Защо Марс е пуст и необитаем, докато тук, на нашата сравнително подобна планета Земя, животът винаги е процъфтявал? Откритие, направено от марсоход на НАСА, дава ключ към тази загадка, се казва в ново изследване, което предполага, че макар някога на Марс да са течали реки, той е бил обречен да бъде предимно пустинна планета. Смята се, че в момента Марс разполага с всички необходими съставки за живот с изключение на може би най-важната: течна вода. Въпреки това червената повърхност е издълбана от древни реки и езера, което показва, че някога на най-близкия ни съсед е текла вода.
Понастоящем няколко марсохода търсят признаци на живот, който би могъл да е съществувал в онези по-обитаеми времена преди милиони години. По-рано тази година марсоходът „Кюриосити“ на НАСА откри липсващо парче от този пъзел: скали, богати на карбонатни минерали.
Тези „карбонати“ - като варовика на Земята - действат като гъба за въглероден диоксид, като го изтеглят от атмосферата и го задържат в скалите. В новото изследване, публикувано в списание Nature, е моделирано как точно съществуването на тези скали може да промени разбирането ни за миналото на Марс.
Още: Впечатляващо: НАСА засне гигантски вулкан на Марс (СНИМКА)
Кратки "оазиси"
Водещият автор на изследването Едуин Кайт, планетарен учен от Чикагския университет и член на екипа на „Кюриосити“, заяви пред АФП, че на Марс е имало „проблясъци на обитаемост в някои времена и места“. Но тези „оазиси“ са по-скоро изключение, отколкото правило.
На Земята въглеродният диоксид в атмосферата затопля планетата. В продължение на дълъг период от време въглеродът се задържа в скали като карбонати. След това вулканични изригвания изхвърлят газа обратно в атмосферата, създавайки добре балансиран климатичен цикъл, който поддържа постоянно течаща вода. Въпреки това Марс има „слаб“ темп на вулканично изхвърляне в сравнение със Земята - каза Кайт. Това нарушава баланса, като прави Марс много по-студен и по-малко гостоприемен.
Според моделирането кратките периоди на течна вода на Марс са били последвани от 100 милиона години на безплодна пустиня - много дълъг период от време за оцеляване на каквото и да било.
Още: Повърхността на Марс може да е съвместима с някои форми на живот
Все още е възможно на Марс дълбоко под земята да има джобове с течна вода, които все още не сме открили - каза Кайт. Марсоходът на НАСА „Персеверанс“, който кацна на древна марсианска делта през 2021 г., също е открил следи от карбонати в края на пресъхнало езеро, добави той. По-нататък учените се надяват да открият още доказателства за наличие на карбонати. Кайт каза, че най-доброто доказателство би било връщането на скални проби от марсианската повърхност обратно на Земята - и САЩ, и Китай се надпреварват да направят това през следващото десетилетие.
Сами ли сме?
В крайна сметка учените търсят отговор на един от големите въпроси: колко често се срещат планети като Земята, които могат да приютят живот? От началото на 90-те години на миналия век астрономите са открили близо 6000 планети извън нашата Слънчева система. Но само за Марс и Земята учените могат да изследват скали, които им позволяват да разберат миналото на планетата - казва Кайт.
Ако наистина установим, че Марс никога не е бил домакин дори на миниатюрни микроорганизми по време на водното си съществуване, това ще означава, че е трудно да се постави началото на живот във Вселената. Но ако открием доказателства за древен живот, това „по същество ще ни каже, че възникването на живота е лесно в планетарен мащаб“, каза Кайт
