Български закон от 2008 година, който стана още по-рестриктивен през 2018 година, беше отхвърлен от Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ). Причината - законодателството позволява на ДАНС (говорим за устройствения закон за ДАНС) да внедрява шпиони в бизнес структури и компании безконтролно, оправдавайки се само с националната сигурност и без да е ясно дали наистина има нужда от такива действия.
"Регулирането на използването на "агенти под прикритие" не съдържа минималните защитни мерки срещу произвол и злоупотреби, изисквани от Европейската конвенция за правата на човека", постанови съдът. Новината предаде изданието DeFakto, като цитира AFP.
От 2008 година до 2018 година законът позволяваше на ДАНС да внедрява информатори в дадена структура със съдействието на нейния ръководител, в случай на "доказана оперативна необходимост". През 2018 година законът стана по-суров - българските служби вече могат да не се съобразяват и да не уведомяват съответните ръководители на компании и структури за това дали да внедрят "агент под прикритие" или не. Освен това внедряването може да става без ограничение във времето и без съответните компании и/или структури да знаят дали са били обект на шпионаж. Така става парадокс - тези, които може да оспорят пред съда шпионски действия на ДАНС в свой ущърб, се сблъскват с презумпцията за държавна тайна.
Съдът обаче не налага глоба, тъй като смята, че ищецът (неправителствената организация "Зелен алианс") не е доказал, че законът ѝ е нанесъл вреда.
В Страсбург България е осъдена, българските съдилища не го направиха
Делото пред ЕСЧП заради закона беше заведено от "Зелен алианс". Основният аргумент - ДАНС може да шпионира по закон без контрол от когото и да е, дори от съда. Всъщност в България обаче съдилищата не сметнаха закона за толкова рестриктивен, колкото съдът в Страсбург - най-вече Върховният административен съд (ВАС).
Най-напред тричленен съдебен състав на ВАС с председател и докладчик Георги Колев оставя жалбата без разглеждане с мотива, че няма правен интерес да оспорва тези текстове. След като петчленен състав с председател Диана Добрева отменя това определение и връща делото за ново разглеждане, но тричленeн състав отхвърля жалбата с мотива, че правилникът коректно кореспондира със закона. Впоследствие отново петчленен състав на ВАС, с председател Таня Вачева и докладчик – Илиана Славовска, казва, че уредбата на служителите под прикритие в Правилника на ДАНС "не дава основание да се твърди, че дейността им е свързана с личния живот, жилището и кореспонденцията на гражданите, затова няма място и за опасения от липса на гаранции за опазване на личния живот на гражданите по чл. 8 от ЕКЗПЧОС" - всичко това е обобщено от "Капитал". Но ЕСЧП реши друго.
Източник: DeFakto
