Слънцето няма ясна граница, а постепенно преминава в космоса през своята атмосфера. Но за първи път учените създадоха подробни карти на външния ръб на слънчевата атмосфера - движещата се граница, където слънчевият материал най-накрая напуска Слънцето. Изданието Space пише за това.
Къде свършва Слънцето?
Учените споделят, че това е повърхността на Алфвен – границата, отвъд която слънчевият вятър излиза от магнитното влияние на Слънцето и се насочва безвъзвратно в междупланетното пространство. Нови карти показват, че тази граница става по-голяма, по-груба и по-неравномерна в периоди на повишена слънчева активност.
Прочетете също: Учени: На Слънцето има гигантски петна, които могат да доведат до катастрофа на Земята
„Преди можехме само да оценим границите на Слънцето отдалеч, без никакъв начин да проверим дали имаме правилния отговор. Но сега имаме точна карта, която можем да използваме, за да се ориентираме през него“, казва Сам Бедман, водещ автор на изследването, публикувано в The Astrophysical Journal Letters, от Центъра за астрофизика Харвард-Смитсониън.
Прецизното разбиране на тази граница е от решаващо значение за обяснението на фундаментални въпроси на слънчевата физика, по-специално аномалното нагряване на короната. Тя е важна и за прогнозиране на космическото време и защита на спътници, енергийни системи и астронавти от слънчеви бури.
Космическо изумление: Засякоха буря на звезда и е чудовищно силна
Припомняме, че сондата Parker Solar Probe за първи път е записала подробно как парче магнитен материал, след мощно изхвърляне, пада обратно върху Слънцето. Новите данни са получени по време на рекордното приближаване на космическия апарат до звездата през декември 2024 г.
По време на изхвърляне на коронална маса, не всички плазмени и магнитни полета напускат Слънцето. Част от материала образува така наречените „приливи и отливи“ – струпвания от материал, които се връщат в слънчевата атмосфера и променят структурата ѝ. Преди това подобни явления са били наблюдавани само отдалеч, но Parker Solar Probe ги е наблюдавал от вътрешността на слънчевата корона.
На 24 декември 2024 г. сондата премина на около 3,8 милиона мили от повърхността на Слънцето. Нейната WISPR камера засне момента, в който удължените плазмени потоци започнаха да се връщат обратно след изхвърляне на коронална маса. Това позволи на учените за първи път точно да измерят скоростта и размера на тези потоци.
Прочетете също: Астроном: Може ли боклукът от Земята да се изпраща за изгаряне на Слънцето?
