Наскоро, след 20 години стаж в медиите, се замислих кога за последно ми се е случвало да отразя/прочета/чуя/видя похвала към депутатите ни, че са приели мъдър закон. И установих, че не мога да се сетя за един случай дори. Обратното – примерите какви глупости се творят в уж най-важната институция в България са безброй. Някои от тези глупости са комични, мнозинството обаче са опасни – защото са закони. А когато некадърността и глупостта са закон, нищо добро не може да стане.
Поредната чутовна абсурдност – в един ден, без никакви становища от комисии, без дори да може човек нормално да види какво се гласува, защото е раздадено в хартиен вариант на ограничен брой хора, парламентът гласува национализация на "Лукойл Нефтохим". Хубаво – Путин отдавна ни обяви за неприятелска държава, макар че Песков наскоро взе да обяснява, че то всъщност за Русия нямало неприятелски държави, само неприятелски правителства. Кремъл все така си говори за розови понита като за реалност, не трябва да му се обръща особено внимание, камо ли да му се вярва. И трябва да има ответна реакция.
Проблемът обаче е, че с новия ни закон за "Лукойл" на особения управител, който ще се назначава от държавата и ще управлява бургаската рафинерия (и бензиностанциите на "Лукойл"), се дават сили на безконтролен супермен. Няма възможност за съдебно обжалване – а именно безпристрастният и независим съд е това, което отличава цивилизацията от варварщината. Да можеш да се оплачеш, да поискаш и да потърсиш справедливост пред независима от властта инстанция е висшето достижение на човешката цивилизация. То е защитено в Конституцията ни и според правото на ЕС, където сме член.
Още: Окончателно: Управляващите приеха набързо национализацията на активите на "Лукойл"
Путинова Русия ни е враг, безспорно. Враг е и на Европа. Враг е на човещината. Но Европа не си позволи да конфискува руските активи на своя територия и директно да ги даде в Украйна. Извън политическата причина за това, която е, че има страх други чуждестранни инвеститори с диктаторски режими като руския да си изтеглят европейските инвестиции, по-важната причина – правната причина – е следната: Докато няма доказано в съд престъпление, няма конфискация. Всички виждат какви ги вършат Путин и мракобесниците му в Украйна - няма да трябват много усилия да се съберат доказателства и всеки безпристрастен съдия да бъде убеден във вината на рашизма. В случая с българския закон за "Лукойл" обаче е наобратно – особеният управител прави каквото си иска и съд не го лови. Точно като Путин в Русия.
Интересно това кого ли облагодетелства? Особеният управител е назначаван от държавата, а всички добре знаем кой я държи тази държава в шишкавите си ръчички.
Затова – този закон трябва да получи вето, да бъде отнесен до Конституционния съд, както и до Европейския. Защото не е закон в обществен интерес, а индулгенция някой да прави безконтролно разни неща – да взема едни активи и да ги дава на удобни за него хора. Кой е по-удобен от този, който те е назначил за управител?
Отговорът го знаем – дори проф. Костадин Ангелов, водещият парламентарното заседание, на което беше приет законът. Само вижте на записа в парламента как точно гледа, докато абсурдите стават законова реалност. И си задайте въпроса защо Рая Назарян не водеше заседанието – нали е юрист? Какъвто и да е юрист, и тя знае основните принципи на правото – затова не е чудно, че не ѝ се видяха очите.
Като разрушиш основите, върху които си строил, рухва всичко! Правото е такава основа - истинското, не разбойническото! Трябва да го пазим и да го спазваме дори тогава, когато не ни харесва.
п.п. И да се знае - в Германия предвидиха продажба на активи на "Роснефт" по закон, но на дружество "с преобладаващо държавно участие". В България такова нещо няма - макар че то нали Д. П. е Държавно Предприятие според бившия главен прокурор Иван Гешев и сагата с КТБ...
Автор: Ивайло Ачев
