Учени от Университета в Пенсилвания съобщиха за откриването на планета, която е твърде голяма за своята звезда-майка. Според резултатите от изследване, публикувано в списание Science, съществуването ѝ не може да бъде обяснено с помощта на класическите модели за образуване на планети.
Екзопланетата LHS 3154b е открита с помощта на спектрографа HPF (Habitable Zone Planet Finder), предназначен за откриване на планети, обикалящи около най-студените звезди и вероятно имащи течна вода на повърхността си. Тези планети се намират много по-близо до своята звезда майка в сравнение със Земята и Слънцето. По-малкото разстояние, както и ниската маса на студените звезди, предизвикват ясно изразено доплерово изместване в излъчването на звездата, което съобщава за наличието на планета.
LHS 3154b е с размерите на Нептун, 13 пъти по-масивна е от Земята и обикаля около свръхстудената звезда джудже LHS 3154, чиято маса е девет пъти по-малка от тази на Слънцето. Екзопланетата има орбитален период от 3,7 дни.
Съотношението на масите на тази екзопланета и нейната звезда-майка е повече от 100 пъти по-голямо от съотношението на масите на Земята и Слънцето.
Звездите се формират от големи облаци газ и прах, от които се образуват и протопланетните дискове. Дискът около звездата с ниска маса LHS 3154 не се очаква да има достатъчно материал, за да създаде толкова голяма планета. Съществуването на LHS 3154b не може да се обясни нито с акреционен сценарий, нито с гравитационна нестабилност.
Моделите показват, че планети, подобни на Нептун, се образуват само ако масата на праха в протопланетния диск е на порядък по-голяма от тази, която обикновено се наблюдава около звезди с много ниска маса.
Акреционният сценарий е сценарий, който предполага, че нарастването на ядрото на планетата се дължи на акрецията на материал при преминаването му през средата на протопланетния диск.Според сценария за гравитационна нестабилност онези региони, в които е натрупан най-много материал, ще оказват по-голямо гравитационно влияние върху съседните региони, привличайки околния материал в значителни количества. Първият вариант обяснява появата на скалисти планети, а вторият - на планети газови гиганти, предава БГНЕС.
