Огромно космическо събитие преди около 14 300 години е било толкова мощно, че е оставило забележим отпечатък върху нашата планета. В частично вкаменените стволове на древни дървета и изкопаните ядра на хилядолетен лед учените са открили доказателства, които сочат, че около 12350 г. пр. н. е. се е случило някакво масивно космическо събитие.
Повече за значимото космическо събитие
Новата работа с помощта на специално разработен климатично-химичен модел, наречен SOCOL:14C-Ex, го потвърждава. Виновникът за огромния приток на частици по това време е гигантско събитие от Слънцето, което е обсипало Земята с частици в най-голямата геомагнитна буря, която е регистрирана.
Още: "Ще бъде изпепелена": Илон Мъск разкри колко време остава на Земята
„В сравнение с най-голямото събитие от съвременната спътникова ера - бурята с частици от 2005 г. - древното събитие от 12350 г. пр.н.е. е било над 500 пъти по-интензивно, според нашите оценки“, казва космическият физик Ксения Голубенко от Университета в Оулу, Финландия.
Геомагнитната буря е събитие, което обикновено се свързва с изхвърляне на коронарна маса - огромно изхвърляне на милиарди тонове плазма, обвита с магнитно поле, от Слънцето. Когато този приток на частици се насочи към Земята, могат да се случат най-различни щуротии.
Най-известните прояви на геомагнитна буря са австралийското и бореалното сияние, но тези смущения могат да станат опасни, когато се смесят с нашите технологии. Най-известният пример за това е събитието Карингтън от септември 1859 г., при което теченията в атмосферата след това преминават по повърхността на Земята, изтриват телеграфните системи по целия свят, предизвикват пожари и хаос. При друга голяма геомагнитна буря през 1989 г. се наблюдават многобройни сривове и прекъсвания на електропреносната мрежа.
Изригванията на Слънцето
Още: Това може да е краят на живота на Земята: атмосферата има срок на годност
Знаем обаче, че Слънцето е способно на много по-големи изригвания. Но тъй като човешките записи на слънчеви бури са в най-добрия случай откъслечни, е трудно да се прецени колко силна може да бъде една геомагнитна буря.
Една от странностите на геомагнитните бури обаче е, че те временно увеличават количеството на радиоактивния въглерод-14, който постоянно пада върху Земята. Този радиовъглерод се получава в горните слоеве на атмосферата, когато космически частици, като частиците, изхвърляни от Слънцето, взаимодействат с атмосферни частици.
Въглерод-14 се вгражда в организми, като дървета и животни, и тъй като се разпада с известна скорост, учените могат да го използват, за да определят кога са живели тези организми. Ето къде става интересно: огромен скок на въглерод-14 в пръстен на дърво може да се използва не само за откриване, но и за определяне на датата на геомагнитна буря.
Точно това са направили изследователите, за да определят потенциална гигантска геомагнитна буря преди 14 000 години, както е обяснено в статия от 2023 г. Други подобни събития са проследени до около 994 г. от н.е., 660 г. преди н.е., 5259 г. преди н.е. и 7176 г. преди н.е., като най-новата (и най-голямата известна досега) е от 774 г. от н.е.
Още: С каква скорост се върти Земята около Слънцето?
Събитието от 12350 г. пр.н.е. обаче се различава от останалите, поради което екипът е трябвало да разработи модел, за да го разбере по-добре.
„Древното събитие през 12350 г. пр.н.е. е единственото известно екстремно събитие със слънчеви частици извън епохата на холоцена - последните ~12 000 години на стабилен топъл климат“, казва Голубенко. „Нашият нов модел премахва съществуващото ограничение до холоцена и разширява възможностите ни да анализираме радиовъглеродни данни дори за ледникови климатични условия.“
Изследователите тестват модела си върху събитието от 774 г. от н.е. и след като той дава точни резултати, го използват за анализ на данните от 12 350 г. пр. Това им позволило да изследват силата, времето и земното въздействие на бурята, потвърждавайки, че това е била най-голямата буря от слънчеви частици, за която знаем.
„Това събитие установява нов най-лош сценарий“, казва Голубенко. „Разбирането на мащаба му е от решаващо значение за оценката на рисковете, които бъдещите слънчеви бури представляват за съвременната инфраструктура като сателити, електропреносни мрежи и комуникационни системи.“
