, адаптивните подходи в земеделието ще бъдат от първостепенно значение в редица направления.

Опазването и възстановяването на влажните зони е едно от най-добрите решения за смекчаване и адаптация към промените в климата

Функциите на влажните зони са многобройни, като някои от тях включват:

• подпомагане цялостната устойчивост на екосистемите;
• меко разсейване на слънчевата енергия чрез водните изпарения;
• създаване на балансиран микроклимат в засушени райони;
• предпазване от наводнения;
• запазване на съхранения въглероден диоксид в почвата и обратното му усвояване при възстановяване;
• запазването на хранителните вещества и плодородна почва;
• опазване на биоразнообразието чрез подсигуряване на местообитания и др.

Поради тези причини много държави вече провеждат активно инициативи по възстановяване на предишно пресушени влажни зони.

Дългосрочни ползи след възстановяване на предишно съществуващи влажни зони са:

• Балансиран малък кръговрат на водата;
• Създаден умерен микроклимат в потенциално застрашени от засушаване територии;
• Осигурени подходящи местообитания за уязвими видове и подсигурено запазване на естественото биоразнообразие в региона;
• Възстановени източници на сладка и питейна вода;
• Подобрени условия за буфериране на наводнения;
• Възможности за развитие на плодородни прилежащи земеделски зони;
• Предлагане на множество екосистемни услуги и др.
• Защо националният парк Шумава в Чехия е добър пример за възстановяване на влажни зони?

Националният парк Шумава (Šumava), Чехия, заедно с Националния парк Баварска гора и околните райони, образуват значителна централно европейска територия със голямо площно представителство на торфени и блатисти биотопи, известен още като „Зелената ивица на Европа“, с площ от 685,2 км2. Цялата територия е богата на приоритетни блатни местообитания и представлява компонент от европейската мрежа Натура 2000.

Повече от 50% от влажните зони от чешката страна на Шумава са били засегнати от систематичното отводняване на ландшафта и промишленото изкопаване на торф. Това е увредило местната хидрология, намалило е капацитета за задържане на вода и е засегнало екологичния баланс в торфените блата, което е довело до изчезване на растителни и животински видове, както и до значителни засушавания в някои райони.

Национален парк Шумава. Снимка: iStock

За да се минимализират вредите от тези дейности, в последните години на територията на Националния парк Шумава се работи усилено за възстановяване на влажните зони

Проектът LIFE for MIRES цели да върне водата на места, където е била от незапомнени времена. Основните цели са възстановяване и подобряване на естественото състояние на различни видове влажни зони на площ от 2059 ха, подобряване на местообитанията на редки видове птици като тетревът Tetrao tetrix – птица от семейство фазанови, както и повишаване на обществената осведоменост на ключови собственици на земя за възстановяване на блатата и хидрологията на ландшафта. Проектът е финансиран от програма LIFE на Европейския съюз и е с период 2018 – 2024 г.

Тези цели ще спомогнат за намаляване на емисиите на CO2 от пресушените торфени блата с около 125 тона на година и за увеличаване на общия воден обем, натрупан в блатата, с около 170 000 м3.

Ежегодно се организират шест еднодневни събития и два уикенда през всеки летен сезон, по време на които доброволци работят ръчно, по възможно най-щадящи методи, по възстановяването на застрашените торфени блата. Работата е под надзора на екип от специалисти и експерти от националния парк Шумава, които провеждат обучителни лекции и следят за изпълнение на дейностите във всеки един етап.

Опитът, натрупан чрез този проект, може да бъде използван от други изследователски екипи за ревитализация на други места в чужбина, но също и от други организации и субекти за определяне на оптимално управление и защита на влажните зони и торфените блата.

В тази връзка в парка се организират и международни лагери за климатични посланици. През 2022 г. българска делегация взе участие в проекта, със съдействието на Българска фондация Биоразнообразие и CEEweb for Biodiversity, по проект Climate Game on в програма DEAR на Европейската комисия. Домакини на събитието бяха чешката организация Na mysli и дирекцията на националния парк Шумава. Проведени бяха обучения за извършване на някои от основните възстановителни дейности по проекта:

Блокиране на отводнителни канали и възстановяване на водния режим

През годините районът на националния парк Шумава е пресушаван чрез отводнителни канали за комерсиален дърводобив. Една от основните дейности по проекта е блокирането на отводните канали по механичен начин, използвайки естествен дървен материал. По този начин ще се възвърне предишния естествения воден режим.

Опазване и възстановяване на ценните торфени блата

Торфените блата в парка са богати на биологично разнообразие, където множество редки растителни и животински видове живеят в естествената си среда. Тези зони играят незаменима роля в ландшафтната хидрология, оказвайки смекчаващо въздействие върху местния климат. Торфът обикновено се натрупва бавно, със скорост около 1 мм на година и съхранява големи количества въглерод, именно поради това усилията за съхранение и възстановяване на тези местообитания са от огромно значение.

Торфът в блатата се състои от мъртви растителни остатъци, слабо разлагащи се на влажни места с липса на кислород, които се натрупват. Част от торфените слоеве са сфагновите мъхове, които имат специална способност да растат непрекъснато в края, докато долните части умират и след като се уплътнят. Виреят в студени и влажни зони с достатъчно валежи и могат да задържат огромно количество вода. Освен това телата им се състоят от два типа клетки – едните служат за фотосинтеза, а другите (кухи клетки) са резервоари, които задържат вода (хиалоцити).

