Преди около 717 милиона години Земята се е превърнала в ледена пустош, а океаните са били откъснати от слънчева светлина. Ново проучване установи, че температурите на океаните са достигнали рекордно ниски нива от -15°C. Това съобщава Space.com.
Заледяването на Земята преди 717 милиона години
Преди около 717 милиона години Земята преживява период на глобално заледяване. Ледените покривки се простират от полярните ширини до екватора, а тъмните подледникови океани са лишени от слънчевата светлина, необходима за фотосинтеза. По това време планетата става почти неузнаваема - един вид „снежен глобус“, където дори морската вода е по-студена от точката на замръзване.
"Тъмен Ад" може да унищожи ядрото на Земята
Учените са публикували и първата директна оценка на температурите на океана през този период, приблизително −15°C ± 7°C. Ако бъде потвърдено, това би била най-ниската известна температура на морето в историята на планетата.
За да остане течна при такива условия, водата в океаните би трябвало да е изключително солена. Проучването показва, че в някои части на океана по време на стуртианското заледяване, което е продължило около 57 милиона години, солеността е можела да бъде четири пъти по-висока от днешната.
„Имаме работа с много солени води. Това е, което наблюдаваме днес в Антарктида“, обясни геологът Рос Мичъл от Института по геология и геофизика на Китайската академия на науките. Той отбелязва, че древните солени води са били дори по-студени от приблизително -13°C под леда на антарктическото езеро Вида.
Вещество, открито в ядрото на Земята, ще промени коренно историята на планетата
Стъртианското заледяване е самоподсилваща се климатична катастрофа - ледът отразява повече слънчева светлина от водата или сушата, така че планетата се охлажда все повече и повече, причинявайки по-нататъшен растеж на ледниците. В крайна сметка почти цялата Земя е била покрита с ледена покривка с дебелина до един километър.
Този период е оставил след себе си необичаен геоложки запис: ръждивочервени желязосъдържащи скали са се образували там, където континенталните ледници са се срещали с покрити с лед морета. Изследователите са използвали тези находища като естествен „термометър“.
Те се образуват във вода, богата на разтворено желязо - кислородът превръща разтворимите форми на метала в твърди оксидни съединения. Поради това повечето от тези скали са много стари - те са възникнали или преди насищането на атмосферата с кислород преди около 2,4 милиарда години, или по време на глобално заледяване, когато океаните са били изолирани от въздуха от ледена покривка.
Учените също така изследвали изотопите на стронций и барий и стигнали до заключението, че солеността на древната морска вода може да е била няколко пъти по-висока от днешната. Геохимикът Йохен Брокс от Австралийския национален университет заяви, че резултатите са в съответствие със собствените му оценки за древните австралийски седименти.
Според учения тези скали са се образували в толкова концентрирана солена вода, че тя е могла да остане течна до около -7°C. Подобни заключения, получени чрез различни методи, правят сценария с екстремни студове много по-убедителен.
Прочетете също: Експерт: Земята е на ръба на геомагнитен катаклизъм, който може да унищожи 90% от човечеството
