Междузвездната комета 3I/ATLAS, която беше открита само преди пет месеца и половина, придоби изключителна популярност. Този уникален обект е едва третият междузвезден посетител, открит сред хилядите тела, преминаващи през нашата слънчева система. И вече генерира безкраен интерес.
През последните седмици се появиха няколко проучвания, обясняващи, че 3I/ATLAS изпитва така нареченото „негравитационно ускорение“. Тъй като обаче този термин звучи така, сякаш обектът се задвижва от нещо външно (като двигателя на космическия кораб, както някои смятат), учените решиха да изяснят какво всъщност означава това, пише IFL Science.
Какво се знае за кометата 3I/ATLAS?
Има много дезинформация около тази комета, включително твърдения, че е маскиран космически кораб, който се е възползвал от близкото си приближаване до Слънцето през октомври (когато кометата е била затъмнена от яркостта на звездата), за да извърши скрита маневра и да атакува нашата планета.
Кометата 3I/ATLAS изуми учените: Тя може да донесе живота на Земята
Тъй като нищо подобно не се случи, вниманието сега е насочено към негравитационното ускорение, което е напълно нормално за кометите, но звучи като научна фантастика.
Какво е негравитационно ускорение?
Негравитационното ускорение означава, че небесно тяло изпитва ускорение, което не е причинено от гравитационната сила на други планети или Слънцето. Това е следствие от отделянето на газове.
Кометите са големи парчета лед и скали, често наричани „мръсни снежни топки“. С приближаването си към Слънцето те се нагряват и започват да сублимират. Това означава, че замръзналите ледове (вода, въглероден диоксид и др.) се трансформират директно от твърдо в газообразно състояние, пропускайки течната фаза. Този процес не протича гладко: кометите (и поне един известен астероид, 3200 Фаетон) често изхвърлят струи материал, които образуват опашката и комата (облакът от газ и прах около ядрото).
Кометата 3I/ATLAS изненада учените: Какво се случва с нея
Изхвърлените струи могат да повлияят на движението на кометата, създавайки негравитационно ускорение. Точната динамика е невъзможна за изчисляване, тъй като ядрата на кометите са малки по космически стандарти. Въпреки комата, която може да се простира на 100 000 километра, ядрото на известната Халеева комета е само 15 километра по най-дългата си ос. Ядрото на 3I/ATLAS може да е много по-малко.
Кометата също се върти, излагайки различни страни на слънчевите лъчи по различно време. Кометите не са перфектни сфери, а неравни парчета скала, напомнящи формата на картоф. Тази неравност във формата им показва, че струите и отделянето на газове могат да се случват по-силно върху една част на тялото, отколкото върху друга, на различни интервали и с различни ефекти.
Нови данни за размера и теглото на кометата
Въпреки това, загубата на материя, взета като цяло, измества кометата. В случая с 3I/ATLAS, изследователите успяха да измерят това изместване, използвайки телескопи близо до Земята (включително орбитиращи като Hubble), както и данни от Trace Gas Orbiter на Европейската космическа агенция в орбита около Марс и мисията Psyche на НАСА в дълбокия космос.
Тези комбинирани наблюдения показват ускорение от около половин микрон в секунда на квадрат. Това е незначително в сравнение с гравитационното привличане на планетата, но ако се поддържа, с течение на времето би могло да причини отклонение от прогнозираната орбита. Въпреки това, промяна в скоростта по-малка от един микрон в секунда не наподобява действията на изкуствен космически кораб, опитващ се да извърши странна маневра.
Авторите на новото изследване обаче успяха да извлекат нещо интересно от тази малка вариация. Те оцениха масата на кометата, преди тя да се приближи до Слънцето и да преживее основното си отделяне на газове. Те твърдят, че през септември масата на кометата е била 44 милиона метрични тона - приблизително повече от седем пъти масата на Великата пирамида в Гиза.
Ако тази оценка е вярна, ядрото на 3I/ATLAS може да е малко по-малко от предишните оценки - около 375 метра. Преди това, учените съобщиха, че междузвездната комета 3I/ATLAS може да е примитивен въглероден обект, като спектрите на обекта са сравнени с девствените проби на НАСА от Антарктида.
НАСА проследява астероид, доближаващ се към Земята: Има ли заплаха?