Възстановяване на растителна покривка на увредени почви за осигуряване на местообитания на редки видове

Паркът е дом на голям брой видове, някои от които застрашени или редки. Полетата са местообитание за размножаване на много видове птици, като тетревът Tetrao tetrix. Размножителният им период трае само 3 дни за календарна година, но за да се намерят двойки им трябва равна и открита земя, с равномерна покривка от сено.

Снимка: iStock

ЕС прие окончателно ключови закони за въглеродните емисии, България се въздържа

Съветът на ЕС прие окончателно пет закона, които ще позволят на блока да намали емисиите на парникови газове в основните сектори на ико...

Прочети повече

Възстановяване на влажни зони в обработваеми земи

Големи територии влажни зони са били нeколкократно отводнявани и за земеделски дейности. За да се възстановят предишно съществуващите зони е необходимо да се върне водното ниво и да се спре оттичането. За тази цел една от дейностите в тази част на парка е построяването на дървени баражи, които да задържат водата на място и така постепенно да се залеят прилежащите земи. Възстановяването на предишно съществуващи в близко минало влажни зони е сравнително бърз процес, което дава надежди за много видове да се върнат в тези местообитания.

Възстановяване на почва в горски екосистеми

Горските екосистеми също са били подложени на отводняване и/или пренасочване на водния отток. По този начин се е управлявала водата за напояване на земеделски земи или други нужди. Настоящата осезаема промяната в абиотичните фактори (температура, влажност на въздуха и т.н.) вече е довела до прекомерен стрес за много дървесни видове, които са податливи към патогени и насекомни деструктори (гъбични инфекции, корояди и други).

За възстановяване на необходимата оптимална влажност в горите е необходимо изградените отводнителни канали да бъдат запълнени и на тяхно място да се образува отново заблатена почва. Един от методите е насипване с дървен материал от района, който след това ще се разгради. Този процес ще отнеме десетилетия, но е щадящ и естествен.

В настъпващите климатични промени гората трябва да има възможност да запази микроклимата си, видовото си разнообразие и състава си. Специалистите в парка активно дискутират нови и алтернативни методи за справяне с нарастващите проблеми.

Кои са "осиротелите култури" и как могат да спасят бъдещето ни

Зърнените храни и зеленчуците са богат източник на калории и хранителни вещества, но много хора днес се изхранват само със зърнена диет...

Прочети повече

Какво е състоянието на влажните зони в България?

Рискът от засушаване в България се появява все по-често в научните изследвания, вследствие на честата поява на продължителните летни засушавания. Все по-често се наблюдава недостиг на вода в едни райони и наводненията в други – особено тежки в урбанизирани райони, както и наводнения в земеделски земи.

Значителен негативен фактор за състоянието на влажните зони е замърсяването на повърхностните и подпочвените води – предимно с нитрати и фосфати от земеделски източници, което води до еутрофикация на водоемите (заблатяване) и в резултат на това до забързани деградационни процеси и изчезване на водни обекти.

В България огромен процент от естествените влажни зони са пресушени в последните 60 – 70 години за освобождаване на по-големи терени за земеделие и за нуждите от тяхното напояване.

Пример за такива процеси е Драгоманското блато, чието пресушаване започва през 30-те години на миналия век, а чак през 90-те блатото започва своите бавни възстановителни процеси. Най-голям проблем остава липсата на достатъчно високи води. Алдомировското блато също има променлив режим на водата, с две пълни пресъхвания през 1991 и 2012 г. След запълване на оттичащия водата понор през 2014 г., блатото започва бавно да се възстановява.

Морското равнище по южното крайбрежие на САЩ се е повишило с 12 см

От 2010 г. насам морското равнище в крайбрежните райони на южните и югоизточните щати на САЩ се е повишило с 12 сантиметра, става ясно ...

Прочети повече

Алдомировско блато. Снимка: Евгения Чаушева/Actualno.com

Някои влажни зони у нас и дори такива, попадащи в мрежата Натура 2000, са изключително занемарени, а биоразнообразието в тях е под заплаха. Липсата на активен мониторинг, изследвания и дейности от страна на компетентните страни е довело до тяхната сериозна деградация, превръщането им в сметища и др. Случва се самите граждански да съставят собствени инициативи за поддържането им. Пример за такава влажна зона е “Долни Богров-Казичене”.

Прилагане на добри практики от Европа в България

Все повече се осъзнава влиянието на влажните зони върху хидроложкия цикъл на сушата. Следователно тези зони трябва да се превърнат в приоритетни елементи на политиката за управление на водите на национално, регионално и международно ниво.

Необходимо е да бъдат предприети своевременни мерки за адаптация на влажните зони в България, на база очакваните научни модели за бъдещи въздействия върху тях.

За щастие, е налице богат набор от новаторски мерки и подходи, които вече са изпробвани и се прилагат в цяла Европа. Разкриват се все повече възможности за колаборации и провеждане на проекти и на наша територия. Нужно е във възможно най-кратък срок да се даде начало на нови дейности по възстановяване на ключови влажни зони и запазване на вече съществуващи такива.