Ниската околоземна орбита става все по-пренаселена със спътници. Слънчева буря може да предизвика сблъсък между няколко от тях, предизвиквайки верижна реакция, която в крайна сметка би оставила хората без достъп до спътници. Това е според статия на Сара Тийл, докторант в Принстънския университет, публикувана от Universe Today.
Мегасъзвезнията от спътници в орбитата около Земята - какъв е рискът от катастрофа
Авторът на статията сравнява мегасъзвездието от спътници, които вече са в орбита, с къща от карти, тоест система без никаква солидна основа. Изчисленията показват, че всички мегасъзвездия в ниска околоземна орбита често преживяват „близки срещи“. Два спътника прелитат на разстояние от 1 км един от друг на всеки 22 секунди. Само за спътниците Starlink това се случва на всеки 11 минути. Освен това, всички хиляди спътници Starlink трябва да извършват средно по 41 маневри годишно, за да избегнат сблъсъци с други обекти в орбитата си.
Русия извежда в орбита два ирански спътника на 5 ноември
Поради това, сателитните мегасъзвездия са изложени на висок риск от „гранични случаи“ – събития, които не се случват в типична среда, но могат да причинят повечето системни повреди. Според статията, слънчевите бури са един потенциален граничен случай за сателитни мегасъзвездия.
Слънчевите бури обикновено влияят на работата на спътниците по два начина. Първо, те нагряват атмосферата, което увеличава съпротивлението и води до несигурност в позицията на някои спътници. Това увеличено съпротивление ги принуждава да използват повече гориво, за да поддържат орбита си, и да предприемат маневри за избягване, ако пътят им може да се пресече с този на друг спътник.
Второ, и може би дори по-опустошително, слънчевите бури могат да деактивират собствените навигационни и комуникационни системи на спътниците. Това ги прави неспособни да маневрират, за да избегнат опасност, и в комбинация с увеличеното съпротивление и несигурността, причинени от атмосферното нагряване, би могло най-малкото да доведе до незабавна катастрофа.
Синдромът на Кеслер е най-известното проявление на тази катастрофа, при което облак от отломки около Земята прави невъзможни многократните орбитални изстрелвания без разрушения. Синдромът на Кеслер обаче се развива напълно след десетилетия. За да демонстрират спешността на проблема, който тези слънчеви бури могат да причинят, авторите разработиха нов показател – часовникът за осведоменост за въздействието и значителните щети (CRASH Clock).
Според техните изчисления, към юни 2025 г., ако сателитните оператори загубят способността си да изпращат команди за маневри за избягване, катастрофален сблъсък ще се случи след приблизително 2,8 дни. През 2018 г. тази цифра е била 121 дни. Още по-тревожно е, че ако операторите загубят контрол дори за 24 часа, има 30% вероятност за катастрофален сблъсък, което би могло да инициира многогодишния процес на синдрома на Кеслер.
Астрономи откриха три нови спътника на Уран и Нептун
Авторите посочват, че е невъзможно да се направи каквото и да било по отношение на слънчевите бури. Но динамичната среда, която те създават в атмосферата, изисква обратна връзка и контрол в реално време, за да се контролират ефективно спътниците. Ако този контрол в реално време се провали, според статията, имаме само няколко дни, за да го възстановим, преди цялата къща от карти да се срути.
Какво е ефектът на Кеслер?
Казано по-просто, ефектът на Кеслер, или синдромът на Кеслер-Кур-Пале (СКК), е когато едно-единствено събитие (като експлозия на спътник) в ниска околоземна орбита създава верижна реакция, тъй като отломките унищожават други спътници в орбита. Ако това се случи, отломките могат да продължат да се сблъскват с други спътници или други отломки, което потенциално може да причини проблеми с комуникацията и да остави части от Космоса недостъпни за космическите кораби в продължение на десетилетия. Концепцията е предложена през 1978 г. от експерта по космически отломки на НАСА Дон Кеслер. Но по това време тя е била отложена до отложен проблем, с който човечеството може да се справи по-късно.
Колко спътника са в орбита сега?
До 2024 г. в орбита около Земята е имало над 14 000 спътника. Мегасъзвездия като Starlink на SpaceX представляват по-голямата част от този брой. Компанията на Илон Мъск е имала приблизително 10 000 спътника в орбита към октомври 2025 г. От тях 8600 са били в експлоатация, докато останалите са били изведени от експлоатация или са изгорели в атмосферата.
Коя планета от Слънчевата система има най-много спътници
