Надничащи над снега кокичета и минзухари, пролетни зюмбюли, лалета и божури, рози със страстно благоухание, петунии, карамфили и мушката по балконите, слънчогледи под лятното слънце, хризантеми през есента, коледничета, напъпващи с ярки цветове през зимата. С над 400,000 вида разновидности по света, цветята са сред най-любимите ни растения.
Множество обществени и жилищни пространства са изпъстрени с цветя, а хората обичат да ги подаряват и получават. Научни изследвания показват, че сред различните подаръци цветята предизвикват най-искрена и спонтанна радост. Неслучайно, само за 2023 г. са продадени над 2.8 милиарда рози, които са малка част от цветята, предлагани на пазара. Универсален символ на внимание и обич, те са подходящи за всички празници и разбира се – за Международния ден на жената – 8 март.
Когато купуваме букет с порив да зарадваме някого, не се замисляме за неговия произход и отпечатък. Но зад тази привидна лекота и романтика стои огромна индустрия, чиито процеси имат и климатична, екологична и социална тежест. Разглеждането на целия жизнен цикъл на рязаните цветя – от отглеждането им до изхвърлянето – разкрива сложната екологична реалност. Красивият букет е продукт на глобална индустрия с високи въглеродни емисии, интензивна употреба на ресурси и значително въздействие върху околната среда. По-конкретно, зад всеки букет стои верига от решения – как е отгледан, къде е транспортиран и при какви условия е произведен.
Световният пазар на рязан цвят се оценява на около 31 милиарда долара през 2024 г., като прогнозите са да достигне 56 милиарда до 2034 г. Цветарската индустрия обхваща не само рязани цветя и букети, но и интериорна растителност и ландшафтна архитектура – три сегмента, които заедно формират един от най-глобализираните пазари в земеделието.
В Деня на жената търсенето на цветя ще нарасне рязко. За да отговорят на това търсене, производителите ще увеличават обемите на доставки, авиокомпаниите ще направят допълнителни полети, а оранжериите ще заработят с пълен капацитет.
Информираният избор не значи директно отказ от цветя, а осмисляне на тяхната екологична и социална цена, както и да си отговорим на някои въпроси. Може ли символичната стойност на букета ни да оправдае екологичната му цена? Как да зарадваме любимите си хора, но и да сме отговорни към средата, в която живеем?
Целият свят е една градина
Нидерландия остава символ на цветната индустрия, но съвременният пазар е глобализиран. Дори когато Европа и САЩ са водещите купувачи, голяма част от рязаните цветя не се произвеждат локално. Приблизително 80% от цветята, продавани в САЩ, са вносни. Благоприятният климат в Африка и Южна Америка, в страни като Кения, Колумбия, Етиопия и Еквадор, позволява целогодишно производство, правейки тези държави водещи износители на рози и изобщо цветя с изградени мащабни експортни индустрии около цветопроизводството.
След рязане, цветята трябва бързо да достигнат до потребителите, за да запазят свежестта си – всеки допълнителен ден на транспорт намалява свежестта с до 15%. Това налага използването на въздушен транспорт, който оставя висок въглероден отпечатък. Например превозът на цветя от Колумбия до САЩ само през 2018 г. отделя над 360,000 тона CO₂, приблизително колкото емисии произвеждат 80,000 коли на година.
В глобален мащаб рязаните цветя могат да изминат до 9600 километра от фермата до магазина, като през целия път се съхраняват в охладителни камери. Това е особено парадоксално предвид факта, че животът на рязаните цветя във ваза рядко надхвърля една седмица. Световната индустрия за рязани цветя отделя около 23 милиона тона CO₂ годишно, като приблизително 80% от въглеродния отпечатък на вносните цветя идва именно от въздушния транспорт.
Освен транспорта, цветята се съхраняват при контролирана температура през целия процес, за да останат свежи: хладилни складове, специализирани камиони и климатизирани магазини, които използват електроенергия. Така към емисиите от транспорта се добавят емисии от енергопотреблението по веригата на дистрибуция.
Дори локалното производство не означава задължително по-малък отпечатък. В студените региони цветята се отглеждат в отопляеми оранжерии с изкуствено осветление и контрол на влажността, което понякога води до по-висок въглероден отпечатък от внос от топъл регион. Така парадоксално розите от Кения отделят 5.5 пъти по-малко CO₂ от тези от Нидерландия, въпреки транспорта. Това показва колко многопластов е въпросът за устойчивостта в цветарската индустрия.
В резултат на тези различни производствени условия въглеродният отпечатък на букетите може да варира значително. Един стандартен вносен букет може да достигне около 32,7 кг CO₂, докато букет от локално произведени цветя може да бъде около 3,4 кг CO₂ – почти десет пъти по-малко.
Мътните води на цветния пазар
Интензивното цветопроизводство изисква много торове и пестициди. Производството и разграждането на торовете отделя парникови газове, а пестицидите замърсяват почвата и водите.
Интензивното използване на пестициди има отражение и върху екосистемите. В някои цветарски райони на Танзания например се наблюдава намаляване на опрашването от насекоми с около 35%, което влияе върху местното биоразнообразие.
Освен това производството на цветя изисква и значителни количества вода. За поливането на една роза се използват 7–13 литра. Това означава, че букет от 9 рози може да изисква около 100 литра вода – приблизително колкото човек използва за един ден домакински нужди. При други цветя разликата може да бъде още по-голяма. Например повече от 20 стръка кученца, отгледани на открито, могат да имат същия въглероден отпечатък като една роза, отгледана в отопляема оранжерия или транспортирана със самолет. В райони с ограничени водни ресурси това натоварва местните екосистеми. Пример от Кения показва как оранжерии са черпили вода от близко езеро и са връщали замърсена с пестициди вода обратно с негативен ефект върху околната среда.
Проблем са и опаковките: Букетите често се увиват в декоративни материали от пластмаса, които могат да достигнат до 40% от теглото им. А те се рециклират трудно и остават в природата десетилетия, макар че се използват едва за няколко дни.
Етичната цена на един букет
Социалните и етични измерения също не са за пренебрегване – в някои региони цветопроизводството е свързано с тежки условия на труд, излагане на химикали и ниско заплащане. Работничка в Кения прекарва средно по два часа пеша до фермата, в която работи, излага се на физическо натоварване, на опасни химикали, рискове от злополука и насилие и накрая за това получава ниско заплащане. Това показва, че индустрията има по-широко въздействие върху устойчивото развитие на редица общности, отвъд въглеродните емисии. Изследвания показват и потенциални здравни ефекти върху местните общности. При деца, живеещи близо до цветарски оранжерии в Еквадор, учените са наблюдавали промени в краткосрочната мозъчна активност, свързани с излагане на пестициди.
Цветната индустрия в България
В България всички се гордеем с българската роза и лавандула, с които сме известни по света. Но за последните 40-50 години цветарството у нас се е променило коренно. С днешна дата преобладаващата част от цветята на българския пазар са внос.
Турция изнася десетки милиони цвята годишно, като значителна част от цветята у нас са именно от там. Това означава, че екологичният отпечатък на българския пазар до голяма степен зависи от глобалните вериги на доставка, а не от местното производство.
Местни цветопроизводители споделят, че българската индустрията за цветя не получава нужната подкрепа и често местните фирми нямат шанс и възможност да се конкурират с големи и механизирани предприятия. Покачването на разходите, липсата на работна ръка и променящият се климат водят до изоставането на страната ни на международния пазар.
Практични начини да изберем по-устойчиво
Отговорът не е еднозначен, защото устойчивостта в цветарската индустрия също е многопластова. Един от най-достъпните избори е да търсим местни и сезонни цветя – така се намалява нуждата от далечен транспорт и енергийно интензивно производство.
Подкрепата на производители със сертификати за устойчивост насърчава по-добри екологични практики и по-отговорно използване на ресурси. Понякога подминаваме алтернативата на улицата, а тя е възрастният човек, който продава набрани цветя от собствената си градина – това често предлага по-къса и прозрачна верига на производство.
Изборът на саксийни растения е друга смислена възможност. Те имат по-дълъг живот и могат да се отглеждат с години, от подарък се превръщат в жива връзка. Когато не са стайни, те могат да бъдат засадени и пред жилищните пространства.
При празнични поводи устойчив вариант са и сушените цветя, които запазват декоративната си стойност значително по-дълго. Все по-популярни стават и минималистичните варианти – например единично цвете в епруветка, което съчетава символика и по-нисък ресурсен отпечатък.
Добре е да осъзнаем, че дори нещо толкова красиво и на пръв поглед естествено като цветята може да има скрит климатичен отпечатък. Тогава започваме да гледаме и по-критично на ежедневните си избори.
Цветята ще продължат да бъдат символ на внимание, обич и красота. Но в свят на ограничени ресурси и климатични крайности, стойността на един букет вече не се изразява само в емоция. Тя се измерва и в използвана вода, енергия, транспорт и труд. Романтичният жест може да бъде изпълнен и с грижа – за човека отсреща и за света, в който всички живеем.
Автор: Елица Станева-Бритън, climateka.bg
